Летящата планета - какво е тя и какво сме ние

Летящата планета

Александър Ненов

Издадена: 2017

Издателство: Фабрика за книги

Страници:191

Цена: 14,90лв.

„Летящата планета” е една книга, която истински ме изненада. Рядко проявявам интерес към подобна тематика, свързана с други цивилизации и космоса. Въпреки това всеки път, когато прочета нещо или изгледам някои филм, съм много впечатлен. Това се случи и с тази книга, която ми беше изпратена от Александър Ненов, за да изкажа мнението си. Безкрайно благодарен съм му за жеста и се надявам мнението ми да му помогне.

Земята през 2054г. е корено различно от това, което е днес. През 2054г. технологиите, прогреса и удобствата са останали в миналото. Планетата е управлявана от представителя на ООН и партията му, които са крайни еколози. Чрез радикалните си идеи са довели Земята до деградация. Това е така, докато огромен небесен обект, наподобяващ планета, не прелита през Слънчевата система. Спира от другата страна на Слънцето, а екип от космонавти започва подготовката на експедиция, което ще ги срещнеш с една нова цивилизация. 

Тази научна фанстастика е написана изключително добре. Стилът на авторът е ясен, без излишни, подробни описания.  Въпреки това важните събития или понятия са обяснени достатъчно достъпно, за да бъдат разбрани от хора, които нямат познания в конкретната област. Примери няма да давам, за да не издавам от сюжета. В началото романът ми се стори неемоционален, което ще рече, че не ми въздейства по някакъв начин и не можах да съпреживея случващото се, по-късно обаче това се промени, а финалът напълно компенсира всичко, което оказа огромно влияние върху оценката ми. Беше силно емоционален и смислен. 

Концепцията на обстановката ми хареса страшно много. Безспорно е нещо различно и оригинално, което не съм срещал до сега. Повечето антиутопии са леко нереални, докато тук имаше факти и предпоставки, на базата на които това може да се случи. Темите, които са засегнати са актуални и може много да се говори за тях. Александър Ненов успява да представи вижданията и на еколозите, и на учените, така че читателят да види и двете страни на монетата. Всеки от тях е прав до някъде, но проблемът е, че не могат да стигнат до консенсус, какъвто е и в момента.

Историята е разказана през гледните точки на двете страни. От едната са астронавтите Андромеда и Исак, а от другата природозащитниците Дейвид Ленард и Ед. Имаме възможността да видим как разсъждава всяка от страните. Има и други герои, които заемат важна роля, но тях ще трябва да срещнете сами. Главните герои са много прецизно изградени, като се показват и плюсовете и минусите в характерите им, включително и в този на Дейвид. Някои от героите променят от части възгледите си или намират начин да приемат и другата гледна точка, което доказва, че трябва да приемаме и различно мнение и да търсим баланс.

 Нима някой може да мисли по тема, за която трябва да се чувства?

Случващото се е неочаквано и непредсказуемо. Александър Ненов много добре е успял да изгради сюжета. Изненадите, които е сътворил, те помитат и не знаеш какво да си мислиш, след като прочетеш някое разкритие. Историята е динамична и те грабва от началото. Няма да се отегчите, чакайки героите да достигнат крайната си цел. След това всяка глава се превръща в нещо, което нямаш търпение да прочетеш. Единствената ми забележка е обемът на книгата, искаше ми се да е по-голяма. Има стабилна основа върху, която можеше да се надгради още. Любимата ми част е краят, който крие някои истини за нас. Това, че е отворен финал е идеално, защото всеки трябва да довърши историята така както я усети.

Препоръчвам книгата на феновете на научната фантастика. Напоследък има много филми свързани с „първият контакт”. В началото книгата като усещане ми напомняше на филма “Arrival”,тъй че ако сте го гледали, то „Летящата планета” определено ще ви хареса. В „Летящата планета” се засягат и важни теми, а написаното те провокира да се замислиш, а това е едно от нещата, които много ценя в една книга. Първоначално мислех да дам по-ниската оценка, но последните две глави промениха решението ми, защото бяха свръх силни. Оценката ми е …