Skip to main content

Сезонът на костите - Саманта Шанън



Сезонът на костите

Автор: Саманта Шанън

Издателство: Сиела

Издадена: 2013г.

Страници: 502

Цена: 18лв.

Линк към Goodreads



„Сезонът на костите” е дебютният роман на Саманта Шанън. С публикуването си успява да пожъне голям успех и дори ще бъде филмиран. Някои хора даже я сравняват с Дж.К.Роулинг и прогнозират поредицата й да се превърне в следващата световна сензация. На мен книгата ми попадна случайно и това, което ме привлече беше ниската цена(беше намалена от издателството). Няколко месеца стоеше на рафта ми, докато й дойде реда. Преди да започна със същинската част искам да вметна колко яка е корицата. Цветовете и дизайнът, който се различава с чуждестранния, са изключителни. Художникът е Стоян Атанасов и ако чете това го поздравявам.

Годината е 2059-а. Обединеното кралство е завладяно от тоталитарно общество на име Сцион, която главна цел е преследване на зрящи. Зрящите са хора с различни дарби, които им позволяват да се свързват с етера(невидимата част от света, обитавана от духове). Пейдж Махони е деветнайсетгодишно момиче, което има рядката дарба да влиза в мислите на другите и да напуска тялото си. Тя работи за организация, основана от зрящи, докато един ден не я залавят властите. Те я отвеждат на място, което се е считало за изчезнало. Там управляват мистериозни същества и Пейдж е поверена на едно от тях - Лорда. За разлика от другите наставници Лорда се държи мило с нея, но зад тази доброто се крие нещо друго. Пейдж ще даде всичко, за да разбере мотивите на господаря си и да спечели свободата си.

Романът е написан в типичния за жанр стил – фентъзи/антиутопия. Не открих нещо, с което да се откроява от подобни творби, но имайки в предвид, че това е първата книга на авторката не го приемам като минус. Предполагам, че в следващите заглавия от поредицата ще обособи начина си на разказване и ще започне да изпъква. В началото ми хареса това, че има графики и карта на местоположението. Много обичам подобни графични допълнения към дадена книга. Графиките на разредите ясновидство са страшно полезни, ако ги нямаше щеше да е много трудно да разберете цялата концепция за света.
Действието се развива на две места. Първоначално е в Лондон, а по-късно в Шеол 1 или  по-известен като Оксфорд. Обстановката е едно от любимите ми неща. Основава се на реалността и често се срещат истински места и забележителности от градовете. Много добре са преплетени с измислицата. Самата среда е много интересна, защото не е потенциално бъдеще, а света е алтернативен на нашия. Правителството на Сцион управлява още от края на 19в. Тъй че е едновременно близък, но и различен със съвременността. 

Героите са много и разнообразни. Пейдж като главна героиня е добре изграден персонаж наблюдава се и промяна в начина и на мислене. Другият интересен и многоцветен герой е Лорда. След Пейдж той е вторият по-важност. До края мотивите му са неясни за читателя като авторката загатва по-малко от мистериозния му характер. Едно от нещата, които ме разочарова са останалите персонажи. При тях липсва дълбочина и някои ми се сториха излишни. Повечето от героите в „Сезонът на костите” ме съмняват да се появят по нататък. 

Сюжетът го определям като оригинален, но често казано не ме впечатли много. Идеята за света е трудна за разбиране. Може да не схванете всичко и до края. От друга страна е първа книга и с това поставя основите на един необикновен свят. Друго нещо, което не разбрах е защо има толкова много подраздели на ясновидството. Основните раздели са 7, но под тях има още много. Един от тях притежава още 23 разновидности. Това ми се струва излишно и напрягащо читателя с това да търси към кой разред спада даден герой. Като изключим средата на романа, книгата е динамична. През цялото време има усещане за напрежение и несигурност. Самият свят е обграден от безнадеждност и те провокира да четеш и да се надяваш за подобрение. Финалът е претъпкан от екшън и това ме спечели като ми показа, че книгата има потенциал.

Препоръчвам книгата първо на феновете на антиутопичния жанр, защото е близка по усещане с други поредици от стила. Също така мисля, че ще се хареса и на прочелите „Благословени” от Цветелина Владимирова. Имаше моменти, които ми напомняха на нея, а и Пейдж и Ксения имат някои прилики в характерите. Колебаех се за оценката, защото обикновено съм склонен да давам повече. Този път обаче реших да направя обратното. Оценката ми е 4/6 като при втората книга, ако имам подобни размисли ще дам по-високата(краят на срока е учащите ще разберат схемата с този срок ти давам, но другия ще си взема). Втората книга вече я започнах и ми е много интересно как ще се доразвие действието.



Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …