Skip to main content

Последната ми лятна ваканция и блог планове




Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото на кормуването ми не бях уверен, не знаех дали ще се справя и с практическия изпит и това напрежение оказа своето влияние върху летните ми дни. През август месец, когато датата на изпита ми наближаваше, мисленето ми се промени и си казах "майната им" както на инструктора ми, изпитващия и всички други, които по някакъв начин имат влияние при шофирането. Казах си, че знам и мога и един толкова маловажен изпит няма да се окаже пречка за целите, които съм си поставил. Тези позитивни мисли ми помогнаха да бъда уверен и изключително спокоен по време на изпит и това даде желания резултат Обръщам се към всички, бъдещи шофьори, които изпитват някаква тревога - бъдете спокойни и знайте, че един мизерен изпит като този няма как да не го вземете дори и да е от втория път.
След като си взех шофьорския изпит и вече подадох документи с няколко седмици закъснение по независими от мен обстоятелства и хора, главно хора, с които се радвам, че едва ли ще имам някаква връзка отново. В началото на октомври ме очаквайте по улиците и както казват по турските сериали "дано да е за добро"
Новото ми занимание откакто премина гореспоменатото ми начинание е отново свързано с подготовка на изпит, който е също толкова важен за мен. На 22 септември е изпита ми за сертификат по английски език CAE. Вече близо 10 години уча английски език и е време да поставя един условен край. Готов ли съм за него ? След месец ще разбера, когато се появят резултатите.
Освен като доказателство за владеенето ми на езика този сертификат ще ми послужи и за кандидатстване в чужбина. Когато бях 10 клас у мен се зароди желание да уча във Великобритания. Тогава беше просто една идея, а в момента е цел. Отговорът на въпроса дали да уча там или тук дълго време ме мъчеше. В крайна сметка все още не съм решил къде ще уча, защото това е една гигантска крачка за мен, която ще преобърне живота ми напълно. Все пак взех решението, че ще кандидатствам във Великобритания и по-точно в Шотландия, понеже Шотландското правителство отпуска безвъзмездна субсидия. В Англия образованието струва 9250 паунда и единствената ми опция за там е със заем, а това не е моят вариант. Ако открия някаква стипендия, за където и да било ще бъде невероятно, но за сега няма такива изгледи. Отворен съм за всякакви предложение как мога да спечеля около 15 000лв за една година(органите не си ги продавам). Дали ще уча във Великобритания или в България ще реша догодина през пролетта. Мечтая да следвам в чужбина въпреки всички трудно, причините няма да ги изброявам, защото са ясни, имайки предвид качеството и системата тук. Все пак дори и да остана тук няма да съм нито разочарован, нито нещастен, а ще се опитам да извлека най-доброто.
В момента като изключим подготовката ми за изпита по езиков сертификат, също се опитвам да реша, с какво да продължа обучението си: филология, международни отношения или бизнес/маркетинг. За всяко едно от желанията ми има основание да го искам, но не мога да открия най-подходящото.

Преди да приключа ще кажа и някои неща за блога и какво да очаквате. Честно казано нямам никакви планове. Едва ли ще продължа да публикувам всяка седмица, както до сега, защото не знам дали ще имам времето и възможността. Понеже както споменах ще имам много неща на главата от тук нататък включително и в училище, където ще трябва да завърша със 6.00 тази година, за да си вдигна успеха(това не се е случвало от 7 клас). За сметка на ревюта мога да почна да пиша есета и съчинения, защото това ме очаква от другата седмица. От сега усещам, че 12 клас е голям кОпон.
Да се върнем на блога, нямам намерения да го изоставям напълно, но със сигурност ще ме виждате по-рядко. Тук-там ще пиша ревюта, но може би ще наблегна на книжните постове, с които да обобщавам всичко.
Надявам се всички да сте имали едно незабравимо лято, а на връстниците ми им пожелавам един сравнително лек и спокоен 12 клас. 

Comments

  1. Е хубав таг е, недей така негативно :D Ще приема съветите за кормуването, защото в скоро време сигурно ще се видя принудена да изкарам шофьорски курс. В замяна относно следването надали мога да дам съвет, защото изброените специалности са сравнително далеч от моята сфера, а поради гореспоменатите съображения не съм и помисляла за следване в чужбина. Но мога да ти препоръчам нещо друго - ако нещо ти харесва - било то четенето, писането на ревюта, някакво друго странично хоби - не го зарязвай, защото си зает. Просто защото нататък ще ставаш все по-зает, и ще ти е все по-трудно да се завърнеш към нещо, което си спрял да вършиш. Казвам го като човек, който е имал сравнително натоварени 11 и 12 клас, с допълнителни уроци и СИД-ове, и чието следване не е било щракане с пръсти. Но от година на година времето става по-малко :D
    Но успех с всичко - и ако вярваш в такива късметчета - в последната бг книга, която завърших, отиде да учи в Абърдийн :D

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти за коментара и за съвета, който ми даде. Относно такива късметчета, вярвам много.

      Delete
  2. Споделям положението ти. И аз се притеснявам, че няма да имам време като почна училище, особено за блога, но ще се старая да не го оставям. А също така и аз много се колебая между това какво и къде ще следвам. Засега СУ ми е в главата, ама допреди два месеца не беше. А малко по-отдавна пък съвсем друго се мъдреше. Желая ти да направиш правилното решение и все пак да намериш по някоя свободна минутка за хобитата си!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря, аз ти желая също.

      Delete
  3. Harrah's Philadelphia Casino & Racetrack - JTM Hub
    Harrah's Philadelphia Casino & Racetrack. 안산 출장안마 Hotel. 부천 출장마사지 3rd floor hotel 여주 출장안마 tower. Featuring:. 서울특별 출장안마 Chester, 수원 출장안마 PA - Chester, PA - East Chester, PA.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...