Skip to main content

Под Игото




През месец септември темата на месечното книжно предизвикателство беше историческа. В началото имах други намерения, но често нещата стават не както сме ги планирали и затова реших да споделя мнението си за Под игото на Иван Вазов. Прочетох я в началото на месеца, защото беше част от задължителната ми учебна литература.

В началото подходих скептично към книгата. Вероятно, заради спомените ми от предходния път, когато се опитах да я чета( 5-6 клас, когато отново беше изисквана от учебния план). Тогава нищо не разбирах и не стигнах по-далеч от първите няколко глави. Но сега беше различно. Най-накрая успях да разбера смисъла на първия български роман. 

Стилът, по който е написана книгата, е определено нестандартен като се има предвид съвременната проза. Използвани са много вече остарели думи и турцизми. Имаше думи, на които не знаех значението, но и донякъде се разбираше от контекста. Действието се развива в Бяла Черква(дн. Сопот), Клисура и околни селца. Всички е описано много подробно и създава достоверна представа за живота на прадедите ни. Сюжета предполагам е ясен, а заглавието е достатъчно красноречиво, за да подчертае събитията и предстоящите действия.
Главните герои са завинаги запомнени от всеки, които прочете романа. Бойчо Огнянов представлява българския дух за революция и свобода. Соколов е винаги до него, пренебрегвайки любовта към жената, заради любовта към родината. Рада пък е пламъкът, на образователно-културните процеси през робството. Въпреки трудностите и опасностите тя се жертва за просвещението на народа.
Причината, поради която  ”Под игото” не може да впечатли младите му читатели е липсата на един главен герои и един злодеи, които ламти за сила. Тук няма преследване на отмъщение, разкриване на тайни или магия. „Под игото” изглежда по този начин, защото не е важен някои конкретен индивид, а е значим целият български народ. Това е така, защото Бойчо Огнянов не се бори за своята свобода, а се бори за свободата на всички. Робството е бреме за всеки не само за тези, които се борят срещу него. Аз разбрах тези неща и се надявам и други да го разберат.

Целта на Вазов не е да забавлява читателя с произведението си, а да успее да покаже какво е било и какво са преживяли хората. На мен успя да ми въздейства. След като завърших книгата, се замислих за свободата, която имаме днес, но не оценяваме подобаващо. Спомних си всички онези неизвестни и известни борци за свобода. За забравените известни будители, за които се сещаме само по празниците.
Не мисля, че е уместно да давам оценка на нещо, което се е доказало като безспорен феномен в българска литература и което е поставило съвременните й основи. Радвам се, че прочетох „Под игото”, защото всеки българин трябва да го е чел поне веднъж. Може да не е нещо изключително интересно и вълнуващо, но е нещо с много смисъл и морал за българския народ.

Comments

Popular posts from this blog

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, кои…

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост.
Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени.


"Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава знаех, ч…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …