Skip to main content

A torch against the night - продължението на "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир


A torch against the night(Факла срещу нощта)

Сабаа Тахир

Издателство: HarperVoyager

Издадена: 2016

Страници: 457

Линк към Goodreads



A torch against the night или както предполагам, че може да се преведе на български „Факла срещу мрака” е втората книга от поредицата на Сабаа Тахир „Въглен в пепелта”. За българския пазар е преведена само първата, за жалост издаването на поредицата в България е преустановено. На мен „Въглен в пепелта” ми хареса страшно много и затова реших да продължа с четенето на поредицата в оригинал. Този път ревюто ще бъде разделено на две части като втората ще съдържа спойлери. Понеже имаше хора, които проявиха интерес към продължението още когато направих ревю на предходната, затова най-отдолу ще споделя как се развиха действията в A torch against the night. И още едно вмъкване за цената, ако имате въпроси от къде съм я поръчал и на каква цена ми пишете, понеже от различните сайтове цената варира.

След като като Лайя и Елиас се измъкват от крепостта Блекклиф и успяват успешно да избягат от града се отправят към затвора, където лежи братът на Лайя. В момента в който напускат Сера, избухват множество бунтове на Книжовниците, а управлението на новия император Маркус е неподсигурено, поради множеството родове, които са против властването му. Хелене е тази, която трябва да му помогне, а и да залови Елиас, който е издирван пристъпник. По пътя си към Кауф(затвора) Лайя и Елиас се изправят срещу много изпитания и неочаквани срещи. Въпреки старанието им за бързо действие има вероятност да не стигнат на време и да открият Дарин мъртъв. 


Както разбрахте четох книгата на английски и често срещах непознати думи. Въпреки това успях да се върна към историята и да живея заедно с Лайя и Елиас. Много ми харесва начина, по който Сабаа Тахир описва различни чувства и усещания. Книгата те кара да се потопиш в един екзотичен свят с необикновени за нас неща. Новото в повествованието е това, че вече се разказва и от гледната точка на Хелене. В началото мислите ми бяха „Ооо не разказване през гледната точка на трети човек”, понеже не съм фен на честата смяна на погледа. В последствие обаче свикнаха и даже ми хареса, защото така се проследяват и преследваните и преследвача в случая Хелене. Вече познатите ни пустини и митични същества продължават да са в центъра на света. Разликата е, че самата история става по-мрачна и напрегната. Героите ни минават през различни места докато стигнат до Кауф, който е най-пазеният и опасен затвор в империята. Светът се разкрива като едно огромно фантастично място, в който има какво да се види. Авторката е създала една невероятна и различна среда.

As long as there is life there is hope

Главните ни герои вече са трима, като всеки един се откроява с нещо. Лайя израства в едно смело момиче, готова да се бори за справедливост и за тези, които обича. Започва да се проявява като лидер и водач, което намеква какво да очакваме от нея в продължението. Освен това ще разберем и някои отговори от „Въглен в пепелта”; определено ми хареса промяна на Лайя. Елиас от друга страна се сблъсква с ново изпитание, което му оказва огромна тежест. През цялата книга се страхуваш и не знаеш какво ще му се случи и това е героят, за когото въпросът „Дали ще оживее?” е най-подходящ. Хелене, която не харесвах кой знае колко от преди, ме изненада. При нея се наблюдават много силни вътрешни борби между любовта и верността. Запознаваме се и със семейството й, което има важна роля в новия й живот като Blood Shrike. Второстепенните персонажи също са много интригуващи и пъстри. В частта със спойлери ще кажа повече за тях.



Основната цел на двамата бегълци е да освободят Дарин. Лайя и Елиас са готови на всяка цена да го сторят, защото така ще получат и ценен съюзник. Той е единственият, който е разгадал тайната на ятаганите, използваните от Маските. Свободата му може да означава свобода за всички. Избухналите бунтове са знак за недоволството на народа. Харесва ми идеята за потенциална революция, а и се наблюдават заплахи от всички страни. Освен спасяването на Дарин, другият проблем е все по-честата поява на Nightbringer, което не означава нищо добро, въпреки че намеренията му са неясни. Като цяло романът е динамичен с изключение на моментите след измъкването им от града. Имаше някои много напрегнати сцени с неочаквани обрати и невинни жертви. Преди финала се разиграва спиращ дъха екшън. Все пак краят(последните 3 глави) ми хареса, защото бяха спокойни.
 

Много ме е яд, че поредицата няма да се доиздаде, защото има потенциал, а и се радва на огромен успех в други държави. Ако умеете и ви харесва да четете на английски език, то ви препоръчвам да продължите поредицата. Причината, заради която ще дам по ниската оценка е, че „Въглен в пепелта” ми хареса повече. „A torch against the night е по скоро преход към трета, която имам чувството, че ще е епична. Третата „A reaper at the gate” предстои да излезе до лятото и определено ще я прочета. Оценката ми е... 









Какво се случи в „A torch againt the nightсъс спойлери



Ще спомена само основните събития, за да не става много дълго. Ако имате някакви конкретни въпроси може да ме питате.
Малко преди да напуснат града Лайя и Елиас се сблъскват с Комендантката. Разиграва се двубой между Карис и Елиас, от който излиза победил Елиас. Въпреки че успява да нокаутира майка си, той пощадява живота й като се разминава само с рана. Само че раната не е обикновена. Оръжието на Комендатката е било отровено, с вещество, което убива постепенно до няколко месеца и е невъзможно спасение. Все пак Елиас не се предава и мажейки се с лечебен мехлем, успява да се стабилизира от честите припадъци, но не и да оздравее. С наближаването на смъртта той се принася в място, което е мост между отвъдното и реалността. Там се среща със Soul Catcher( Ловец на духове), чиято работа е да съпровожда духовете до другата страна.
По пътя към Кауф неочаквано Лайя и Елиас забелязват, че са следени от Кийнан и Изи. Елиас и Кийнан не се разбират, но е нужно да се спогодят, за да постигнат общата си цел. Четиримата се отправят към събора на племената, където Елиас иска помощ от Афя(мистериозната танцьорка от първата книга). Афя и Мама Рила измислят план, с който да преведат групата до Кауф. Въпреки амбициозния им проект и зараждане на революция Мама Рила е заловена и вероятно убита. След като напредват с месец, Елиас разбира от Ловеца на духове, че му остават 2 месеца и няма да стигне на време, ако пътува с групата. Затова той ги напуска и се отправя сам. Стигайки в затвора, той бива заловен от Warden, който е безмилостния и извратен управител на затвора. Въпреки изтезанията Елиас устоява и накрая се измъква с брата на Лайя
През това време Лайя, Кийнан и Изи са нападнати от патрул Маски и Изи е убита. Афя и каравана й решават да оставят Лайя и Кийнан и така те двамата продължават без подкрепа. По пътя двамата имат възможност да се сближат и любовта припламва между тях. Точно когато всичко е идеално между взаимоотношенията им се оказва, че Кийнан не е съществувал никога. Нещото, което се крие под Кийнан е Nightbringer, а мотивът му е бил да вземе медальона на Лайя, който е изграден от звезда и е оръжието, което може да го срази
Хелене се сблъсква с омразата на Марк и минава през много изпитание, за да се стабилизира на поста си. При среща с авгурите тя разбира, че е факлата срещу мрака, която трябва да се прероди. Прераждането се случва чак когато умре човек, който тя обича. Това не е Елиас, а се оказва семейството й, което е избито от Императора. Накрая тя наистина се променя.

Източник на изображение и от Pinterest
 

Comments

Popular posts from this blog

Изтръгнати от корен - приказка за пораснали деца

Книжни придобивки през юли - най-много от цялата година

От началото на годината до сега не съм си набавял толкова много книги, колкото този месец - цели 9. За някои хора може тази бройка да е нищо, но за мен е много, защото средно на месец си купувам около 3 книги. Това е поради две причини, първата от която е, че не искам да имам огромни купчини с непрочетени книги, а втората е да не харча много пари. Едва ли в следващите месеци ще превиша тази бройка, но да видим.
Юлските ми книги може да се разделят на 4 групи - подарени по случай рожденият ми ден(вече съм пълнолетен и трябва да внимавам какво правя), закупени от промоцията на издателство "Еднорог", книги намалени на 5лв. и други. Въпреки многото книги четенето не ми върви. В началото на месеца прочетох две книги, едната ме остави в "книжен махмурлук"(по-надолу ще разберете коя), след нея започнах да чета "Тютюн" на Димитър Димов, който е от задължителната литература за 12 клас. Прочел съм първата част, но има някои работи, които не ми харесват и ту ме гра…

Здрач - без вампирска романтика, а с маиско пророчество за края на света