Skip to main content

Изтръгнати от корен - приказка за пораснали деца


Автор: Наоми Новик

Издателство: Екслибрис

Издадена: 2015; 2016 в България

Страници: 431

Цена: 17,90лв.

Линк към Goodreads



„Изтръгнати от Корен” е една от книгите, която ми беше подарена за 18 ми рожден ден. На човека, който трябваше да ми избере книга не му беше лесно, защото аз имах доста претенции. В крайна сметка улучи нещо, което ми хареса. Главната причина поради която ми хареса е, че е самостоятелна. За тези, които не са я чели – да, наистина е единствена и е фентъзи. Тази комбинация е рядко срещана, затова останах много доволен, когато я получих. Отнеми малко повече време от обикновеното, за да я прочета, но това се дължи на „Тютюн”, който го четох паралелно.


В едно далечно кралство, живее Змей, който отвлича момичета на всеки десет години. Не ги яде, това е единственото, което се знае за тяхната съдба, в замяна на момичето той предоставя своята защита над селото срещу Леса. Ще попитате какво става след като изминат десетте години. Пуска ги на свобода, ала те са променени и се отправят далеч от родните си земи. Агнешка и най-добрата и приятелка Каша са двете най-красиви девойки от цялата долина. Двете се готвят за деня, в който завинаги ще се разделят. Всеки смята, че избраницата на Змея ще бъде Каша, а тя на пръв поглед е приела стоически неизвестната си участ. 


„Изтръгнати от корен” е написана приказно – буквално. Четейки имах чувството, че чета приказка, а не роман. Авторката е усвоила техниката, с която една приказка може да те плени като дете. В този случай обаче историята не е много подходяща за деца. По-скоро е „приказка за големи”. Донякъде наподобява преразказ на „Красавицата и звяра”, но много малко и то в началото. Написана е през погледа на Агнешка, за която ще ви разкажа по-надолу. Все пак това определено спомага по-лесното преживяване на случващото се. Един от елементите, които ми хареса най-много е употребата на славянски имена. В повечето книги от американски автори се придържат към своите си имена, но тук Наоми Новик е разнообразила и е направила нещо фантастично. Изпитах удоволствие от това действието да се развива в място наподобяващо източна Европа и го почувствах по-близо до мен. Това е първата, англоезична книга, което не мога да си представя да чета на английски, заради имената. Доколкото мога да преценя превода е много добър. Ще дам най-простия пример – Змея. В оригинал е Dragon и ако беше преведен като Дракон щеше да е по-неприятно за четене. 


Средата, в която се развива действието е фантастична, но по някои имена може да се открие прилика с реални места и държави. Обстановката е разнообразна, като всяко място е различно и открояващо се. Селцето Дверник, от където са Агнешка и Каша, е приятно място, което ме накара да усетя взаимоотношенията в една малка общност. Кулата на Змея също е подробно описана и интересна, защото непрекъснато се добавя нещо ново към общата картина. Има и други места, но за тях няма да издавам нищо. Едно нещо ми липсваше и това е карта, често се споменават различни области и градове и наличието на карта щеше много да улесни читателя във визуализирането на дистанциите. 



-Не искам повече разум! Не и ако разум означава да спра да обичам. Какво друга си заслужава, ако не хората.




Образите, които Наоми Новик е изградила са заплетени и жизнени. Хареса ми, че първоначално Агнешка не е от типа женски персонажи, които са „силни и независими жени”. Беше плаха, несигурна и емоционална. Все пак не може да не претърпи промени, а те са нормални и ми допаднаха. Каша пък от друга страна е по-силна и уверена от Нешка. Тя също ми хареса като герой и събитията, които се случиха с нея. Въпреки красивата ѝ външността и борбеността, която проявява, се оказва, че има своите пороци. Змея е нестандартен образ. Поведението му е нетипично за такъв персонаж. Това ми хареса, въпреки че прочетох, че някои хора ги дразни отношението му към Агнешка.Колкото и грубо да звучи, мен ми беше забавно да чета техните диалози. 


Image result for uprootedСюжета започва по един начин, а в последствие предприема друга непредвидима посока. В книгата има много магия и заклинания, аз обичам да чета за магии, отвари и подобни. Призоваването става чрез произнасяне на различни по сложност думи, затова има много описания на гласовете на образите и дикцията им. Този вид вещерство ми хареса, защото е по-различен от обичайните, за които чета. Не толкова интересен факт: като малък аз също си измислях подобни заклинания, най-накрая ги видях в действие. Действието преминава от плавно в динамично. Началото се развива прекалено бързо. Не ми хареса, че още в първата глава вече бяхме в кулата на Змея. Можеше да има малко повече от селото. Втората половина на романа ми допадна страшно много. Развитието на събитията поеха неочаквана посока, а напрежението се покачи. Имаше един абзац от сцена, който намирам за абсурден. Нямах против сцената, но абзаца беше покъртително не на място. Ще е спойлер, ако го кажа, затова предполагам, че ще го припознаете сами. Финалът няма да издавам нищо конкретно, но няма как да не споделя мнението си. Останах приятно изненадан от начина, по който се разви всичко, това можеше да е един от най-добрите завършеци, но последната страница и половина всичко рухна. След оценката си ще споделя какво точно имам предвид, ако сте я чели може да видите.


Препоръчвам „Изтръгнати от корен” на хора, който им се чете нещо като приказка. Като цяло ми хареса, особено факт, че е самостоятелна и е сигурно, че няма да има продължение. По мое мнение имаше някои малки недостатъци, затова и няма да дам максималната ми оценка. Оценката ми е…
 








Защо Саркан трябваше да се връща? Всичко на края беше много добре измислено, но появата на Саркан, донякъде затвори „отворения край”. 

Източник на изображението Pinterest 
 

Comments

Popular posts from this blog

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен.  В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с