Черни облаци бавно се присламчваха към нас.Макар току-що да бяхме пристигнали, времето нямаше да ни позволи да останем дълго. За разлика от предходните слънчеви дни, тази априлска утрин щеше да ни поднесе само гняв и разочарование. Предстоеше ми най накрая да започна изграждането на предприятието си за производство на мебели. Лошото беше, че ни чакаше много работа, а времето ни пришпорваше с опрял нож в гърба.Когато се огледах, забелязах, че всичките ми единадесет работници стоят и се оглеждат. -Какво чакате? Взимайте резачките е се залавяйте за работа, тази гора няма сама да се изсече. – подканих ги аз. -Но шефе задава се дъжд – измърмори един от работниците. -Това хич не ме интересува, ако продължавате да бездействате, може и заплатите ви да не се зададат. Хората сведоха глава и се запътиха към пикапите, за да вземат инструментите. Трябваше до края на седмицата да сме изсекли един хектар, за да може възможно по скоро да започна със строежа. Беше студено, но не смятах...