Skip to main content

Ние срещу всички - ще ликуваме, но и ще пламнем

Ние срещу всички

Автор: Фредрик Бакман

Издадена: 2018

Издателство: Сиела

Страници: 495

Цена: 17,90лв. 

Линк към Goodreads

„Ние срещу всички” е последната книга на Фредрик Бакман, който е един от най-любимите ми писатели. От момента, в който разбрах, че „Бьорнстад” ще има продължение я очаквах с нетърпение. Изуми ме светкавично бързата реакция на издателството, имайки предвид, че още не е преведена на английски, а вече е има на български.


Виждали ли сте как пада някой град? Това и се случи с Бьорнстад след финала на хокейния сезон и напускането на града от семейство Ердал. Спортният клуб, който сплотява хората в града, е на път да изчезне поради липса на парични средства. Част от най-добрите играчи са се преместили в Хед и вече играят там, където условията са много по-добри. Всичко това ще доведе на омраза и насилие, които няма да подминат никои.

Истинска наслада е да се потопа в нов роман на Ф. Бакман. Особено ако е продължение на любимия ми. Стилът му е неповторим. През всичките близо 500стр. няма емоция, която да не изпитах. Страх от загубата, тревога за бъдещето на героите, любов и омраза към един и същи персонаж. Ще има моменти, в които ще смеете ще има и такива, в които ще плачете. Ще прочетете един ред и ще усетите топлината му, целяща да докосне сърцето ви. Всичко това е Бакман, човек, знаещ да пише за живота. Какво е живота, ако не смесица от всички тези емоции на едно? 

Второто нещо, което прави „Ние срещу всички” толкова добра книга е Бьорнстад. Това затънтено градче с малобройно население. Със своите вражди и помирения. Ако трябва да се определи главният герой от двете книги, то това ще е Бьорнстад. От една въображаема среда този град се превърна в Главен герой, от който зависи всеки един образ. Той ги събира и разделя, разкривайки всяка една частица от душата им. Радвам се, че бях един от жителите на Бьорнстад и ще се опитам да продължа да бъда, защото това създава чувство за принадлежност, това е доказателство, че група коренно различни хора могат да се обединят, за да постигнат нещо по-добро. Никога до сега не съм мечтал да живея в малък град, но ми се ще да опитам, след тридесетина година.

Като се замисля, не мога да определя най-характерното нещо за романа. Героите не отстъпват по нищо на другите елементи. Всеки един от тях е уникален сам по себе си. Това са не просто герои, а хора със своите недостатъци и силни страни. Не мисля, че има персонаж, който е едноцветен. Дори Рихард Тео, който първоначално може да намразите. Няма и да го заобичате, но ще разберете, че и той е човек, като всички останали. Освен всичките герои от „Бьорнстад” се появяват и нови като например гореспоменатия, братята Риниус и Сакел. Те са също толкова интригуващи, макар че не остава време да се опознаят, както другите герои. Относно вече познатите ни персонажи, всеки един от тях претърпява промяна и трудно може да се определи, дали е положителна или отрицателна, но не това е важното. Сем. Андершон преминават през страшно много трудности, всеки един от тях. Бени и сестрите Ович също се сблъскват с кой е правилният начин да защитят брат си. Често се загатва какъв ще бъде всеки от тях в бъдеще, но въпросът, който трябва да си зададем е на каква цена. Всеки образ има на какво да ни научи и след като приключите ще искате да прекарате още малко време с тях, защото 1000стр.(приблизително двете книги) не са достатъчни.



Мамо. Ти ме научи, че не трябва да имам мечти. Защото вместо това мога да имам цели 
 
В основата на сюжета са взаимоотношенията между героите и бъдещето на хокейният отбор. Нищо не е ясно до самия край. Действията са непредсказуеми, както и хората. Във всяка глава се случва нещо важно и изненадващо. Прочетох „Ние срещу всички” за 3 дни, защото не може да я оставиш докато не получиш утеха за състоянието на героите и бъдещето на града. По средата на книгата се появява и един от основните проблеми в книгата, актуален в момента, които авторът успява да представи по най-правилният начин. Финалът е неочакван и задоволителен. Настъпват промени за всеки герой и ни остава единствено да гадаем бъдещето им. 


Всичко те грабва и те притегля в този измислено-реален свят и ставаш един от Мечките. Ще ликуваме, но и ще пламнем. Не съществува нищо, което да ме подразни дори за секунда. Не мога да определя дали „Бьорнстад”, или „Ние срещу всички” е по-добра. Приемам ги като една книга. Препоръчвам книгите на всеки, защото си заслужават, с тях ще прекарате едни приятни, емоционални часове, които може и да не забравите. Оценката ми е ясна …
 


 

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …