Skip to main content

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните

Автор: Георги Бърдаров

Издателство: Сиела

Издадена: 2016г.

Страници: 182

Цена: 14лв.

Линк към Goodreads




„Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди. 

Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война. 

Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя дните” не може да бъде сбъркан с друга книга. Авторът е преподавател в Софийския университет и познанията му си личат в романа. Почти всичко е по действителен случай и достоверността на събитията е потвърдена. Изказът му е истински и дори брутален, с което подчертава ужаса на войната. На някои хора това може да не им се понрави, защото е много натоварващо. На моменти ми се налагаше да прекъсна с четенето за няколко минути просто, за да мога да си поема дъх и да осмисля случилото се.  Нещо което ме изуми беше скоростта, с която навлязох в историята. Бях прочел около 15стр., а имах чувството, че съм прочел 115. Изключително бързо се навлиза в историята и с всяка следваща страница, усещате тежестта на обсадата. 

Обстановката е безмилостно реална. Действието се развива в Сараево на 19 май. Градът е описан като едно сурово място, в което животът бавно се топи. Хората са измъчвани от глад и страх, а изход няма. Шокиращото в описанията е, че това наистина се е случило. Един град е бил обграден от снайперисти и дори излизането на терасата за глътка въздух може да се окаже последното нещо, което си опитал. От друга страна се представя и Сараево преди обсадата, като един обикновен град, в който хората са имали спокойствие. Имаше един много хубав цитат, който не мога да го намеря, затова ще се опитам да го перифразирам – човек е най-щастлив, когато животът му е спокоен и монотонен. За това и мечтаят всички от Сараево.

Главните герои са Давос и Айда и разказвача(прототип на автора) и преводача Зоран. Айда е мюсюлманка, израснала в строго семейство, което спазва традициите на религията си. Ето защо и първоначално семейството й не одобрява взаимоотношенията и с Давор. Въпреки това от както са се запознали на 4 годишна възраст те са неразделни. Това води и до зараждане на любовта между тях. За малкото страници успяваме да разберем достатъчно, за да съпреживеем действията на героите. Чрез множество ретроспекции са разказани случки от детството им и са показани отношенията им със семействата им. Това което е различното е, че и двамата ни герои са реални. По света са по-известни като „Сараевските Ромео и Жулиета”, но докато при героите на Шекспир историята е по-романтична, тук е човешка и истинска.


Сюжетните линии са две, като първата проследява няколкото часа подготовка на двамата влюбени за бягството им от Сараево. Втората е разказвачът, който събира материали за книгата си свързана с обсадата на в Босна. Той интервюира различни свидетели на войната, като се опитва да се доближи до истината. Но това което открива показва колко жестоки и първични са човешките същества. Преводачът му Зоран е спътникът му, който се оказва, че знае много повече от колкото споделя.
В тази книга усетих нещо парадоксално. Когато чета друга книга, потапяйки се в историята нещо в мен започва да вярва, че това се е случило дори и да е фантастично. При „Аз още броя дните” си повтарях, че това не е реално, това е авторска измислица. Идеше ми да хвърля книгата на другия край на стаята и да я оставя там, за да не чета за ужаса и покварата на човечеството. Желанието ми за знание обаче надделя и аз я завърших. Жалко е, че дори им подобни актуални събития. В подобни моменти не знаеш дали човещината все още е жива и дали не сме твърде слепи за истината.


Не знам на кой да препоръчам книгата, защото не е нещо приятно. Ако сте готови да прочетете история, която е въплъщение на ужаса то тогава го направете. Причината поради която ще дам 5/6 е, че може би съм твърде млад и не искам да проумявам подобни злодеяние. Искам да вярвам, че доброто и справедливостта ще тържествуват над света.

 


 




Comments

Popular posts from this blog

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, кои…

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост.
Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени.


"Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава знаех, ч…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …