Skip to main content

8 любими книги от 2018 година


Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост.
Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени.


"Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава знаех, че той ще присъства 11 месеца по-късно в тази публикация. Преди да го започна се притеснявах дали ще ми хареса, защото както много пъти съм споменавал - обожавам "Щиглецът", но не харесвам "Малкият приятел". Така, че от тази книга зависеше крайното ми мнение за Дона Тарт и то е, че тя е невероятна. "Тайната история" буквално е написана опияняващо, четеш и ставаш зависим от тази история. Героите са брилянтно изградени, като се набляга повече на недостатъците им и точно това ми хареса. Едновременно ги харесваш и мразиш. В сюжета не е най-важно какво ще се случи, а какво се е случило. Акцентира се върху психиката на героите и техните взаимоотношение. А факта, че присъства и антична философия в книга, я прави истински шедьовър.


За най-добрата фентъзи книга, която прочетох през 2018г. избрах "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън. Тук се колебах между тази и третата The Song Rising, но се спрях на тази, защото е повече страници, а когато ми харесва една книга искам да е възможно по-дълга. Много ме е яд, че поредицата няма да я доиздат в България, защото е много добра. Няма да разказвам за тази нищо, защото е втората от поредицата и не искам да Ви издавам нищо. Ако харесвате нестандартен фентъзи свят, британска антиутопия и свръхестествено, то тогава задължително трябва да прочетете тези книги. Първата ще Ви се стори сложна и трудно ще навлезете в света, но това е така, защото е необходимо да се постави основа, върху която да се развива нататък поредицата. 


Другият автор, за когото непрекъснато мога да говоря е Фредрик Бакман и тук се появява "Ние срещу всички". Едно прекрасно продължение, което ни връща към Бьорнстад, градчето, мечките и чудатите му жители. Първо обичам стила на писане на Бакман, лек и достъпен, за разлика от този на Дона Тарт, които не на всички ще допадне. Историята е въздействаща и ще ви накара както да се смеете, така и да плачете. Персонажите няма как да не ги заобичате и да не се припознаете поне в един от тях. Това една универсална книга, подходяща за всеки независимо от възрастта, защото винаги има какво да откриеш в нея. Препоръчвам Ви да прочетете и двете, защото нямам как да не Ви подейства и да не Ви се прииска да заживеете в градче като Бьорнстад.


 "Под бадемовото дърво" на Лора Маквей е предпоследната книга, която прочетох тази година, но неочаквано се нареди сред първите. Не предполагах, че този роман ще ми хареса толкова много и ще се окаже толкова въздействащ. Книгата не е лека, а нещата, които ще се случат дори и не може да ги предположите. На мен ми отне доста време, за да разбера какво реално се случва. След момента на проумяване, както се казва "емоциите ме удариха". Книгата е интересно написана, запазени са някои афганистански думи, описва се културата на страната и начина, по които живеят хората. Героите са много добре изградени и обикнах всеки един от тях. Това е роман, който доказва, че трябва да ценим свободата си и да оценяваме всичко, което имаме.


The Wolf Wilder от Katherine Dundell е книга, която, макар и детска е подходяща за всяка възраст. Аз я прочетох средата на лятото, което е в пълен контраст с атмосферата на книгата, която е мразовита Русия. Книгата не е преведена на български, но определено си заслужава да бъде. Сюжета се развива около Фео и майка й, които се занимават с раздивяването(обратното на опитомяване; не знам как е думата) на вълци. Те са единствените, които виждат доброто във вълците, които повече хора биха предпочели да застрелят. След спречкване с руската армия Фео е принудена да бяга и да се крие, докато не решава, че е време за революция. Освен красиво написана, книгата е и с една от най-красивите корици и графично оформление на страниците. Смятам, че е подходяща за четене през зимата и да се запознаете с невероятните герои и с вълците, особено с тях.


На къде сме без някоя уникална българска книга? "Летящата планета" на Александър Ненов е точно това. За малкия си обем книгата е много въздействаща. Под 200стр. е, но от първата до последната ще Ви държи в напрежение. Авторът пише лаконично, но и в същото време набляга достатъчно на важните неща. Така, че е много подходяща за човек, който не му се четат много дълги произведения. Концепцията за света е оригинална и необикновена, но и в същото реалистична. Проблемът е разгледан философски и се представят много интересни виждания за света и за човечеството. Въпреки че жанрът е научна-фантастика, емоционалност не липсваше на книгата, а даже е представена по удивително завладяващ начин, който дълго ще помните.


Вторият важен въпрос за моята класация е - коя е YA книгата. Тази година тя е Love&Gelato на Jenna Evans Welch. Това е най-добрата YA книга, която прочетох, защото е различна и в същото време съдържа характеристиките на жанра. Написана е на лесно разбираем английски, дори ако не го владеете толкова добре няма да ви е много трудно да следите сюжета. А в обстановката няма как да не се влюбите, защото действието се развива във Флоренция, а авторката я е описала приказно, включвайки и реални забележителности. Имах чувството, че чета микс от роман и пътеводител. Героите са много забавни и саркастични, аз съм се смял с глас. Сюжетът е оригинален и се върти около мистериозния живот на починалата майка и преживяванията на главната героиня в италианския град. Самото настроение, което създава романа трябва да се изпита, защото си заслужава.


Най-трудно ми беше да избера последната, книга, която да бъде сред любимите ми, защото има поне още толкова, които заслужават да бъдат тук. В крайна сметка реших да избера един нестандартен български роман, а именно "Да опитомиш сокол" от Невяна Христова. В тази книга се съчетава различието между поколението и израстването на едно момче до мъж. Главният герой е донякъде ексцентричен и авторката набляга много на това и на неговата психика. Няма екшън и напрегнато действие, но за сметка на това има дълбочина и едно приключение в търсене на самия себе си. Цялата книга е едно пътешествие. Представено е много достъпно сякаш някой твой приятел ти разказва живота си и неусетно ставаш част от него.


Това обаче не е всичко. Има още една книга, която макар да не влиза в топ 8, то със сигурност е в топ 10 и тя е...
"Годината на оракула" от Чарлс Соул. Заради тази книга публикувам този пост днес, а не в събота, както беше планувано. Този трилър е умопомрачителен. Не очаквах да ме зариби по този начин. Може би, ако го бях прочел седмица по-рано щеше да бъде в класацията, но всички книги горе са отлежали повече време и са се запечатали много по-силно в съзнанието ми. Затова тази се явява един вид като "достойно споменаване".


Това бяха моите топ 8 книги за 2018г. Сега като ги погледна, осъзнавам, че са доста разнородни, но преобладава съвременната проза. Всяка книга, за която имам ревю съм оставил линк, ако искате да прочете повече за нея. Определено не ми беше лесно да подбера 8 книги от 42, но съм доволен от крайния резултат. За мен 2018г. беше една невероятна година, и то не само от към книги. Искам да благодаря на всички вас, които четохте през годината публикациите ми, защото без вас нямаше да има смисъл това, което правя. Благодаря Ви!

Пожелавам Ви весело посрещане на Новата година и още 365 дни изпълнени със здраве, хубави книги и незабравими моменти.

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Хартиени градове - Джон Грийн

A torch against the night - продължението на "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир