Skip to main content

Ние срещу всички - ще ликуваме, но и ще пламнем

Ние срещу всички

Автор: Фредрик Бакман

Издадена: 2018

Издателство: Сиела

Страници: 495

Цена: 17,90лв. 

Линк към Goodreads

„Ние срещу всички” е последната книга на Фредрик Бакман, който е един от най-любимите ми писатели. От момента, в който разбрах, че „Бьорнстад” ще има продължение я очаквах с нетърпение. Изуми ме светкавично бързата реакция на издателството, имайки предвид, че още не е преведена на английски, а вече е има на български.


Виждали ли сте как пада някой град? Това и се случи с Бьорнстад след финала на хокейния сезон и напускането на града от семейство Ердал. Спортният клуб, който сплотява хората в града, е на път да изчезне поради липса на парични средства. Част от най-добрите играчи са се преместили в Хед и вече играят там, където условията са много по-добри. Всичко това ще доведе на омраза и насилие, които няма да подминат никои.

Истинска наслада е да се потопа в нов роман на Ф. Бакман. Особено ако е продължение на любимия ми. Стилът му е неповторим. През всичките близо 500стр. няма емоция, която да не изпитах. Страх от загубата, тревога за бъдещето на героите, любов и омраза към един и същи персонаж. Ще има моменти, в които ще смеете ще има и такива, в които ще плачете. Ще прочетете един ред и ще усетите топлината му, целяща да докосне сърцето ви. Всичко това е Бакман, човек, знаещ да пише за живота. Какво е живота, ако не смесица от всички тези емоции на едно? 

Второто нещо, което прави „Ние срещу всички” толкова добра книга е Бьорнстад. Това затънтено градче с малобройно население. Със своите вражди и помирения. Ако трябва да се определи главният герой от двете книги, то това ще е Бьорнстад. От една въображаема среда този град се превърна в Главен герой, от който зависи всеки един образ. Той ги събира и разделя, разкривайки всяка една частица от душата им. Радвам се, че бях един от жителите на Бьорнстад и ще се опитам да продължа да бъда, защото това създава чувство за принадлежност, това е доказателство, че група коренно различни хора могат да се обединят, за да постигнат нещо по-добро. Никога до сега не съм мечтал да живея в малък град, но ми се ще да опитам, след тридесетина година.

Като се замисля, не мога да определя най-характерното нещо за романа. Героите не отстъпват по нищо на другите елементи. Всеки един от тях е уникален сам по себе си. Това са не просто герои, а хора със своите недостатъци и силни страни. Не мисля, че има персонаж, който е едноцветен. Дори Рихард Тео, който първоначално може да намразите. Няма и да го заобичате, но ще разберете, че и той е човек, като всички останали. Освен всичките герои от „Бьорнстад” се появяват и нови като например гореспоменатия, братята Риниус и Сакел. Те са също толкова интригуващи, макар че не остава време да се опознаят, както другите герои. Относно вече познатите ни персонажи, всеки един от тях претърпява промяна и трудно може да се определи, дали е положителна или отрицателна, но не това е важното. Сем. Андершон преминават през страшно много трудности, всеки един от тях. Бени и сестрите Ович също се сблъскват с кой е правилният начин да защитят брат си. Често се загатва какъв ще бъде всеки от тях в бъдеще, но въпросът, който трябва да си зададем е на каква цена. Всеки образ има на какво да ни научи и след като приключите ще искате да прекарате още малко време с тях, защото 1000стр.(приблизително двете книги) не са достатъчни.



Мамо. Ти ме научи, че не трябва да имам мечти. Защото вместо това мога да имам цели 
 
В основата на сюжета са взаимоотношенията между героите и бъдещето на хокейният отбор. Нищо не е ясно до самия край. Действията са непредсказуеми, както и хората. Във всяка глава се случва нещо важно и изненадващо. Прочетох „Ние срещу всички” за 3 дни, защото не може да я оставиш докато не получиш утеха за състоянието на героите и бъдещето на града. По средата на книгата се появява и един от основните проблеми в книгата, актуален в момента, които авторът успява да представи по най-правилният начин. Финалът е неочакван и задоволителен. Настъпват промени за всеки герой и ни остава единствено да гадаем бъдещето им. 


Всичко те грабва и те притегля в този измислено-реален свят и ставаш един от Мечките. Ще ликуваме, но и ще пламнем. Не съществува нищо, което да ме подразни дори за секунда. Не мога да определя дали „Бьорнстад”, или „Ние срещу всички” е по-добра. Приемам ги като една книга. Препоръчвам книгите на всеки, защото си заслужават, с тях ще прекарате едни приятни, емоционални часове, които може и да не забравите. Оценката ми е ясна …
 


 

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …