Skip to main content

Планетно-книжен таг/ Solar Sysyem Book Tag


Image result for solar system
Планетно-книжен таг(Solar System Book Tag ще е английското му наименование за  американските ми почитателите отвъд океана, които знаят къде се намира България и говорят български перфектно) е таг. който сам сътворих. Исках да пробвам нещо по-различно и затова реших това да е таг. За заглавие не успях да измисля нищо по-добро, но от друга страна това обобщава най-важното. Освен това с този таг искам да чествам и деня на космонавтиката, който не е днес, ами на 12 април, но здраве да е. Хората са казали "по-добре късно, отколкото никога "(мисля да спра да се правя на забавен, преди да ви писнало от хумора ми) Планетно-книжния таг се състои от 8 въпроса свързани с всяка от планетите от Слънчевата система. Като по-малък бях силно заинтересован от космоса. Обичах да чета книги свързани с темата или да гледам научно-популярни филми. В момента интереса ми е отшумял и чета само малкото статии достигнали до мен чрез медиите за по-големи открития. Все пак съм запазил някои от началните си познания и от части ще ги приложа тук. Условията към всяка планета съм ги измислил на база асоциации с най-характерното и важното за определената планета.

Меркурий - най-малката от планетите в Слънчевата система
Любима малка книга(под 100стр)
Тук се колебаех между две, но ще избера тази, чийто призив е по-силен и актуален - "Няма да получите омразата ми" от Антоан Лейри. Това е една малка книжна(80стр), в която автора споделя през какво минава след като жената на живота му загива в Парижкия атентат. Дори след като я прочете човек трудно може да си представи какво в действителност е било и как се чувстват близките на загиналите. Въпреки това е книга, която има своето послание и то е категорично и еднозначно - няма да получите омразата ми.

Венера - обратно въртене(за разлика от останалите планети, които се въртят от изток на запад, Венера се върти от запад на изток) 
Image result for venus 
Книга, за която мнението ти е на обратно от това на мнозинството.
Отново се колебая между две заглавия и ще избера това, което е по-ново. "Брилянтните" от Маркъс Сейки - книгата не беше лоша, имаше някои плюсове, но не ми хареса толкова колкото ми се искаше. Всички други ревюта и мнения, които прочетох бяха изключително позитивни и всеки беше много впечатлен от романа, но явно на мен не ми е по вкуса.

Земята- нашия дом, единствената годна за живот планета
Image result for earth 
Книга, в която би живял 
 Ще се доверя на интуицията си и ще кажа първата книга, която ми изскочи в главата. Няма да е изненада, че това е поредицата "ХАРИ ПОТЪР". Причинните са съвсем очевидни. Макар че вече минах възрастта, в която вероятно можех да получа писмо от Хогуортс, а пък и тази година ми е последната учебна в мъгълското училище. Заключението е - шансовете ми са нулеви. Все пак вярвам, че ще намерят място и за мен някъде там.

Марс - нови открития, променящи представите ни
Image result for mars 
Книга, за която мнението ти се е променило с времето 
Тук ще изненадам доста хора, защото първоначално тази книга ми хареса. Това е "Четирите цвята на магията" на В.Е.Шуаб(няма да слагам линк към ревюто ми, защото беше едно от първите ми и не съм удовлетворен от качеството му сравнение с настоящите). Не знам на какво се дължи това, предполагам, че е защото след нея прочетох други много стойностни книги, които са ми сред любимите. Също така започнах други поредици, които ми харесаха повече и с времето "Четирите цвята на магията" се превърна в книга, която ми е леко безразлична. Знам, че много хора са влюбени в тази поредица. Непрекъснато чета позитивни ревюта и коментари, в което няма лошо и донякъде ме провокира да я препрочета.

Юпитер - най-голямата сред планетите
 Най-голямата книга, която си прочел
Най-голяма книга, която съм прочел е и една от най-любимите ми, а именно "Щиглецът" на Дона Тарт. Романът е наистина огромен около 955стр, но напълно си заслужава всяка страница. Начина, по който е написан е невероятен. Всичко е толкова въздействащо и истинско, че няма как да не станеш част от живота на Тио. Продължавам да помня всичко прочетено и имам чувството, сякаш това е сполетяло и мен. "Щиглецът" е книга, която става част от теб след като я приключиш.

Сатурн-най-красивата планета
Image result for saturn
Любима книга на космическа тематика 
Не съм голям фен на научно-фантастични романи или междугалактически пътешествия, въпреки че малкото романи свързани с космоса, които съм чел, са ми сред любимите книги. Тук ще споделя две творби, защото трудно мога да избера само едната, а те са: "Задръж звездите още миг" на Кейти Хан и "Летящата планета" на Александър Ненов. Ако желаете действие, което се  развива както на Земята така и в космоса то това са идеалните книги. И двете са невероятно интригуващи и ще ви оставят без думи, след като прочетете и последната страница.

Уран - ледено студена
Image result for uranus 
Книга, която не е ти е въздействала и бързо си забравил
Не съм прочел чак толкова много книги, за да забравя някоя напълно. Все пак книгата, от която не помня много подробности е "Четирите цвята на магията". Не ми се искаше да се повтарям, но тя е първата, за която се сетих. Може би това е причината, поради която не ме е грабнала, както е направила с другите.

Нептун - мрачна и ветровита
 Книга, която те е накарала да настръхнеш от страх, тревога
"Здрач" на Дмитрий Глуховски е една от малкото книги, която ме е накарала да се безпокоя и да изпитвам някакъв ужас. Глуховски умее да описва детайлно страшните моменти. На пръв поглед най-обикновена ситуация я превръща в нещо плашещо. Иска ми се до края на годината да прочета поне още един horror роман, но нямам никаква идея какъв и от кой автор, затова ако имате някакви предложения съм отворен за тях.

Това бяха всичките планетно-книжни въпроси, дано ви е харесало, защото аз се забавлявах. Всеки, които желае да направи този таг, да се чувства поканен.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...