Martis' writing

Юни ми беше доста натоварен месец и не съм прочел много книги. Поради края на срока и учебната година нямах много свободно време, но сега, гледайки как Юли се задава от хоризонта се радвам, че ще имам предостатъчно време за четене и писане. Въпреки това мога да заявя, че книжния ми юни се отличаваше с качеството от колкото с количество. Първата книга, която прочетох беше "И дъхът стана въздух" на Пол Каланити. Не мисля, че скоро ще забравя тази книга, защото ме остави без думи и с напиращи сълзи. От много време й бях хвърлил поглед и добре, че бяха майските панаири на книгата, за да си я поръчам. До сега не съм чел никакви български мнения за тази книга и не мисля, че е много популярна у нас. Затова ми е любопитно да разбера дали вие сте е и какво ви е мнението. Ревю на книгата. Втората книга, която прочетох беше "Сол при солта" на Рута Сепетис. Отново книгата дойде при мен, благодарение на майските промоции. Избрах "Сол при солта", защото гледах и п

Част 6 Женя и Александър се връщаха обратно към града след приказната вечер. Той държеше Женя с дясната си ръка, а с другата управляваше автомобила. Жени погледна пръстена на ръката си за сигурно за двайсети път от както се беше събудила. Чудеше се на кой да се похвали по напред. Не се беше чувствала толкова щастлива от много време. Предложението за брак разсея всичките й тревоги и Жени се чувстваше както преди – уверена и щастлива. Размишляваше за бъдещето й с Алекс, когато той е откъсна от мечтите й: -Случайно сестра ми да те е търсила? -Не, аз дори и нямам номера. Сега ме подсети, тази вечер ли ще се видим с нея? -Аз мислех утре, днес май беше заета. -А защо трябва да ме е търсила? -Искаше да й кажа адреса ти. Мислела да те покани да излезете по женски – обясни Александър. -Искала е адресът ми? – повтори Жени, мислейки, че е не дочула. -Да, надявам се, че не е проблем. – добави мъжът, след като забеляза изцъкления поглед на годеницата си. Жени не отгов

Част 5 Жени, отново, не успя да спи пълноценно. Болеше е, че беше сама и губеше Александър. Той беше всичко за нея, дори би се отказала от кариерата си, ако пожелаеше, за да може да му се отдаде. Стана от леглото и започна да се подготвя, но не успя да се разсее от тревогите си. Въпреки че се бяха скарали и се щеше да го види, да отидат на вилата и да бъдат заедно. Женя беше раздвоена. От една страна се страхуваше да намери ново писмо, а от друга не и пукаше. Подателят беше постигнал целта си. Все пак тя не откри нищо до входната врата. Отвори я и излезна навън. Облаците бяха превзели небето, но не беше студено, а просто мрачно. Изведнъж забеляза колата на Александър на няколко крачки от нея. Той скочи от нея и се запъти към Жени. Тя се поколеба дали да го игнорира, но предпочете да говорят. -Жени, съжалявам за вчера. -Съжаляваш? А не помислили за мен, за нас. Бях готова да ти дам всичко, а ти ми изневеряваш – каза Жени, а сълзите и напираха. -Какво говориш? Не съм

Част 4   Беше четвъртък, Женя слизаше по стълбите, когато видя плик, мушнат под вратата. Странно защо не се изненада. Не се и страхуваше да го отвори. Знаеше от кой е и защо е там. Въпреки това се наведе, вдигна го и извади листа. Почеркът беше същият, беше тънък и блед, което подсказваше, че е на жена.В писмото пишеше: „Предупреждавам те за последно. Следващия път няма да е само писмо”. Жени е обзе гняв и желанието и да разобличи човека зад това се надигна в нея. Явно, Ради не се беше отказала и намерението и да съсипе Жени се е доразвило. Жени реши още днес да действа, но не знаеше какво точно да направи. Може би беше време да сподели с Александър, но преди да реши окончателно трябваше да се посъветва и със Соня. Между временно писа на Александър, за да може да са се уговорили до довечера. Работния ден на Женя протече без никакви пречки. На обяд Жени намери приятелката си и седна до нея. -Познай какво? Днес ме чакаше ново писмо – констатира Жени и и подаде пис