Ние срещу всички
Автор: Фредрик Бакман
Издадена: 2018
Издателство: Сиела
Страници: 495
Цена: 17,90лв.
Линк към Goodreads
„Ние срещу всички” е последната книга на Фредрик Бакман,
който е един от най-любимите ми писатели. От момента, в който разбрах, че „Бьорнстад”
ще има продължение я очаквах с
нетърпение. Изуми ме светкавично бързата реакция на издателството, имайки
предвид, че още не е преведена на английски, а вече е има на български.
Като се замисля, не мога да определя най-характерното нещо за
романа. Героите не отстъпват по нищо на другите елементи. Всеки един от тях е
уникален сам по себе си. Това са не просто герои, а хора със своите недостатъци
и силни страни. Не мисля, че има персонаж, който е едноцветен. Дори Рихард Тео,
който първоначално може да намразите. Няма и да го заобичате, но ще разберете,
че и той е човек, като всички останали. Освен всичките герои от „Бьорнстад” се
появяват и нови като например гореспоменатия, братята Риниус и Сакел. Те са
също толкова интригуващи, макар че не остава време да се опознаят, както
другите герои. Относно вече познатите ни персонажи, всеки един от тях
претърпява промяна и трудно може да се определи, дали е положителна или
отрицателна, но не това е важното. Сем. Андершон преминават през страшно много
трудности, всеки един от тях. Бени и сестрите Ович също се сблъскват с кой е
правилният начин да защитят брат си. Често се загатва какъв ще бъде всеки от
тях в бъдеще, но въпросът, който трябва да си зададем е на каква цена. Всеки
образ има на какво да ни научи и след като приключите ще искате да прекарате
още малко време с тях, защото 1000стр.(приблизително двете книги) не са
достатъчни.
Виждали ли
сте как пада някой град? Това и се случи с Бьорнстад след финала на хокейния
сезон и напускането на града от семейство Ердал. Спортният клуб, който сплотява
хората в града, е на път да изчезне поради липса на парични средства. Част от
най-добрите играчи са се преместили в Хед и вече играят там, където условията
са много по-добри. Всичко това ще доведе на омраза и насилие, които няма да
подминат никои.
Истинска наслада е да се потопа в нов роман на Ф. Бакман.
Особено ако е продължение на любимия ми. Стилът му е неповторим. През всичките
близо 500стр. няма емоция, която да не изпитах. Страх от загубата, тревога за
бъдещето на героите, любов и омраза към един и същи персонаж. Ще има моменти, в
които ще смеете ще има и такива, в които ще плачете. Ще прочетете един ред и ще
усетите топлината му, целяща да докосне сърцето ви. Всичко това е Бакман,
човек, знаещ да пише за живота. Какво е живота, ако не смесица от всички тези
емоции на едно?
Второто нещо, което прави „Ние срещу всички” толкова добра
книга е Бьорнстад. Това затънтено градче с малобройно население. Със своите
вражди и помирения. Ако трябва да се определи главният герой от двете книги, то
това ще е Бьорнстад. От една въображаема среда този град се превърна в Главен
герой, от който зависи всеки един образ. Той ги събира и разделя, разкривайки
всяка една частица от душата им. Радвам се, че бях един от жителите на
Бьорнстад и ще се опитам да продължа да бъда, защото това създава чувство за
принадлежност, това е доказателство, че група коренно различни хора могат да се
обединят, за да постигнат нещо по-добро. Никога до сега не съм мечтал да живея
в малък град, но ми се ще да опитам, след тридесетина година.
Като се замисля, не мога да определя най-характерното нещо за
романа. Героите не отстъпват по нищо на другите елементи. Всеки един от тях е
уникален сам по себе си. Това са не просто герои, а хора със своите недостатъци
и силни страни. Не мисля, че има персонаж, който е едноцветен. Дори Рихард Тео,
който първоначално може да намразите. Няма и да го заобичате, но ще разберете,
че и той е човек, като всички останали. Освен всичките герои от „Бьорнстад” се
появяват и нови като например гореспоменатия, братята Риниус и Сакел. Те са
също толкова интригуващи, макар че не остава време да се опознаят, както
другите герои. Относно вече познатите ни персонажи, всеки един от тях
претърпява промяна и трудно може да се определи, дали е положителна или
отрицателна, но не това е важното. Сем. Андершон преминават през страшно много
трудности, всеки един от тях. Бени и сестрите Ович също се сблъскват с кой е
правилният начин да защитят брат си. Често се загатва какъв ще бъде всеки от
тях в бъдеще, но въпросът, който трябва да си зададем е на каква цена. Всеки
образ има на какво да ни научи и след като приключите ще искате да прекарате
още малко време с тях, защото 1000стр.(приблизително двете книги) не са
достатъчни.
Мамо. Ти ме научи, че не трябва да имам мечти. Защото вместо това мога да имам цели
В основата на сюжета са взаимоотношенията между героите и
бъдещето на хокейният отбор. Нищо не е ясно до самия край. Действията са
непредсказуеми, както и хората. Във всяка глава се случва нещо важно и
изненадващо. Прочетох „Ние срещу всички” за 3 дни, защото не може да я оставиш
докато не получиш утеха за състоянието на героите и бъдещето на града. По
средата на книгата се появява и един от основните проблеми в книгата, актуален
в момента, които авторът успява да представи по най-правилният начин. Финалът е
неочакван и задоволителен. Настъпват промени за всеки герой и ни остава
единствено да гадаем бъдещето им.
Всичко
те грабва и те притегля в този измислено-реален свят и ставаш един от Мечките. Ще
ликуваме, но и ще пламнем. Не съществува нищо, което да ме подразни дори за
секунда. Не мога да определя дали „Бьорнстад”, или „Ние срещу всички” е
по-добра. Приемам ги като една книга. Препоръчвам книгите на всеки, защото си заслужават,
с тях ще прекарате едни приятни, емоционални часове, които може и да не
забравите. Оценката ми е ясна …
Comments
Post a Comment