Skip to main content

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, които проявят и най-малък интерес. В крайна сметка, започнах книгата и прочетох почти 100стр., но не ме впечатли с нищо. Описанията на града и обстановката да са били 1 стр., всяка глава започва с поръчаните книги и колко от тях са изпълнение, което според мен е излишно, защото честно казано едва ли някой ще обръща внимание колко книги са поръчани и намерени всеки ден. Книгата не е това, което очаквах, малко са интересните моменти и не може да се усети какво означава да бъдеш книжар. За сега нямам намерение да я продължавам, освен ако не прочета някакво убедително позитивно мнение.

Другата книга от BOPS беше "Годината на оракула" от Чарлс Соул, тук ситуацията беше точно обратната на предходната. Първоначално подходих скептично, защото последният трилър от издателство Ибис, които прочетох(Брилянтите) не ми хареса толкова много. Въпреки това след като "Дневникът на един книжар" не ми допадна, реших да пробвам с тази. Мога да кажа, че е много добра и ме изненада приятно. Вероятно утре ще я завърша, защото наистина е много интересна.


"Кралицата на Тиърлинг" от Ерика Йохансен е романът, който искам да прочета от много време, защото бях прочел в една статия, че се препоръчва на фенове на Хари Потър. Поръчах си я началото на месеца, когато издателство Бард имаше някаква промоция за две фентъзи книги. Надявам се да ми хареса, защото звучи привлекателно. Хубавото е, че е завършена поредица и ако ми хареса няма да е необходимо да чакам издаването на следваща книга.


До тук бяха подаръците, които сам си направих по случай Коледа. Оттук следват книгите, които ми подариха. Първата е "Гневът и зората" от Рене Ахдие, която си бях поръчал за подарък. Дълго време не проявявах интерес, но фактът, че е толкова харесвана и обсъждана ме провокира да я прочета. Комбинирана е с арабски приказки и ще ми е интересно да ги прочета, макар и преразказани. Възнамерявам да прочета първо тази и след това "Кралицата на Тиърлинг", защото е дуология.



Последната книга поне за сега, е най-новото произведение на Дмитрий Глуховски - "Текст". Харесва ми стилът му на писане и начина, по който въздейства върху читателя, затова много исках тази книга. Любопитен съм да я прочета и да видя дали действието е по-добре развито в сравнение със "Здрач". Жанрът е трилър, за разлика от другите му романи, но не смятам, че ще бъде по-зле написана, защото звучи интересно и провокативно

Като цяло това са ми плановете за книгите, които ще чета през януари. За след това имам някои планирани книги като 13 Reasons Why, която търся по книжарниците, но я намерих единствено с филмовата корица, а аз съм против тези работи. Втората книга е "Денят на инвикта", която също не намирам по книжарниците. Също така искам да прочета и книгите, които бях споменал в публикацията за топ 3 очаквани книги, защото все още не съм стигнал до тях. Други конкретни заглавия не съм набелязвал, но това ще се случи с времето. Миналата година си бях поставил за цел да прочета книги от различни жанрове и мисля, че го постигнах. Не прочетох само криминален роман, но това ще го направя през 2019г. За 2019г. нямам планове да чета книги от някакъв определен жанр, ще чета, каквото ми хареса. В събота може да очаквате и поста ми с най-добрите книги от изминалата година
.  

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...