През месец септември темата на месечното книжно
предизвикателство беше историческа. В началото имах други намерения, но често
нещата стават не както сме ги планирали и затова реших да споделя мнението си
за “Под игото” на Иван Вазов. Прочетох я в началото на месеца, защото беше
част от задължителната ми учебна литература.
В началото подходих скептично към книгата. Вероятно, заради спомените
ми от предходния път, когато се опитах да я чета( 5-6 клас, когато отново беше
изисквана от учебния план). Тогава нищо не разбирах и не стигнах по-далеч от
първите няколко глави. Но сега беше различно. Най-накрая успях да разбера
смисъла на първия български роман.
Стилът, по който е написана книгата, е определено
нестандартен като се има предвид съвременната проза. Използвани са много вече
остарели думи и турцизми. Имаше думи, на които не знаех значението, но и
донякъде се разбираше от контекста. Действието се развива в Бяла Черква(дн.
Сопот), Клисура и околни селца. Всички е описано много подробно и създава
достоверна представа за живота на прадедите ни. Сюжета предполагам е ясен, а
заглавието е достатъчно красноречиво, за да подчертае събитията и предстоящите
действия.
Главните герои са завинаги запомнени от всеки, които прочете
романа. Бойчо Огнянов представлява българския дух за революция и свобода.
Соколов е винаги до него, пренебрегвайки любовта към жената, заради любовта към
родината. Рада пък е пламъкът, на образователно-културните процеси през
робството. Въпреки трудностите и опасностите тя се жертва за просвещението на
народа.
Причината, поради която ”Под игото” не може да впечатли
младите му читатели е липсата на един главен герои и един злодеи, които ламти
за сила. Тук няма преследване на отмъщение, разкриване на тайни или магия. „Под
игото” изглежда по този начин, защото не е важен някои конкретен индивид, а е
значим целият български народ. Това е така, защото Бойчо Огнянов не се бори за
своята свобода, а се бори за свободата на всички. Робството е бреме за всеки не
само за тези, които се борят срещу него. Аз разбрах тези неща и се надявам и други да го разберат.
Целта на Вазов не е да забавлява читателя с произведението
си, а да успее да покаже какво е било и какво са преживяли хората. На мен успя
да ми въздейства. След като завърших книгата, се замислих за свободата, която имаме
днес, но не оценяваме подобаващо. Спомних си всички онези неизвестни и известни
борци за свобода. За забравените известни будители, за които се сещаме само по
празниците.
Не мисля, че е уместно да давам оценка на нещо, което се е
доказало като безспорен феномен в българска литература и което е поставило
съвременните й основи. Радвам се, че прочетох „Под игото”, защото всеки
българин трябва да го е чел поне веднъж. Може да не е нещо изключително
интересно и вълнуващо, но е нещо с много смисъл и морал за българския народ.
Comments
Post a Comment