Skip to main content

Летящата планета - какво е тя и какво сме ние


Летящата планета

Александър Ненов

Издадена: 2017

Издателство: Фабрика за книги

Страници:191

Цена: 14,90лв.


„Летящата планета” е една книга, която истински ме изненада. Рядко проявявам интерес към подобна тематика, свързана с други цивилизации и космоса. Въпреки това всеки път, когато прочета нещо или изгледам някои филм, съм много впечатлен. Това се случи и с тази книга, която ми беше изпратена от Александър Ненов, за да изкажа мнението си. Безкрайно благодарен съм му за жеста и се надявам мнението ми да му помогне.

Земята през 2054г. е корено различно от това, което е днес. През 2054г. технологиите, прогреса и удобствата са останали в миналото. Планетата е управлявана от представителя на ООН и партията му, които са крайни еколози. Чрез радикалните си идеи са довели Земята до деградация. Това е така, докато огромен небесен обект, наподобяващ планета, не прелита през Слънчевата система. Спира от другата страна на Слънцето, а екип от космонавти започва подготовката на експедиция, което ще ги срещнеш с една нова цивилизация. 

Тази научна фанстастика е написана изключително добре. Стилът на авторът е ясен, без излишни, подробни описания.  Въпреки това важните събития или понятия са обяснени достатъчно достъпно, за да бъдат разбрани от хора, които нямат познания в конкретната област. Примери няма да давам, за да не издавам от сюжета. В началото романът ми се стори неемоционален, което ще рече, че не ми въздейства по някакъв начин и не можах да съпреживея случващото се, по-късно обаче това се промени, а финалът напълно компенсира всичко, което оказа огромно влияние върху оценката ми. Беше силно емоционален и смислен. 
Концепцията на обстановката ми хареса страшно много. Безспорно е нещо различно и оригинално, което не съм срещал до сега. Повечето антиутопии са леко нереални, докато тук имаше факти и предпоставки, на базата на които това може да се случи. Темите, които са засегнати са актуални и може много да се говори за тях. Александър Ненов успява да представи вижданията и на еколозите, и на учените, така че читателят да види и двете страни на монетата. Всеки от тях е прав до някъде, но проблемът е, че не могат да стигнат до консенсус, какъвто е и в момента.

Историята е разказана през гледните точки на двете страни. От едната са астронавтите Андромеда и Исак, а от другата природозащитниците Дейвид Ленард и Ед. Имаме възможността да видим как разсъждава всяка от страните. Има и други герои, които заемат важна роля, но тях ще трябва да срещнете сами. Главните герои са много прецизно изградени, като се показват и плюсовете и минусите в характерите им, включително и в този на Дейвид. Някои от героите променят от части възгледите си или намират начин да приемат и другата гледна точка, което доказва, че трябва да приемаме и различно мнение и да търсим баланс.
 Нима някой може да мисли по тема, за която трябва да се чувства?
Image result for ecology
Случващото се е неочаквано и непредсказуемо. Александър Ненов много добре е успял да изгради сюжета. Изненадите, които е сътворил, те помитат и не знаеш какво да си мислиш, след като прочетеш някое разкритие. Историята е динамична и те грабва от началото. Няма да се отегчите, чакайки героите да достигнат крайната си цел. След това всяка глава се превръща в нещо, което нямаш търпение да прочетеш. Единствената ми забележка е обемът на книгата, искаше ми се да е по-голяма. Има стабилна основа върху, която можеше да се надгради още. Любимата ми част е краят, който крие някои истини за нас. Това, че е отворен финал е идеално, защото всеки трябва да довърши историята така както я усети.

Препоръчвам книгата на феновете на научната фантастика. Напоследък има много филми свързани с „първият контакт”. В началото книгата като усещане ми напомняше на филма “Arrival”,тъй че ако сте го гледали, то „Летящата планета” определено ще ви хареса. В „Летящата планета” се засягат и важни теми, а написаното те провокира да се замислиш, а това е едно от нещата, които много ценя в една книга. Първоначално мислех да дам по-ниската оценка, но последните две глави промениха решението ми, защото бяха свръх силни. Оценката ми е …


 

 

 



Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

3 книги, които искам да прочета до края на годината

Остава по-малко от месец и половина до края на 2017г., затова реших днес да споделя с вас книгите, които искам да прочета до края на месец декември. Избрах трите, които искам да прочета най-много до края на годината, въпреки че имам още няколко в купчината. Първата, която чакам повече от месец, е "Благословени" от Цветелина Владимирова. Очаква се да излезе до края на месец, като аз се подсигурих и си поръчах лимитирания BOPS на тема "Благословени". Не знам защо се забави публикуването с един месец, но се надявам да си е струвало чакането. След динамичния край на втората книга очаквам с нетърпение момента, в който ще разбера бъдещето на героите. Втората книга или по-точно сборник с разкази са на Джоан Роулинг свързани с Хогуортс и света от "Хари Потър". Тази книга се каня да я чета още от лятото, но все не стигам до нея. Не защото няма да ми хареса ами по-скоро, защото се чете за няколко часа и остава на заден план като нещо краткотрайно. Възнаме...

Как оценявам една книга? Кога давам оценка 2 и кога давам 6?

Оценяването на прочетената от нас книга се превърна в нещо задължително, след като приключим с дадена книга. Една оценка или мнение може да накара някои да прочете книга или пък точно обратното. В днешния пост ще споделя с вас как оценявам аз и какво означава, ако дам оценка 2 на книга или оценка 6. Елементите, на които разделям определен роман и въз основа на които го оценявам са шест - стилът на писане, обстановката/средата, героите, сюжета и идеята, действията и показването на сюжета, емоциите и смисъла. Никога до сега не съм давал 1 на книга. Според мен, ако човек прочете книга от начало до край, то все нещо му е задържало вниманието и следователно поне малка част му е харесала. Все пак  книгите, на които бих дал 1 са тези, които не съм завършил. Тук не включвам романи, от които съм прочел около 50 страници и съм спрял, защото може просто в момента да не ми се е четял подобен жанр. Сещам се само за една книга, от която прочетох около 200 страници, но изобщо не ме впечатл...