Skip to main content

Месечно книжно предизвикателство


Днес ще ви представя една идея, която ми хрумна съвсем случайно - "Месечно книжно предизвикателство". Разглеждах различни книжни предизвикателства(reading challenge), които се поставят обикновено в началото на годината.Те включват определени теми или условия, при които трябва да прочетеш книга. Прииска ми се и на мен да се включа в подобно, но вече е средата на годината и някак не върви да го започна сега. Идеята за тези предизвикателства ми звучи страхотна, защото така няма да има моменти, в които няма да знаеш какво да четеш, а пък е възможно да откриеш нещо ново. Самите теми са широки по обхват и не те задължават точно към определени книги, а ти трябва да си ги избереш. Ще дам няколко примера, за да ви стане по-ясно, ако до сега не сте срещали подобно нещо:
Да прочета книга с повече от 500 страници
Да прочета книга от моето детство
Да прочета книга, която мога да завърша за 1 ден
Това са случайни примери, които открих, има много различни и забавни.

Идеята, която измислих е да си направим ежемесечно книжно предизвикателство. Всеки месец ще имаме определена тема, която ще трябва да изпълним и да напишем ревю на избраната от нас книга до края на месеца( в последния уикенд от месеца). Всеки ще може да се включи в "Ежемесечно книжно предизвикателство", а изборът на тема ще се осъществява по един от посочените начини в зависимост от участващите:
  1. Първият вариант е, ако желаещите да участваме сме малко(около 5 човека). Тогава всеки ще има месец, в който ще избере темата. Темата ще се обявява от предходния месец(от Юли за Август). Всички ще трябва да си изберем и прочетем книга от посочената тема до края на месеца и да публикуваме ревю на нея в последния уикенд. Тогава "домакинът" на месечното предизвикателство ще избере един от участващите, който ще бъде новият домакин и ще избере новата тема за следващия месец. След края на втория месец домакинът ще трябва да избере своя наследник, но няма да има право да посочи някой от вече избиралите теми. По този начин всеки ще може да има възможност да участва със своя тема в близките месеци. Ако някой бъде избран, но се откаже или не желае да обявява тема то тогава този, който го е избрал трябва да посочи втори човек.
  2. Другата алтернатива е, ако желаещите за участие са(повече от 10). Тук първият вариант е трудно приложим, защото ако например има 12 участващи, то в такъв случай нечий ред ще бъде след година, а това е твърде много време, според мен. При това положение изборът на тема ще става с гласуване чрез провеждане на кратка анкета. Предложенията и гласуването ще се провеждат след 24 число на всеки месеца. Всеки ще може да предложи тема и ще изготвя анкета с всички възможности. След това всички от участващите ще трябва да гласуват като няма да имат право да гласува за своята.

Друго задължение на избиращите теми ще бъде да посочат още в началото на месеца коя книга смятат да прочетат или да дадат някаква препоръка към тези, които не се сещат какво четиво да си изберат. Ако домакинът не е прочел книга от предложената от него тема то тогава трябва да каже какво възнамерява да прочете или ако домакинът е запознат с предложената от него тема тогава трябва да даде някои добри препоръки от вече прочетени книги.

Ако имате някакви въпроси не се притеснявайте да попитате. Всички желаещи да участват трябва да се свържат с мен и да ми кажат - име, име на блога.
Може да се свържете с мен като ми пишете на facebook страницата или долу в коментарите.
Ще се радвам да участват повече хора и да създадем една ежемесечна традиция в четенето.
Facebook страница
Благодаря ви за отделеното внимание.😊





Comments

Popular posts from this blog

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми Автор: Антоан Лейри Издателство: Сиела Издадена: 2016 Страници: 79 Цена: 10лв Линк към Goodreads  „Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена. Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я проч...

1 година Martis' writing - 1 година блогърство

1 година Martis' writing. Не усетих колко бързо измина тази 1 година. Дори не съм очаквал, че ще празнувам подобно нещо, но ето че се случва. Не знам от къде да започна този пост, затова може да е малко несвързан. Просто е трудно да повярва, че 1 година пиша без прекъсване и без да съм се отказал. Ще започна с това как се зароди идеята ми да си основа блог. Беше краят на февруари 2017г. Попаднах на конкурс за творческо писане на английски език организиран от един сайт. Винаги съм си мечтал да пиша и да създавам истории и реших да участвам. Темата върху, която писах беше Imperfect love. След като няколко дни разсъждавах върху сюжета, накрая го сътворих и започнах да пиша разказа си с името Evanescent meeting(мимолетна среща). В продължение на една седмица не правих нищо друго освен да пиша на български и след това да превеждам на английски и от тетрадка в електронен формат. След като приключих бях доволен от това, което бях написал. Публикувах си разказа и се надявах да спечеля...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...