Skip to main content

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, които проявят и най-малък интерес. В крайна сметка, започнах книгата и прочетох почти 100стр., но не ме впечатли с нищо. Описанията на града и обстановката да са били 1 стр., всяка глава започва с поръчаните книги и колко от тях са изпълнение, което според мен е излишно, защото честно казано едва ли някой ще обръща внимание колко книги са поръчани и намерени всеки ден. Книгата не е това, което очаквах, малко са интересните моменти и не може да се усети какво означава да бъдеш книжар. За сега нямам намерение да я продължавам, освен ако не прочета някакво убедително позитивно мнение.

Другата книга от BOPS беше "Годината на оракула" от Чарлс Соул, тук ситуацията беше точно обратната на предходната. Първоначално подходих скептично, защото последният трилър от издателство Ибис, които прочетох(Брилянтите) не ми хареса толкова много. Въпреки това след като "Дневникът на един книжар" не ми допадна, реших да пробвам с тази. Мога да кажа, че е много добра и ме изненада приятно. Вероятно утре ще я завърша, защото наистина е много интересна.


"Кралицата на Тиърлинг" от Ерика Йохансен е романът, който искам да прочета от много време, защото бях прочел в една статия, че се препоръчва на фенове на Хари Потър. Поръчах си я началото на месеца, когато издателство Бард имаше някаква промоция за две фентъзи книги. Надявам се да ми хареса, защото звучи привлекателно. Хубавото е, че е завършена поредица и ако ми хареса няма да е необходимо да чакам издаването на следваща книга.


До тук бяха подаръците, които сам си направих по случай Коледа. Оттук следват книгите, които ми подариха. Първата е "Гневът и зората" от Рене Ахдие, която си бях поръчал за подарък. Дълго време не проявявах интерес, но фактът, че е толкова харесвана и обсъждана ме провокира да я прочета. Комбинирана е с арабски приказки и ще ми е интересно да ги прочета, макар и преразказани. Възнамерявам да прочета първо тази и след това "Кралицата на Тиърлинг", защото е дуология.



Последната книга поне за сега, е най-новото произведение на Дмитрий Глуховски - "Текст". Харесва ми стилът му на писане и начина, по който въздейства върху читателя, затова много исках тази книга. Любопитен съм да я прочета и да видя дали действието е по-добре развито в сравнение със "Здрач". Жанрът е трилър, за разлика от другите му романи, но не смятам, че ще бъде по-зле написана, защото звучи интересно и провокативно

Като цяло това са ми плановете за книгите, които ще чета през януари. За след това имам някои планирани книги като 13 Reasons Why, която търся по книжарниците, но я намерих единствено с филмовата корица, а аз съм против тези работи. Втората книга е "Денят на инвикта", която също не намирам по книжарниците. Също така искам да прочета и книгите, които бях споменал в публикацията за топ 3 очаквани книги, защото все още не съм стигнал до тях. Други конкретни заглавия не съм набелязвал, но това ще се случи с времето. Миналата година си бях поставил за цел да прочета книги от различни жанрове и мисля, че го постигнах. Не прочетох само криминален роман, но това ще го направя през 2019г. За 2019г. нямам планове да чета книги от някакъв определен жанр, ще чета, каквото ми хареса. В събота може да очаквате и поста ми с най-добрите книги от изминалата година
.  

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …