Skip to main content

Орденът на ясновидците - Саманта Шанън



Орденът на ясновидците книга втора от поредицата Сезонът на костите

Автор: Саманта Шанън

Издадена: 2015

Издателство: Сиела

Страници: 538

Цена: 19,99лв.

Линк към Goodreads

 

След като завърших „Сезонът на костите” останах с малко смесени чувства за поредицата. Обикновено не купувам няколко книги от поредица на веднъж и това е единственият ми подобен случай. Ако нямах Орденът на ясновидците под ръка едва ли щеше да я прочета толкова скоро. Въпреки това мога да кажа, че не съжалявам. Ревюто ще съдържа спойлери от първата книга, затова ако не сте я прочели по-добре се върнете, когато го направите.

Бунтът на Пейдж се оказва успешен и тя се измъква от колонията заедно с другите бягащи. При попадането си в Лондон пречките започват да се появяват и изглежда, че се е преместила от един затвор в друг. Осъзнавайки състоянието си, Пейдж е готова да се бори и да се опълчи на Сцион и Рефаимите, но не е способна да направи нищо от това сама. Единствената и надежда е Джаксън, а той отказва да участва в подобни действия. Въпреки това Пейдж е решена на всяка цена, че е настъпило времето за промени.
Не мисля, че мнението ми е експертно и максимално точно, но въпреки това ще го изкажа. Според мен писането на Саманта Шанън е на много високо ниво, имайки предвид възрастта й. Тук вече се откроява и изгражда един огромен свят с щипка реализъм. В първата книга света ми се стори твърде сложен, но това е необходимост, за да може да се разгърне действието пълноценно. Ако и вие сте срещнали подобни затруднения, то при Орденът на ясновидците вече няма да ги има. Даже изпитвах удовлетворение, че разбирам всичко и успях да се потопя максимално. Обстановката са лондонските квартали. Мястото е едновременно реалистично, но и фантастично. Улиците и сградите съществуват в действителност, просто приложението им е по-различно. По този начин може да се запознаете с Лондон и различни местности. Средата е описана достатъчно добре, за да може читателите да си изградят правилна представа. За тези, които мечтаят да го посетят включително и аз е една алтернативна идея да го опознаете предварително. 

Едно от нещата, които не ми харесаха в предходната книга бяха второстепенните герои. Не предполагах, че повечето ще имат значение, но се оказа, че сгреших. Изключително доволен съм от доразвиването на персонажите. Пейдж отново има вътрешни терзания относно живота, който води и кое е правилно и кое не. Не достига веднага до някакво прозрение, а и отнема доста време и размисли. Групата от I-4 е разгледана много подробно. Обърнато е внимание на всеки герой, като се показва поведението и взаимоотношенията му с Пейдж. Всеки един от изпъква със своите позитивни и негативни черти. Освен тези герои се появяват и още много от синдиката, като всеки един е загадъчен и те провокира да се питаш дали е от „добрите”. Един от фаворитите ми е Огнена Мария, която се загатна, че е българка, а и по-напред ми хареса като образ и мисля, че ще присъства и в продължението.

Променям си мнението за сюжета от "Сезонът на костите", защото този път надмина очакванията ми. Очаквах историята да продължи по различен начин, но всъщност се случиха толкова много работи, които пък доведоха до появата на нови проблеми. Съвсем обосновано е да бъдат седем книги в поредицата, както е планирала авторката. Аз поне виждам минимум пет, защото няма как да се изясни всичко в още една книга. Още от заглавието се подсказва, че ще се появи орден на ясновидците. Тази идеята ми се стори невероятна и трепнех да достигна момента, в който ще се основе подобна организация. Книгата е претъпкана с действие и няма да може да си отдъхнете докато не я приключите. За това имайте едно наум преди да я започнете. Нови разкрития, врагове и конфликти има във всяка глава, като повечето са абсолютно неочаквани. Саманта Шанън много добре описва тези напрегнати сцени, като след по-напечените дава една глава време да си отдъхнете. Финалът е любимата ми част и в същото време тази, която може да те подлуди. След края ми се искаше да започна веднага следващата, но уви я няма преведена на български, което означава, че ще трябва да е търся на английски. 

Книгата ме държа два дни след завършването и не ми се искаше да чета нищо друго. Все още мисля за този свят и единственото, което правя е да чета неща по интернет или да слушам интервюта от писателката. Третата книга е публикувана, а има и две допълнителни новели, които ги има само в електронен вариант. Едната е „За същината на неестествеността”, а другата се разказва за живота на Пейдж, след като се присъединява към Джаксън. Определено възнамерявам да прочета и тези двете в скоро време. Не очаквах поредицата да ми хареса толкова много и ви препоръчвам да прочетете и „Орденът на ясновидците”, ако сте се спрели след „Сезонът на костите”. Оценката ми не може да е по-малко от …
   

 

 

 

 

 

Източник на изображенията 1

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...