Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега.

Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление.

В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо.

Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша тази публикация, за да не постъпвам, по начин който ме дразни. Предполагам, че вие също не обичате, когато някой, когото много харесвате изведнъж спре да е активен. Знам, че нямам стотици последователи, но и за малкото, които имам, смятам, че трябва да са информирани да не очакват в скоро време публикации от мен.

Причините, поради, които спирам да пиша в блога са няколко:

• Вече не го правя редовно, а според мен е важно един блогър да бъде организиран. От януари 2018 до септември имах поне по една нова публикация в блога всяка седмица и това ме правеше много щастлив и удовлетворен. От септември блогарската ми дейност започна да става все по-рядка. Писах веднъж месечно и то книжни постове, а не ревюта. По принцип нямам нищо против, но осъзнах, че в тях не мога да споделя всичките си мисли за определена книга. На въпроса защо тогава не пиша ревюта вместо книжни постове ще отговоря, че те отнемат повече време и концентрация. Да, мога да пиша по едно ревю на месец, но това за мен не е достатъчно. Както казах, ако правя нещо веднъж месечно хората ще загубят интерес, а и аз ще изгубя страстта, с която го правех преди. Миналата година публикуването в блога беше нещо, което исках да правя всяка седмица и ми харесваше. Едно е да пишеш всяка седмица в продължение на 11 месеца и да си вземеш 1 месец творческа почивка, друго е да пишеш веднъж месечно.

• Това отвежда към втората причина, че желанието ми вече не е толкова голямо. Винаги съм искал да бъда честен с читателите си, затова и си го признавам. Хората са казали: има ли желание, има и начин. Предполагам, че ако наистина имах желанието, което имах миналата  година по това време, щеше да направя всичко възможно, за да пиша.

• Друга причина е липсата на достатъчно време. Вероятно повечето от вас знаят, че съм 12 клас и това е една от най-важните години в живота ми, защото ми предстои да взема изключително важни решения. Нямам много време не защото е много трудно в 12 клас(единственото различно от останалите е, че трябва да изработим бизнес план на предприятие), а защото аз си го направих така. Ходя на уроци по български, откъдето имам доста домашни, занимавам се с извън класни дейности, една от които е клуб по Гражданско образование, където трябва да изработим проект със социално значение. Моят е за човешките права, които са заменени от расизма и ксенофобията, преобладаващи в България, а целта ми е да запозная хората с тези права и така да станат по-толерантни. Страшно съм ентусиазиран за този проект и се надявам да достигна до националния кръг. До миналия месец се занимах с кандидатстването ми в Шотландия, което не е много лесно, защото има много документи, но вече всичко свърши и чакам отговори от университети. В свободното си време предпочитам да чета, отколкото да пиша. Не ви изброих всичко това, за да се оплаквам. Всъщност не съм се чувствал до сега толкова удовлетворен от нещата, които правя и имам.

Промених се. По-скоро пораснах/помъдрях и съм горд от това, което съм. Има различни видове хора и аз съм от тези, които искат да успеят, да направят нещо значимо, да създават, да обичат, да живеят. През последните месеци ми се върти една и съща мисъл в главата - какъв искам да стана. Нямам предвид професия, а човек. Все още нямам отговор, понеже пред мен има твърде много пътеки и не знам, по коя ще поема.

С тази публикация не ви казвам сбогом, а доскоро. Не се знае кога желанието ми да пиша за книгите, които съм прочел ще се зароди отново. До тогава искам да Ви благодаря за коментарите под постовете и в социалните мрежи, подкрепата, разговорите, които съм водил с някой от вас. 

Благодаря Ви. Искрено Ви желая всичко най-хубаво.