Няма да получите омразата ми

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми

Автор: Антоан Лейри

Издателство: Сиела

Издадена: 2016

Страници: 79

Цена: 10лв

Линк към Goodreads

„Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена.

Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я прочетох, имам чувството, че продължавам да не мога да си представя реалната ситуация. И как е възможно един човек да отнема живота на хиляди в името на не знам си какво.

Това е една от книгите, които ще помня дълго, защото е пример за милост. Въпреки че авторът е загубил жената на живота си, той не мрази никои, защото така той ще бъде нещо повече от животните, които са инициирали тази жестокост. Препоръчвам ви тази книга, защото има какво да ви покаже, а и се чете за час. Оценката ми е…

Comments

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да

Какво прочетох през изминалите два месеца?

През последните два месеца минах през много неща, но сега съм напълно удовлетворен от всичко, което постигнах. Първото нещо, с което искам да се похваля е, че си взех изпита по английска език на ниво C1. Това беше, да не кажа, най-важният изпит в живота ми до сега и факта, че го минах ме прави невероятно щастлив. Също така минах два курса по основи на дигиталния маркетинг, единият е организиран от Google и е изцяло безплатен, а след преминаването му получавате и сертификат. Имайки предвид всички тези извънкласни дейности, нямах почти никакво време за четене, но все пак успях да прочета 2 книги през септември и 2 през октомври Първата беше The Song Rising - третата книга от поредицата "Сезонът на костите" на Саманта Шанън. Говорил съм за предходните две много пъти. Беше ми много любопитно как авторката ще доразвие "Орденът на ясновидците", която беше WOW. Дали авторката оправда очакванията? 100-процентово, да. Едно от най-динамичните продължения, които съм ч

Martis' writing

Search This Blog