Skip to main content

Под Игото




През месец септември темата на месечното книжно предизвикателство беше историческа. В началото имах други намерения, но често нещата стават не както сме ги планирали и затова реших да споделя мнението си за Под игото на Иван Вазов. Прочетох я в началото на месеца, защото беше част от задължителната ми учебна литература.

В началото подходих скептично към книгата. Вероятно, заради спомените ми от предходния път, когато се опитах да я чета( 5-6 клас, когато отново беше изисквана от учебния план). Тогава нищо не разбирах и не стигнах по-далеч от първите няколко глави. Но сега беше различно. Най-накрая успях да разбера смисъла на първия български роман. 

Стилът, по който е написана книгата, е определено нестандартен като се има предвид съвременната проза. Използвани са много вече остарели думи и турцизми. Имаше думи, на които не знаех значението, но и донякъде се разбираше от контекста. Действието се развива в Бяла Черква(дн. Сопот), Клисура и околни селца. Всички е описано много подробно и създава достоверна представа за живота на прадедите ни. Сюжета предполагам е ясен, а заглавието е достатъчно красноречиво, за да подчертае събитията и предстоящите действия.
Главните герои са завинаги запомнени от всеки, които прочете романа. Бойчо Огнянов представлява българския дух за революция и свобода. Соколов е винаги до него, пренебрегвайки любовта към жената, заради любовта към родината. Рада пък е пламъкът, на образователно-културните процеси през робството. Въпреки трудностите и опасностите тя се жертва за просвещението на народа.
Причината, поради която  ”Под игото” не може да впечатли младите му читатели е липсата на един главен герои и един злодеи, които ламти за сила. Тук няма преследване на отмъщение, разкриване на тайни или магия. „Под игото” изглежда по този начин, защото не е важен някои конкретен индивид, а е значим целият български народ. Това е така, защото Бойчо Огнянов не се бори за своята свобода, а се бори за свободата на всички. Робството е бреме за всеки не само за тези, които се борят срещу него. Аз разбрах тези неща и се надявам и други да го разберат.

Целта на Вазов не е да забавлява читателя с произведението си, а да успее да покаже какво е било и какво са преживяли хората. На мен успя да ми въздейства. След като завърших книгата, се замислих за свободата, която имаме днес, но не оценяваме подобаващо. Спомних си всички онези неизвестни и известни борци за свобода. За забравените известни будители, за които се сещаме само по празниците.
Не мисля, че е уместно да давам оценка на нещо, което се е доказало като безспорен феномен в българска литература и което е поставило съвременните й основи. Радвам се, че прочетох „Под игото”, защото всеки българин трябва да го е чел поне веднъж. Може да не е нещо изключително интересно и вълнуващо, но е нещо с много смисъл и морал за българския народ.

Comments

Popular posts from this blog

Изтръгнати от корен - приказка за пораснали деца

Книжни придобивки през юли - най-много от цялата година

От началото на годината до сега не съм си набавял толкова много книги, колкото този месец - цели 9. За някои хора може тази бройка да е нищо, но за мен е много, защото средно на месец си купувам около 3 книги. Това е поради две причини, първата от която е, че не искам да имам огромни купчини с непрочетени книги, а втората е да не харча много пари. Едва ли в следващите месеци ще превиша тази бройка, но да видим.
Юлските ми книги може да се разделят на 4 групи - подарени по случай рожденият ми ден(вече съм пълнолетен и трябва да внимавам какво правя), закупени от промоцията на издателство "Еднорог", книги намалени на 5лв. и други. Въпреки многото книги четенето не ми върви. В началото на месеца прочетох две книги, едната ме остави в "книжен махмурлук"(по-надолу ще разберете коя), след нея започнах да чета "Тютюн" на Димитър Димов, който е от задължителната литература за 12 клас. Прочел съм първата част, но има някои работи, които не ми харесват и ту ме гра…

Здрач - без вампирска романтика, а с маиско пророчество за края на света