Skip to main content

Ние срещу всички - ще ликуваме, но и ще пламнем

Ние срещу всички

Автор: Фредрик Бакман

Издадена: 2018

Издателство: Сиела

Страници: 495

Цена: 17,90лв. 

Линк към Goodreads

„Ние срещу всички” е последната книга на Фредрик Бакман, който е един от най-любимите ми писатели. От момента, в който разбрах, че „Бьорнстад” ще има продължение я очаквах с нетърпение. Изуми ме светкавично бързата реакция на издателството, имайки предвид, че още не е преведена на английски, а вече е има на български.


Виждали ли сте как пада някой град? Това и се случи с Бьорнстад след финала на хокейния сезон и напускането на града от семейство Ердал. Спортният клуб, който сплотява хората в града, е на път да изчезне поради липса на парични средства. Част от най-добрите играчи са се преместили в Хед и вече играят там, където условията са много по-добри. Всичко това ще доведе на омраза и насилие, които няма да подминат никои.

Истинска наслада е да се потопа в нов роман на Ф. Бакман. Особено ако е продължение на любимия ми. Стилът му е неповторим. През всичките близо 500стр. няма емоция, която да не изпитах. Страх от загубата, тревога за бъдещето на героите, любов и омраза към един и същи персонаж. Ще има моменти, в които ще смеете ще има и такива, в които ще плачете. Ще прочетете един ред и ще усетите топлината му, целяща да докосне сърцето ви. Всичко това е Бакман, човек, знаещ да пише за живота. Какво е живота, ако не смесица от всички тези емоции на едно? 

Второто нещо, което прави „Ние срещу всички” толкова добра книга е Бьорнстад. Това затънтено градче с малобройно население. Със своите вражди и помирения. Ако трябва да се определи главният герой от двете книги, то това ще е Бьорнстад. От една въображаема среда този град се превърна в Главен герой, от който зависи всеки един образ. Той ги събира и разделя, разкривайки всяка една частица от душата им. Радвам се, че бях един от жителите на Бьорнстад и ще се опитам да продължа да бъда, защото това създава чувство за принадлежност, това е доказателство, че група коренно различни хора могат да се обединят, за да постигнат нещо по-добро. Никога до сега не съм мечтал да живея в малък град, но ми се ще да опитам, след тридесетина година.

Като се замисля, не мога да определя най-характерното нещо за романа. Героите не отстъпват по нищо на другите елементи. Всеки един от тях е уникален сам по себе си. Това са не просто герои, а хора със своите недостатъци и силни страни. Не мисля, че има персонаж, който е едноцветен. Дори Рихард Тео, който първоначално може да намразите. Няма и да го заобичате, но ще разберете, че и той е човек, като всички останали. Освен всичките герои от „Бьорнстад” се появяват и нови като например гореспоменатия, братята Риниус и Сакел. Те са също толкова интригуващи, макар че не остава време да се опознаят, както другите герои. Относно вече познатите ни персонажи, всеки един от тях претърпява промяна и трудно може да се определи, дали е положителна или отрицателна, но не това е важното. Сем. Андершон преминават през страшно много трудности, всеки един от тях. Бени и сестрите Ович също се сблъскват с кой е правилният начин да защитят брат си. Често се загатва какъв ще бъде всеки от тях в бъдеще, но въпросът, който трябва да си зададем е на каква цена. Всеки образ има на какво да ни научи и след като приключите ще искате да прекарате още малко време с тях, защото 1000стр.(приблизително двете книги) не са достатъчни.



Мамо. Ти ме научи, че не трябва да имам мечти. Защото вместо това мога да имам цели 
 
В основата на сюжета са взаимоотношенията между героите и бъдещето на хокейният отбор. Нищо не е ясно до самия край. Действията са непредсказуеми, както и хората. Във всяка глава се случва нещо важно и изненадващо. Прочетох „Ние срещу всички” за 3 дни, защото не може да я оставиш докато не получиш утеха за състоянието на героите и бъдещето на града. По средата на книгата се появява и един от основните проблеми в книгата, актуален в момента, които авторът успява да представи по най-правилният начин. Финалът е неочакван и задоволителен. Настъпват промени за всеки герой и ни остава единствено да гадаем бъдещето им. 


Всичко те грабва и те притегля в този измислено-реален свят и ставаш един от Мечките. Ще ликуваме, но и ще пламнем. Не съществува нищо, което да ме подразни дори за секунда. Не мога да определя дали „Бьорнстад”, или „Ние срещу всички” е по-добра. Приемам ги като една книга. Препоръчвам книгите на всеки, защото си заслужават, с тях ще прекарате едни приятни, емоционални часове, които може и да не забравите. Оценката ми е ясна …
 


 

Comments

Popular posts from this blog

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, кои…

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост.
Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени.


"Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава знаех, ч…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …