Месечно книжно предизвикателство- август

Време е да обявя първата тема от "Месечното книжно предизвикателство " за месец август, а тя е:

Да прочета графичен роман - манга или комикс

Избрах тази тема, защото определено представлява нещо различно за повечето читатели. Повечето хора не са чели графичен роман от деца и мисля, че е време да си припомним тези времена. В днешно време има огромно разнообразие от комиски и манга за по-възрастните. Аз се спрях на манга, защото досега никога не съм се докосвал до това толкова типично, японско четиво.

Мангата е японски комикс, който е рисуван в определен стил и е черно-бял. Чете се от дясно на ляво за разлика от комиксите, при които е от ляво на дясно.

Мангата, която аз ще прочета се казва "Orange" от Ichigo Takano. Това е и книгата, която препоръчвам за това предизвикателство.

Всички участващи трябва да публикуват ревютата си на избраната от тях книга на 26 или 27 август.

Ако не знаете какво е "Месечно книжно предизвикателство" може да прочетете тук.
Ако имате някакви въпроси не се притеснявайте да ги зададете.

Comments

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми Автор: Антоан Лейри Издателство: Сиела Издадена: 2016 Страници: 79 Цена: 10лв Линк към Goodreads „Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена. Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я проч...

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

Martis' writing

Search This Blog