Skip to main content

Здрач - без вампирска романтика, а с маиско пророчество за края на света


Автор: Дмитрий Глуховски

Издадена: 2007/2017 в България

Издателство: Сиела

Страници: 433

Цена: 15,90лв.

Линк към Goodreads


Завърших „Здрач” на 28 юни, но пиша това ревю две седмици по-късно, защото първоначално не знаех дали ми харесва или не. Имах други очаквания за тази книга. Прочитайки анотацията, предполагах, че това ще е една много динамична книга, в която отряд от хора ще се разследват апокалиптичните събития и маиските предсказания, а в същото време ще се борят с чудовище, бродещо из московските улици. Де факто познах, че ще има само маиски пророчества. Все пак не останах разочарован, а по скоро прочетеното не беше достатъчно задоволително.
 
Дмитрий работи като преводач на различни документи от английски на руски. Професията му не е особено доходоносна и едвам успява да покрива разходите си. Един ден в преводаческото бюро в отчаянието си за пари, приема една нестандартна поръчка с много по-голямо заплащане от до сегашните. Проблема е, че е на испански, но той решава да рискува. Превеждайки мистериозния дневник, той бива въвлечен в една испанска експедиция на полуостров Юкатан, с неясна цел. Нещо му подсказва, че прочетеното не е измислица, а е нещо, което ще го промени за винаги. В същото време природни бедствия нанасят катастрофални поражения по целия свят.




Най-любимият ми елемент от „Здрач” е начинът, по който е написана. Дмитрий Глуховски определено може и знае как да пише. Изказът му е открояващ се сред другите. Влага много смисъл в написаното, което аз обичам. Често има моменти „лирически отклонения”, в който авторът споделя, своите мисли за определени въпроси. В това има философки разсъждения, който предават на книгата живот. Жанрът на книгата е фентъзи( магически реализъм) и мистерия. Мистерията е основна част от сюжета и те държи на тръни през цялото време. Този роман съдържаше едни от най-страшно описаните сцени. Може само на мен да ми са се сторили така, но докато четох някои глави пулсът ми се беше ускорил. Глуховски създава безпокойствие у читателя от абсолютно битови моменти, за мен това е истински ужас. Точно тези моменти са ми от любимите, защото ми повлияха доста, а като цяло книгата е изключително въздействаща.


Действието се развива предимно в Москва и паралелно с това в мексиканските джунгли. Обектите, които се споменават в Москва са истински и мога да кажа, че описанията на средата ми харесаха. Ако сте били в Москва или ви предстои да ходите то „Здрач” ще ви бъде интересна, за да опознаете улиците предварително. Усещането е предимно песимистично, имайки предвид че е апокалиптична книга е нормално.  Аз четох книгата в дните, когато валеше всеки ден и това допринесе за пълното потапяне в историята, защото действието се развива през зимата, когато е мрачно и вали. Заключението е, че е подходяща за дъжд.
 


Героите или по-правилното Героят ми хареса. Няма почти никакви други важни герои с изключения на Дмитрий, всички други се появяват за малко и се явяват като връзка между преводача и испанския дневник. Образите, които се споменават в дневника не ги считам за част от основната сюжетна линия. Нито ме впечатлиха, нито са запомнящи си. Така че остава само Дмитрий, той от друга страна е много жив персонаж. Няма идеализиране както при някои други водещи герой, недостатъците му си личат съвсем явно. Наблюдава се промяна в характера му и с времето започва да се двоуми дали е взел правилните решения. Един интересен факт, който прочетох някъде е, че името на героят и на автора са едни и същи – Дмитрий Глуховски. В книгата се споменават само първото име и бащиното име на преводача(в Русия презимето е по-важно от фамилията). Може този факт да означава, че героят от книгата е прототип на автора.


Image result for maya civilizationСтигаме до нещата, които не ми се по нравиха – това са сюжетът и развитието му. Първото нещо е, че книгата е мудна. Представях си я като четиво, което ще грабна и няма да оставя, докато не достигна последната страница. От време на време имаше раздвижване, случваше се нещо непредвидено, но ефекта му беше кратковременен. Всичко се въртеше около дневника, на мен това ми беше дразнещо. Надявах се четенето на записките на испанския изследовател да продължат около 150стр., но те са част от цялата книга. Самият дневник е изграден неприятно, защото свършва в нищото, обещавайки че в следващата част ще се разкрие нещо тайнствено, но това не се случва. Не съм против така нареченият „cliffhanger”, но тук е прекалено изнервящо, защото се чака много до продължението, а то не дава желаните отговори. Друго нещо, което лично на мен не ми хареса, е прекаленото тягостно настроение. В историята са преплетени реални исторически личности и се акцентира върху културата на маите, на мен ми беше интересно да чета за това и информацията, която беше предоставен е достатъчна, за да придобие човек представа за тази древна култура.

Ако можех да не прочета „Здрач”, не бих го направил. Въпреки че сюжетът и действията не ме грабнаха, всичко друго ми хареса. Проблемът при мен дойде от това, че имах различни очаквания, затова ви препоръчвам да не вярвате на 100% на резюмето на корицата. Стилът на автора е изумителен и може да прочета още нещо негово. Оценката ми е…



Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …