Skip to main content

И дъхът стана въздух



„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от  Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове.

Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,  за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора. 

От друга страна книгата ти показва какво е да бъдеш неврохирург и като цяло лекар. Освен това неврохирургията е най-сложният дял от медицината и ми беше интересно да разбера защо е така. Открих, че съществуват болести и увреждания на мозъка, за които дори не подозирах, че ги има. Самият автор казва, че неврохирургията не е просто работа, а призвания. Това е така, защото трябва да и се отдадеш. Не знаеш кога ще ти се наложи да идеш по спешност или колко време ще отнеме операцията. До сега не си бях давал сметка колко много усилия и жертви отнема да бъдеш лекар, но този роман ми помогна да го разбера. 

Друго нещо, което много ми хареса е корицата. Разликата между българската и американската корица е голяма и то в полза на нашета. Предполагам, че американската е толкова опростена, защото книгата сама по себе си не е някакъв бляскав приключенски роман, който трябва да ти грабне окото. Въпреки това българската корица ми е една от любимите. Адмирации на художничката, ако не беше тя нямаше да прочета творбата. Корицата беше това, което ми привлече окото, ако беше оригиналната предполагам, че изобщо нямаше да ме впечатли и щеше да е подмина. За тази книга може да кажа, че е избрах заради оформлението.


Книгата е победител в класацията на “goodreads” за най-добър мемоар на 2016г. Нямам база за сравнение с други автобиографии, но все пак мисля, че определено си е заслужила мястото.  В България се издава от издателство Сиела.


За разлика от другите книги, които съм чел тази не е препоръчвам на всеки. Книгата определено си заслужава четенето, просто не е за всеки, а и не всеки ще е разбера. Мисля, че е подходяща за хора, който са готови да прочетат нещо по различно, в което няма екшън и щастлив край.  Добра е и за хора, които учат медицина, защото, лично според мен, беше интересна от тази гледна точка. Книгата ти дава много житейски уроци. Накара ме да се замисля за човешкия живот и за смисъла на живота като цяло. Пол Каланити го беше открил, затова книгата може да помогне на всички нас, които все още го търсим.
Оценката ми за книгата е 6/6




Comments

Popular posts from this blog

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това.

Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, кои…

8 любими книги от 2018 година

Обичам този вид постове, в който се прави равносметка, защото, за да се напишат е нужно да се замислиш и да отсееш най-доброто. Тази година прочетох не малко книги - 42, макар от септември насам да съм прочел много по-малко книги в сравнение с началото на годината, но започнах 12 клас и нещата се промениха. Не защото в училище е много трудно, а защото имам високи цели и се занимавам с много извънкласни дейности, но за това мога да разкажа в друг пост.
Книгите, които четох през тази година, бяха разнообразни, имаше от почти всеки жанр и този факт ме прави много щастлив, защото се докоснах до произведения, които са различни от обичайните ми четива. Не съм прочел само криминален роман, но това мое желание ще го задоволявам през 2019г. Книгите са подредени в случаен ред, защото не мога да избера най-добрата сред тях. За мен всички те си заслужават да бъдат прочетени.


"Тайната история" от Дона Тарт беше първият роман, които прочетох през 2018г. и още тогава знаех, ч…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …