Martis' writing

Хартиени градове   Автор: Джон Грийн Издателство за България: Егмонт Издадена: 2009 год. Линк към goodreads „Хартиени градове” ту ме разочароваше, ту ме впечатляваше. До последно не знаех дали ми харесва или не. Тук ще вметна, че е възможно имената на героите да не съм ги написал правилно, защото четох книгата на английски език. Извинявам се, ако го намирате за дразнещо. Романът проследява живота на Куентин, който от малък е пленен от приятелката си Марго. Двамата са израснали заедно, но с течение на времето са се дистанцирали. Една вечер Марго влизам през прозореца на Кю и го моли да я последва, за да прекарат една незабравима нощ в пакости и разплата. Въпреки лудата нощ, Марго изчезва на следващия ден, но не безследно.   Куентин решава, че на всяка цена трябва да открие своята любима Марго.  Книгата е написана в същия стил, който се наблюдава при „Къде си, Аляска?”. Това е едно от любимите ми неща за Джон Грийн. Лекият начина, по който може да за

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете

През месец септември темата на месечното книжно предизвикателство беше историческа. В началото имах други намерения, но често нещата стават не както сме ги планирали и затова реших да споделя мнението си за “ Под игото ” на Иван Вазов. Прочетох я в началото на месеца, защото беше част от задължителната ми учебна литература. В началото подходих скептично към книгата. Вероятно, заради спомените ми от предходния път, когато се опитах да я чета( 5-6 клас, когато отново беше изисквана от учебния план). Тогава нищо не разбирах и не стигнах по-далеч от първите няколко глави. Но сега беше различно. Най-накрая успях да разбера смисъла на първия български роман.  Стилът, по който е написана книгата, е определено нестандартен като се има предвид съвременната проза. Използвани са много вече остарели думи и турцизми. Имаше думи, на които не знаех значението, но и донякъде се разбираше от контекста. Действието се развива в Бяла Черква(дн. Сопот), Клисура и околни селца. Всички е оп