Skip to main content

Да опитомиш сокол - многопластов български роман


Да опитомиш сокол

Автор: Невяна Христова

Издадена: 2017г.

Издателство: Бард

Цена: 17,99лв.

Страници: 415



„Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието, звучеше точно като за мен. 

В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси.


Това е една от малкото книги, с която срещам трудност да преразкажа сюжета. Анотацията на книгата според мен е неточна, защото леко преувеличава нещата и в същото време има елементи, които въобще не се споменават, а така се създават грешни очаквания у читателя. Ще изброя някои факти, които не са точно така: действието не се развива само през 2032г. а е в рамките на деветнадесет години; книгата няма фантастични елементи „белязан от сокол с мистична сила, с интелект, достоен да промени историята на Великобритания”. Въпреки това не критикувам никой, защото нямам идея как по-добре може да се обобщи случващото се. 



Дядо ми не вярва в късмета. Той казва, че ние всъщност съзнателно се стремим към нещо, полагайки много усилия, а когато го постигнем, го омаловажаваме и скромно казваме - "имах късмет"

Започнах първо с лошото, но ако сте стигнали до тук то следват главно положителни отзиви. Жанрът може да се определи като съвременна проза. Стилът е много лек и достъпен. Създава се усещането, че някой ни разказва, какво му се е случило през деня. Често има диалози, в които се разказва някаква история и това е приятно. При мен всичко това ми въздейства по начина, по който ми въздействат книгите на Дона Тарт, която обожавам. Като начин на писане нямат нищо общо двете писателки, но по влияние върху читателя Невяна Христова се доближава до Тарт. Имам само една малка забележка, но не знам дали трябва да е към авторката или редактора и тя е използването на английски изрази с буквален превод на български. Един от примерите, за които се сещам е „скелет в гардероба”, което ще се преведе - семейни тайни. При мен не беше проблем да го разбера, но за хората, които не знаят английски ще им се стори несвързано.


Основната причина да подхвана „Да опитомиш сокол” беше обстановката . В анотацията се споменават няколко различни държави, две от които са ми сред любимите и желая да ги посетя – Франция и Шотландия. В бъдеще мечтая да пътувам по света, а тази книга съдържа част от мечтата ми. Много ми хареса възможността да посетя тези места във въображението си. При всяка една дестинация се случваше нещо различно. Първоначално се започва от Съединените щати, където е израснал Франк. Шотландия и Англия са свързани с баща му, където често ходят на екскурзии. Връзката му с България е по майчина линия, а Сингапур, Франция и Камбоджа ще разберете сами. До колкото разбрах за авторката, тя е  пътувала из всички тези места и дори е живяла на някои, което е доказателство, че те са описани правдоподобно и реалистично.


Главният герой е Франк, който е много интригуващ персонаж, защото може да те изненада по всяко време. Набляга се много на психиката му и начина, по който се формира и променя с времето. Претърпява и много промени, но е трудно да се определят кои са към добро и кои към лошо. Освен него има още много герои, на които е отделено немалко внимание главно за миналото им и до какво са довели решенията им. Семействата и от двете страни са много големи и също толкова интересни. В началото на книгата има родословни дървета на всеки споменат герои, което е страхотно, защото в противен случай би било трудно запомнянето.


Сюжетът проследява живота на Франк от 17г. до около 33г. Харесва ми, че е обхванат по-мащабен период, в който може да се наблюдава промяната най-обстойно. Фазите, през които минава, са нормални за всеки човек и интересни да се анализират. Друг плюс според мен е, че през по-голямата част от романа настроението е спокойно. На мен ми е малко трудно да чета динамични или напрягащи книги преди да заспя, а тази беше идеална, защото проблемите са свързани с идентичността на героя, а не толкова с външни проблеми. Има ги и тях, но са описани, като нещо нормално. Акцентира се върху историята на родовете и това води до разкриването на тайни и последствията им. Към втората половина се случват много по-изненадващи събития, които ми харесаха, защото така всичко става по-сложно. На някои може да не им се харесат, но дори и да е така, те не продължават дълго. И не на последно място ми хареса актуалността, която е вкарана между редовете. Авторката споменава различни събития като Brexit, избора на Тръмп за президент и др. Хареса ми това засягане на неща от ежедневието и индиректното мнение на писателката относно тези въпроси.
 


Не мисля, че можем да избягаме от съдбата си. Всеки един от нас е предопределен да извърши нещо на този свят. Съдбата е търпелива, ще те настигне


„Да опитомиш сокол” е една от книгите, които ми доказва, че има невероятна съвременна българска литература. За жалост мисля, че романа на Невяна Христова не е много популярен, защото нито намерих друго ревю, нито някакво по-подробно мнение, а ми се щеше да видя как им се е сторил на други хора. Ако сте го чели, ще се радвам да го обсъдим, а ако не ви го препоръчвам. Оценката ми е …
 

 
 





Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...