Skip to main content

Доскоро


Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега.
Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление.
В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо.
Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша тази публикация, за да не постъпвам, по начин който ме дразни. Предполагам, че вие също не обичате, когато някой, когото много харесвате изведнъж спре да е активен. Знам, че нямам стотици последователи, но и за малкото, които имам, смятам, че трябва да са информирани да не очакват в скоро време публикации от мен.
Причините, поради, които спирам да пиша в блога са няколко:
  • Вече не го правя редовно, а според мен е важно един блогър да бъде организиран. От януари 2018 до септември имах поне по една нова публикация в блога всяка седмица и това ме правеше много щастлив и удовлетворен. От септември блогарската ми дейност започна да става все по-рядка. Писах веднъж месечно и то книжни постове, а не ревюта. По принцип нямам нищо против, но осъзнах, че в тях не мога да споделя всичките си мисли за определена книга. На въпроса защо тогава не пиша ревюта вместо книжни постове ще отговоря, че те отнемат повече време и концентрация. Да, мога да пиша по едно ревю на месец, но това за мен не е достатъчно. Както казах, ако правя нещо веднъж месечно хората ще загубят интерес, а и аз ще изгубя страстта, с която го правех преди. Миналата година публикуването в блога беше нещо, което исках да правя всяка седмица и ми харесваше. Едно е да пишеш всяка седмица в продължение на 11 месеца и да си вземеш 1 месец творческа почивка, друго е да пишеш веднъж месечно.
  • Това отвежда към втората причина, че желанието ми вече не е толкова голямо. Винаги съм искал да бъда честен с читателите си, затова и си го признавам. Хората са казали: има ли желание, има и начин. Предполагам, че ако наистина имах желанието, което имах миналата  година по това време, щеше да направя всичко възможно, за да пиша.
  • Друга причина е липсата на достатъчно време. Вероятно повечето от вас знаят, че съм 12 клас и това е една от най-важните години в живота ми, защото ми предстои да взема изключително важни решения. Нямам много време не защото е много трудно в 12 клас(единственото различно от останалите е, че трябва да изработим бизнес план на предприятие), а защото аз си го направих така. Ходя на уроци по български, откъдето имам доста домашни, занимавам се с извън класни дейности, една от които е клуб по Гражданско образование, където трябва да изработим проект със социално значение. Моят е за човешките права, които са заменени от расизма и ксенофобията, преобладаващи в България, а целта ми е да запозная хората с тези права и така да станат по-толерантни. Страшно съм ентусиазиран за този проект и се надявам да достигна до националния кръг. До миналия месец се занимах с кандидатстването ми в Шотландия, което не е много лесно, защото има много документи, но вече всичко свърши и чакам отговори от университети. В свободното си време предпочитам да чета, отколкото да пиша. Не ви изброих всичко това, за да се оплаквам. Всъщност не съм се чувствал до сега толкова удовлетворен от нещата, които правя и имам.
Промених се. По-скоро пораснах/помъдрях и съм горд от това, което съм. Има различни видове хора и аз съм от тези, които искат да успеят, да направят нещо значимо, да създават, да обичат, да живеят. През последните месеци ми се върти една и съща мисъл в главата - какъв искам да стана. Нямам предвид професия, а човек. Все още нямам отговор, понеже пред мен има твърде много пътеки и не знам, по коя ще поема.

С тази публикация не ви казвам сбогом, а доскоро. Не се знае кога желанието ми да пиша за книгите, които съм прочел ще се зароди отново. До тогава искам да Ви благодаря за коментарите под постовете и в социалните мрежи, подкрепата, разговорите, които съм водил с някой от вас. 
Благодаря Ви. Искрено Ви желая всичко най-хубаво. 

Comments

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен.  В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с