Skip to main content

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните

Автор: Георги Бърдаров

Издателство: Сиела

Издадена: 2016г.

Страници: 182

Цена: 14лв.

Линк към Goodreads




„Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди. 

Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война. 

Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя дните” не може да бъде сбъркан с друга книга. Авторът е преподавател в Софийския университет и познанията му си личат в романа. Почти всичко е по действителен случай и достоверността на събитията е потвърдена. Изказът му е истински и дори брутален, с което подчертава ужаса на войната. На някои хора това може да не им се понрави, защото е много натоварващо. На моменти ми се налагаше да прекъсна с четенето за няколко минути просто, за да мога да си поема дъх и да осмисля случилото се.  Нещо което ме изуми беше скоростта, с която навлязох в историята. Бях прочел около 15стр., а имах чувството, че съм прочел 115. Изключително бързо се навлиза в историята и с всяка следваща страница, усещате тежестта на обсадата. 

Обстановката е безмилостно реална. Действието се развива в Сараево на 19 май. Градът е описан като едно сурово място, в което животът бавно се топи. Хората са измъчвани от глад и страх, а изход няма. Шокиращото в описанията е, че това наистина се е случило. Един град е бил обграден от снайперисти и дори излизането на терасата за глътка въздух може да се окаже последното нещо, което си опитал. От друга страна се представя и Сараево преди обсадата, като един обикновен град, в който хората са имали спокойствие. Имаше един много хубав цитат, който не мога да го намеря, затова ще се опитам да го перифразирам – човек е най-щастлив, когато животът му е спокоен и монотонен. За това и мечтаят всички от Сараево.

Главните герои са Давос и Айда и разказвача(прототип на автора) и преводача Зоран. Айда е мюсюлманка, израснала в строго семейство, което спазва традициите на религията си. Ето защо и първоначално семейството й не одобрява взаимоотношенията и с Давор. Въпреки това от както са се запознали на 4 годишна възраст те са неразделни. Това води и до зараждане на любовта между тях. За малкото страници успяваме да разберем достатъчно, за да съпреживеем действията на героите. Чрез множество ретроспекции са разказани случки от детството им и са показани отношенията им със семействата им. Това което е различното е, че и двамата ни герои са реални. По света са по-известни като „Сараевските Ромео и Жулиета”, но докато при героите на Шекспир историята е по-романтична, тук е човешка и истинска.


Сюжетните линии са две, като първата проследява няколкото часа подготовка на двамата влюбени за бягството им от Сараево. Втората е разказвачът, който събира материали за книгата си свързана с обсадата на в Босна. Той интервюира различни свидетели на войната, като се опитва да се доближи до истината. Но това което открива показва колко жестоки и първични са човешките същества. Преводачът му Зоран е спътникът му, който се оказва, че знае много повече от колкото споделя.
В тази книга усетих нещо парадоксално. Когато чета друга книга, потапяйки се в историята нещо в мен започва да вярва, че това се е случило дори и да е фантастично. При „Аз още броя дните” си повтарях, че това не е реално, това е авторска измислица. Идеше ми да хвърля книгата на другия край на стаята и да я оставя там, за да не чета за ужаса и покварата на човечеството. Желанието ми за знание обаче надделя и аз я завърших. Жалко е, че дори им подобни актуални събития. В подобни моменти не знаеш дали човещината все още е жива и дали не сме твърде слепи за истината.


Не знам на кой да препоръчам книгата, защото не е нещо приятно. Ако сте готови да прочетете история, която е въплъщение на ужаса то тогава го направете. Причината поради която ще дам 5/6 е, че може би съм твърде млад и не искам да проумявам подобни злодеяние. Искам да вярвам, че доброто и справедливостта ще тържествуват над света.

 


 




Comments

Popular posts from this blog

Изтръгнати от корен - приказка за пораснали деца

Книжни придобивки през юли - най-много от цялата година

От началото на годината до сега не съм си набавял толкова много книги, колкото този месец - цели 9. За някои хора може тази бройка да е нищо, но за мен е много, защото средно на месец си купувам около 3 книги. Това е поради две причини, първата от която е, че не искам да имам огромни купчини с непрочетени книги, а втората е да не харча много пари. Едва ли в следващите месеци ще превиша тази бройка, но да видим.
Юлските ми книги може да се разделят на 4 групи - подарени по случай рожденият ми ден(вече съм пълнолетен и трябва да внимавам какво правя), закупени от промоцията на издателство "Еднорог", книги намалени на 5лв. и други. Въпреки многото книги четенето не ми върви. В началото на месеца прочетох две книги, едната ме остави в "книжен махмурлук"(по-надолу ще разберете коя), след нея започнах да чета "Тютюн" на Димитър Димов, който е от задължителната литература за 12 клас. Прочел съм първата част, но има някои работи, които не ми харесват и ту ме гра…

Здрач - без вампирска романтика, а с маиско пророчество за края на света