Аз още броя дните
Автор: Георги Бърдаров
Издателство: Сиела
Издадена: 2016г.
Страници: 182
Цена: 14лв.
Линк към Goodreads
„Аз още броя
дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”.
Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да
кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все
известен и е спечелила много български литературни награди.
Май 1993г.
обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са
едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда
мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им.
Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство.
Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието
на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.
Жанрът преплита
минало и настояще. Стилът на „Аз още броя дните” не може да бъде сбъркан с
друга книга. Авторът е преподавател в Софийския университет и познанията му си
личат в романа. Почти всичко е по действителен случай и достоверността на
събитията е потвърдена. Изказът му е истински и дори брутален, с което
подчертава ужаса на войната. На някои хора това може да не им се понрави,
защото е много натоварващо. На моменти ми се налагаше да прекъсна с четенето за
няколко минути просто, за да мога да си поема дъх и да осмисля случилото
се. Нещо което ме изуми беше скоростта,
с която навлязох в историята. Бях прочел около 15стр., а имах чувството, че съм
прочел 115. Изключително бързо се навлиза в историята и с всяка следваща страница,
усещате тежестта на обсадата.
Обстановката
е безмилостно реална. Действието се развива в Сараево на 19 май. Градът е
описан като едно сурово място, в което животът бавно се топи. Хората са
измъчвани от глад и страх, а изход няма. Шокиращото в описанията е, че това
наистина се е случило. Един град е бил обграден от снайперисти и дори
излизането на терасата за глътка въздух може да се окаже последното нещо, което
си опитал. От друга страна се представя и Сараево преди обсадата, като един
обикновен град, в който хората са имали спокойствие. Имаше един много хубав
цитат, който не мога да го намеря, затова ще се опитам да го перифразирам –
човек е най-щастлив, когато животът му е спокоен и монотонен. За това и мечтаят
всички от Сараево.
Главните
герои са Давос и Айда и разказвача(прототип на автора) и преводача Зоран. Айда
е мюсюлманка, израснала в строго семейство, което спазва традициите на
религията си. Ето защо и първоначално семейството й не одобрява
взаимоотношенията и с Давор. Въпреки това от както са се запознали на 4 годишна
възраст те са неразделни. Това води и до зараждане на любовта между тях. За
малкото страници успяваме да разберем достатъчно, за да съпреживеем действията
на героите. Чрез множество ретроспекции са разказани случки от детството им и
са показани отношенията им със семействата им. Това което е различното е, че и
двамата ни герои са реални. По света са по-известни като „Сараевските Ромео и
Жулиета”, но докато при героите на Шекспир историята е по-романтична, тук е
човешка и истинска.
Сюжетните
линии са две, като първата проследява няколкото часа подготовка на двамата
влюбени за бягството им от Сараево. Втората е разказвачът, който събира
материали за книгата си свързана с обсадата на в Босна. Той интервюира различни
свидетели на войната, като се опитва да се доближи до истината. Но това което
открива показва колко жестоки и първични са човешките същества. Преводачът му
Зоран е спътникът му, който се оказва, че знае много повече от колкото споделя.
В тази книга
усетих нещо парадоксално. Когато чета друга книга, потапяйки се в историята
нещо в мен започва да вярва, че това се е случило дори и да е фантастично. При
„Аз още броя дните” си повтарях, че това не е реално, това е авторска
измислица. Идеше ми да хвърля книгата на другия край на стаята и да я оставя
там, за да не чета за ужаса и покварата на човечеството. Желанието ми за знание
обаче надделя и аз я завърших. Жалко е, че дори им подобни актуални събития. В
подобни моменти не знаеш дали човещината все още е жива и дали не сме твърде
слепи за истината.
Не знам на
кой да препоръчам книгата, защото не е нещо приятно. Ако сте готови да
прочетете история, която е въплъщение на ужаса то тогава го направете.
Причината поради която ще дам 5/6 е, че може би съм твърде млад и не искам да
проумявам подобни злодеяние. Искам да вярвам, че доброто и справедливостта ще
тържествуват над света.
Comments
Post a Comment