Как оценявам една книга и каква е скалата ми?

Оценяването на прочетената от нас книга се превърна в нещо задължително, след като приключим с дадена книга. Една оценка или мнение може да накара някои да прочете книга или пък точно обратното. В днешния пост ще споделя с вас как оценявам аз и какво означава, ако дам оценка 2 на книга или оценка 6. Елементите, на които разделям определен роман и въз основа на които го оценявам са шест - стилът на писане, обстановката/средата, героите, сюжета и идеята, действията и показването на сюжета, емоциите и смисъла.

Никога до сега не съм давал 1 на книга. Според мен, ако човек прочете книга от начало до край, то все нещо му е задържало вниманието и следователно поне малка част му е харесала. Все пак  книгите, на които бих дал 1 са тези, които не съм завършил. Тук не включвам романи, от които съм прочел около 50 страници и съм спрял, защото може просто в момента да не ми се е четял подобен жанр. Сещам се само за една книга, от която прочетох около 200 страници, но изобщо не ме впечатли, даже ми беше досадна и това е "Сейлъмс Лот" на Стивън Кинг.


2 е най-ниската оценка, която бих дал на прочетена книга. В този случай е имало поне 1 причина, която ме е подтиквала да стигна до финала. Само на една книга съм давал 2 и тя е "Бремето на кръвта" от Дейвид Далглиш. Когато правих някой от таговете, съм я споменавал. Тази история още от средата започна да ме дразни, но исках да я довърша, за да видя дали ще има промяна в героите и действията им. В крайна сметка нямаше. Единствено надеждата ми, че героите ще се осъзнаят и поумнеят ме накара да я завърша.

За разлика от предишните две оценки, тук не ми се е случвало само веднъж. 3 е едновременно приятна, но и гадна оценка, защото е по средата. При нея нямаш достатъчно причини да мразиш дадена книга, но и не съществуват такива, които те карат да я обикнеш. Причините да оценя с 3 са, че само половината от елементите са ми харесали. На пример може да харесвам героите, обстановката и сюжета, но да няма логични действия и обоснованост на сюжета, стилът на автора да не е нищо впечатляващо, което няма да провокира никакви чувства или размисли у мен.


Напоследък доста често давам 4. Това се случва, когато основата на историята ми е харесала, но има определи компоненти, към които имам забележки. Ако книгата е част от поредица, в зависимост от това какво ми е харесало е възможно да я прочета, така стана при "Сезонът на костите", за което съм много щастлив, че не спрях само с първата част. Пример за обратното е "Брилянтните", при които главният герой не ми хареса, а сюжетът ми се стори обикновен и предсказуем.


 
Според Goodreads и повечето места 5 е най-високата оценка. Но както вероятно сте забелязали при мен върха е равен на 6. Това не означава, че когато давам 5 нещо липсва на историята, а по-скоро, че има нещо много малко, което ме е подразнило. Мисля, че с 5 съм оценявал най-много книги. Като цяло се опитвам освен на база личните ми предпочитания и мнения да проявявам и критично мислене, за да получа най-точната оценка.
 



Понеже съм склонен да давам по-високи оценки, затова реших да оценявам от 1 до 6. Давам тази оценка, когато една книга е изключителна и нямам никаква критика. Това ще рече, че стилът на автора е запомнящ се и въздействащ. Обстановката е приятна според личните ми предпочитания. Героите са възможно най-реалистични и различни като истински човек. Сюжетът е оригинален и пленяващ, а действията следват сюжета, като се редуват динамични и спокойни сцени. Показва се толкова колкото е необходимо и се запомня прочетеното.