Skip to main content

Довиждане февруари


Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка.

Прочетено

    "Сезонът на костите" от Саманта Шанъндълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица. 

    "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи персонажи. Няколко дни след завършването й не ми се почваше нова книга, защото все още се чувствах като част от лондонския синдикат. Оценката ми е 6/6

    "Далечна светлина" от Софи Лагуна - една по-различна книга от предходните, но с докосваща и въздействаща история. Книгата разказва за едно по-необикновено момче и начина, по който то вижда света. Изключително емоционална книга, която поражда и тъга, и топлина. До края на следващата седмица ще напиша и подробно ревю.

    Купено 

    Първата книга, която си купих за тази година(като не броим книгата от BOPS) е "A torch against the night" от Сабаа Тахир. За съжаление поредицата "Въглен в пепелта" няма да се доиздаде на български и затова аз ще я продължа на английски. Причината поради която това е единствената книга, която съм си купил от 2 месеца насам е, че искам да намаля купчината си от непрочетени книги. Почти съм постигнал това, като са ми останали само още 2.

    Планирано 

    Както споменах искам да прочета всички книги, които вече имам. В момента чета "Играч първи, приготви се", която вероятно ще приключа до няколко дни. Другите две книги, които ще прочета през март са "A torch against the night" и "Брилянтните". За по нататък не съм мислил, защото ми се ще да започна да чета книги само на английски, за да мога по този начин да увеличавам речниковия си запас. Отворен съм за предложения за книги на английски език от всякакъв жанр.

    Надявам се да ви е харесал този леко хаотичен пост. Другата седмица петък или събота ще публикувам ревю на "Далечна светлина". В интерес на истината я прочетох още на 18, но през тази седмица нямах време, а и настроение за писане.
     Ще ми е интересно да разбера как е минал вашият февруари и какво възнамерявате да четете.

     





    Comments

    1. Напълно подкрепям идеята ти да започнеш да четеш на английски повече! Аз съм си поставила за цел абсолютно същото и за сега се радвам на доста голям успех. Бих ти препоръчала "Six of Crows" като по-динамично и епично четиво, но ако си се насочил към нещо по-лекичко, тогава "A Dreadful Tale of Prosper Redding" би ти харесала. Изключително забавна и сладка книга в духа на middle-grade жанра. От книгите, които си прочел съм чела единствено първата, ала ревюто ти за втората ме убеди да не изоставя поредицата. Успех с намаляването на tbr купчинката!

      ReplyDelete
      Replies
      1. Благодаря за коментара ти, ще проверя книгите, които ми препоръча. Радвам се, че ревюто ми за "Орденът на ясновидците" ти е харесало и че ще продължиш поредицата.

        Delete

    Post a Comment

    Popular posts from this blog

    Месечно книжно предизвикателство

    Днес ще ви представя една идея, която ми хрумна съвсем случайно - "Месечно книжно предизвикателство". Разглеждах различни книжни предизвикателства(reading challenge), които се поставят обикновено в началото на годината.Те включват определени теми или условия, при които трябва да прочетеш книга. Прииска ми се и на мен да се включа в подобно, но вече е средата на годината и някак не върви да го започна сега. Идеята за тези предизвикателства ми звучи страхотна, защото така няма да има моменти, в които няма да знаеш какво да четеш, а пък е възможно да откриеш нещо ново. Самите теми са широки по обхват и не те задължават точно към определени книги, а ти трябва да си ги избереш. Ще дам няколко примера, за да ви стане по-ясно, ако до сега не сте срещали подобно нещо: Да прочета книга с повече от 500 страници Да прочета книга от моето детство Да прочета книга, която мога да завърша за 1 ден Това са случайни примери, които открих, има много различни и забавни. Идеята, която и...

    Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

    Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това. Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, к...

    Доскоро

    Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...