Skip to main content

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните

Автор: Георги Бърдаров

Издателство: Сиела

Издадена: 2016г.

Страници: 182

Цена: 14лв.

Линк към Goodreads




„Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди. 

Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война. 

Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя дните” не може да бъде сбъркан с друга книга. Авторът е преподавател в Софийския университет и познанията му си личат в романа. Почти всичко е по действителен случай и достоверността на събитията е потвърдена. Изказът му е истински и дори брутален, с което подчертава ужаса на войната. На някои хора това може да не им се понрави, защото е много натоварващо. На моменти ми се налагаше да прекъсна с четенето за няколко минути просто, за да мога да си поема дъх и да осмисля случилото се.  Нещо което ме изуми беше скоростта, с която навлязох в историята. Бях прочел около 15стр., а имах чувството, че съм прочел 115. Изключително бързо се навлиза в историята и с всяка следваща страница, усещате тежестта на обсадата. 

Обстановката е безмилостно реална. Действието се развива в Сараево на 19 май. Градът е описан като едно сурово място, в което животът бавно се топи. Хората са измъчвани от глад и страх, а изход няма. Шокиращото в описанията е, че това наистина се е случило. Един град е бил обграден от снайперисти и дори излизането на терасата за глътка въздух може да се окаже последното нещо, което си опитал. От друга страна се представя и Сараево преди обсадата, като един обикновен град, в който хората са имали спокойствие. Имаше един много хубав цитат, който не мога да го намеря, затова ще се опитам да го перифразирам – човек е най-щастлив, когато животът му е спокоен и монотонен. За това и мечтаят всички от Сараево.

Главните герои са Давос и Айда и разказвача(прототип на автора) и преводача Зоран. Айда е мюсюлманка, израснала в строго семейство, което спазва традициите на религията си. Ето защо и първоначално семейството й не одобрява взаимоотношенията и с Давор. Въпреки това от както са се запознали на 4 годишна възраст те са неразделни. Това води и до зараждане на любовта между тях. За малкото страници успяваме да разберем достатъчно, за да съпреживеем действията на героите. Чрез множество ретроспекции са разказани случки от детството им и са показани отношенията им със семействата им. Това което е различното е, че и двамата ни герои са реални. По света са по-известни като „Сараевските Ромео и Жулиета”, но докато при героите на Шекспир историята е по-романтична, тук е човешка и истинска.


Сюжетните линии са две, като първата проследява няколкото часа подготовка на двамата влюбени за бягството им от Сараево. Втората е разказвачът, който събира материали за книгата си свързана с обсадата на в Босна. Той интервюира различни свидетели на войната, като се опитва да се доближи до истината. Но това което открива показва колко жестоки и първични са човешките същества. Преводачът му Зоран е спътникът му, който се оказва, че знае много повече от колкото споделя.
В тази книга усетих нещо парадоксално. Когато чета друга книга, потапяйки се в историята нещо в мен започва да вярва, че това се е случило дори и да е фантастично. При „Аз още броя дните” си повтарях, че това не е реално, това е авторска измислица. Идеше ми да хвърля книгата на другия край на стаята и да я оставя там, за да не чета за ужаса и покварата на човечеството. Желанието ми за знание обаче надделя и аз я завърших. Жалко е, че дори им подобни актуални събития. В подобни моменти не знаеш дали човещината все още е жива и дали не сме твърде слепи за истината.


Не знам на кой да препоръчам книгата, защото не е нещо приятно. Ако сте готови да прочетете история, която е въплъщение на ужаса то тогава го направете. Причината поради която ще дам 5/6 е, че може би съм твърде млад и не искам да проумявам подобни злодеяние. Искам да вярвам, че доброто и справедливостта ще тържествуват над света.

 


 




Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…