Skip to main content

Довиждане февруари


Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка.

Прочетено

    "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица. 

    "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи персонажи. Няколко дни след завършването й не ми се почваше нова книга, защото все още се чувствах като част от лондонския синдикат. Оценката ми е 6/6

    "Далечна светлина" от Софи Лагуна - една по-различна книга от предходните, но с докосваща и въздействаща история. Книгата разказва за едно по-необикновено момче и начина, по който то вижда света. Изключително емоционална книга, която поражда и тъга, и топлина. До края на следващата седмица ще напиша и подробно ревю.

    Купено 

    Първата книга, която си купих за тази година(като не броим книгата от BOPS) е "A torch against the night" от Сабаа Тахир. За съжаление поредицата "Въглен в пепелта" няма да се доиздаде на български и затова аз ще я продължа на английски. Причината поради която това е единствената книга, която съм си купил от 2 месеца насам е, че искам да намаля купчината си от непрочетени книги. Почти съм постигнал това, като са ми останали само още 2.

    Планирано 

    Както споменах искам да прочета всички книги, които вече имам. В момента чета "Играч първи, приготви се", която вероятно ще приключа до няколко дни. Другите две книги, които ще прочета през март са "A torch against the night" и "Брилянтните". За по нататък не съм мислил, защото ми се ще да започна да чета книги само на английски, за да мога по този начин да увеличавам речниковия си запас. Отворен съм за предложения за книги на английски език от всякакъв жанр.

    Надявам се да ви е харесал този леко хаотичен пост. Другата седмица петък или събота ще публикувам ревю на "Далечна светлина". В интерес на истината я прочетох още на 18, но през тази седмица нямах време, а и настроение за писане.
     Ще ми е интересно да разбера как е минал вашият февруари и какво възнамерявате да четете.

     





    Labels:

    Comments

    1. Elena25 February 2018 at 16:57

      Напълно подкрепям идеята ти да започнеш да четеш на английски повече! Аз съм си поставила за цел абсолютно същото и за сега се радвам на доста голям успех. Бих ти препоръчала "Six of Crows" като по-динамично и епично четиво, но ако си се насочил към нещо по-лекичко, тогава "A Dreadful Tale of Prosper Redding" би ти харесала. Изключително забавна и сладка книга в духа на middle-grade жанра. От книгите, които си прочел съм чела единствено първата, ала ревюто ти за втората ме убеди да не изоставя поредицата. Успех с намаляването на tbr купчинката!

      ReplyDelete
      Replies
      1. Martis' writing26 February 2018 at 16:44

        Благодаря за коментара ти, ще проверя книгите, които ми препоръча. Радвам се, че ревюто ми за "Орденът на ясновидците" ти е харесало и че ще продължиш поредицата.

        Delete

    Post a Comment

    Popular posts from this blog

    И дъхът стана въздух

    „И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...
    Post a Comment
    Read more

    Изборът на Женя - любов или справедливост

    Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...
    Post a Comment
    Read more

    Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

    Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...
    Post a Comment
    Read more