Skip to main content

Изборът на Женя – любов или справедливост - финала

Част 6

Женя и Александър се връщаха обратно към града след приказната вечер. Той държеше Женя с дясната си ръка, а с другата управляваше автомобила. Жени погледна пръстена на ръката си за сигурно за двайсети път от както се беше събудила. Чудеше се на кой да се похвали по напред. Не се беше чувствала толкова щастлива от много време. Предложението за брак разсея всичките й тревоги и Жени се чувстваше както преди – уверена и щастлива. Размишляваше за бъдещето й с Алекс, когато той е откъсна от мечтите й:
-Случайно сестра ми да те е търсила?
-Не, аз дори и нямам номера. Сега ме подсети, тази вечер ли ще се видим с нея?
-Аз мислех утре, днес май беше заета.
-А защо трябва да ме е търсила?
-Искаше да й кажа адреса ти. Мислела да те покани да излезете по женски – обясни Александър.
-Искала е адресът ми? – повтори Жени, мислейки, че е не дочула.
-Да, надявам се, че не е проблем. – добави мъжът, след като забеляза изцъкления поглед на годеницата си.
Жени не отговори. Не вярваше на чутото. Ива е човекът, които я е заплашвал с писмата. Но защо, няма никаква логика.
-Добре ли си, мила? – попита Алекс.
-Добре съм. – излъга тя.
Ръцете й се разтрепереха. Не можеше да си отговори на въпроса защо сестрата на годеника й ще се опитва да ги раздели. Трябваше веднага като се прибере да се свърже с нея и да разкрие тайните й.
-Ще може ли да ми дадеш номера на сестра ти? Идеята ми допадна за излизане по женски и ще и се обадя да се уговорим. – разясни Женя.
-Нямаш си и представа колко щастлив ме прави желанието ти да се сближите – усмихна се Той – Ще ти пратя номера със SMS.
Отключи телефона си и затърси из контактите си, а Жени едвам се сдържаше да не избухне. Като пристигна и Александър е остави, тя позвъня на Ива, но никой не вдигна. Качвайки се по стълбите, Женя се спря, защото чу името си.
-Женче, тази сутрин една цена дойде и остави някакъв ключ за теб.– каза съседката й от първия етаж.
Жени взе ключа от старицата и попита:
-Нещо друго да е казвала тази жена?
-А, да, каза, че ако не знаеш откъде е ключът трябва да откажеш предложението. Нищо не й разбрах обаче. Мисля, че беше наркоманка. – прошепна накрая.
-И аз не знам честно казано каква е? Благодаря, че ми предаде съобщението.
-За нищо, хайде, че трябва да готвя – сбогува се възрастната жена.
Женя се вгледа внимателно в ключа. В основата си беше прав, а на върха се назъбваше във всички посоки. Ключът и беше познат, беше го виждала у Александър. Въпросът беше за къде е. Вратата му беше с обикновена ключалка. Той дори й беше направил дубликат, но тя никога не го беше използвала. Отключи апартамента си и позвъня повторно на Ива, но отново не получи отговор. Захвърли чантата си на леглото и отвори едно чекмедже с джунджурии, където се предполагаше да е ключът от апартамента на Александър. Намери го, заринат от различни сувенири. Увери се, че няма никаква прилика с другия. Мислите й прелитаха в главата, а тя се опитваше да улови тази за ключалката на нестандартния ключ.
Накрая реши, че ще отиде в дома на Алекс и ще се опита да разбере откъде е. Междувременно пак позвъня на Ива, но бе резултат. По пътя Женя се надяваше единствено Александър да не се е прибрал по-рано. Беше и казал, че ще обядва с приятели, затова Жени предполагаше, че ще му отнеме поне няколко часа.
Когато пристигна се огледа за колата му, но не е забеляза и това потвърди мислите й. Чудеше се кое е толкова важното на този ключ. Дали пък Ива не и устройваше някакъв капан. Мушна ключа в бравата и го превъртя веднъж и вратата се отвори.
Жилището му беше разхвърляно, както обикновено. Имаше смачкани дрехи, хвърлени на дивана, а купчина чинии в мивката се готвеше да падне. Съмнение се прокрадна в тялото на Жени. Защо е такъв безпорядък, ако са идвали хора на оглед? Случайно погледът й се спря на хладилника, който имаше само един магнит. Ала това, което е привлече беше малко листче, на което пишеше „Обади ми се като се прибереш – Ива”. Женя позна почерка на момента, същите тънки и заострени букви от писмата. Взе бележката и е прибра в чантата си. След това започна да оглежда всеки шкаф за някакви скрити места. Мислеше, че е безсмислено, имайки в предвид колко пъти беше стояла тук. Реши да разгледа спалнята, защото би било логично там да намери нещо. Леглото не беше оправено и това леко е подразни, но продължи с търсенето. Провери първо нощните шкафчета. Чувстваше се глупаво, претърсвайки стаята.
„Едва ли ключа ще е за тук” – помисли си тя.
Тъкмо оглеждаше гардероба, когато забеляза в ъгъла малък шкаф, вграден в стената. Никога до сега не го беше виждала, но като се замисли, не помнеше и да е бъркала в гардероба, защото Александър се дразнеше. Искаше панталоните и ризите му да са изпънати, за да изглежда представително.
Женя се наведе и се мушна в гардероба, като разбута малко дрехите, за да не и пречат. Дръпна вратата на вграденото шкафче, но тя беше заключена. Тогава извади нестандартния ключ и го бутна вътре. Ключът влезна и Женя отключи шкафа. Открехна вратичката, но не успя да различи ясно предметите, затова си извади телефона и включи фенерчето. Освети вътрешността, а с това и падна назад. Сърцето и биеше неконтролируемо, усети как се разтреперва цялата, докато краката и ръцете и омекваха. Това, което съзря вътре не беше очаквала да го види никога.
Най-отпред имаше най-обикновен телефон, а зад него целият шкаф беше запълнен с пакетчета, в който имаше различни хапчета,  като в при по-големи пакета бяха напълнени с бяло прахообразно вещество. Страхът от откритите наркотици и казваше да бяга, ала Женя не беше приключила. Взе телефона и го отключи, задържайки копчето. Нямаше никакви контакти, но за сметка на това откри съобщения:
„Пратката ще пристигне утре”
„Сделката е осъществена”
„Имаме проблем на границата”
Тези три съобщения и бяха предостатъчни, за да върне телефона на мястото му и да заключи шкафа. След това седна на леглото, защото усещаше колко е слаба. Оказа се, че човекът, който така силно е обичала е дилър. Не можеше да повярва. Въпреки това част от сърцето й и казваше, че има друго обяснение, че той е обича, а също и тя него.
Изведнъж телефонът и започна да звъни. Не мислеше, че е в състояние да говори с когото и да било, обаче я търсеше не кой да е, а Ива. Реши да вдигне, защото имаше твърде много въпроси. Още преди да е казала и дума, събеседничката и извика
-Женя, махай се веднага от там.
-Защо? Да не си решила… - поде безразлично Женя, но Ива е прекъсна.
-Слушай ме, ще ти обясня всичко, а сега излез от апартамента преди да е твърде късно.
Тогава Женя чу, че вратата се отваря, Затвори телефона, защото и предстоеше да получи много обяснение от Александър. Излезе от спалнята и вида възрастен мъж с тъмна рошава коса, на места доста побеляла. Стъписа се не заради вида на мъжа, а защото носеше пистолет.
Лицето му беше слабо с тъмни изпъкващи кръгове под очите.
-Коя си ти? – попита той без да е изпуска от поглед.
Женя не отговори, защото не мислеше, че може. Вместо това събра смелост и проговори
-Виждала съм ви някъде.
-Възможно е, но не отговори на въпроса ми – отвърна мъжът.
-Казвам се Женя, а вас ви даваха по телевизията, нали?
Позна мъжа, бяха го давали една сутрин в сутрешния блок в някакъв репортаж за убито момиче.
-Да давахаме, но не ми обърнаха особено внимание, за това реших, че сам трябва да раздам справедливост. А сега ми кажи какво правиш тук и какво общо имаш с Александър Яворов? – запита мъжът.
-Аз…аз съм му годеница и дойдох, за да си взема една дреха – измърмори  Женя. – Ще ме убиете ли?
Това беше въпросът, който е мъчеше. Страхуваше се за живота си повече от всякога, а не знаеше на какво е способен човекът пред нея.
-Несъм решил дали ще те убивам.  Щом сте толкова близки сигурно ще го накарам да страда много повече, ако му отнема човекът, който обича. Както направи той.
Женя не отговори, усети, че телефонът й звъни в чантата, но не посмя да мръдне.
-А вие какво правите тук ? – рязко пита Женя
-Аз ли? Тук съм, за да намеря доказателство за търгуването на приятеля ти с наркотични вещества. Заради това животно дъщеря ми е мъртва. Умря от свръх доза, след като са е заплашвали, че не може спре, в противен случай ще пострада семейството й.
Мъжът спря за момент, за да събере сили.
-Как ти звучат делата на възлюбения ти? Забравих да ти кажа, че дъщеря ми беше на 16.
Сълзи потекоха по очите на Женя. Страдаше заради делата на Александър.
-Как ти звучи? Как ще го опровергаеш? – крещеше мъжът.
Женя се стресна от изблика и подскочи, а това е накара да заплаче още по-силно.
-Съжалявам наистина. Съжалявам за дъщеря ви. Нямах никаква представа.
-Вярвам ти. Може и да е глупаво от моя страна, като бивш военен не мога да си позволя да правя грешки, но може да си спокойна. Няма да те убия.
Въпреки милостта Женя не се чувстваше по-добре.
-Ще те пусна да си вървиш, но ще ти задам един въпрос преди това. Не се притеснявай и да откажеш ще те пощадя. Не искам да съм същото чудовище като приятеля ти.
Жени кимна в знак на съгласие, а и може би на благодарност. Знаеше какъв ще е въпросът, но не знаеше как да отговори. Отговор като „не знам” не съществуваше. Можеше ли да се откаже от любовта на живота си, който й беше верен и я обичаше истински,а Женя го обичаше все още въпреки мръсните му дела. Александър щеше да допълни живота й и с това да бъдат завинаги щастливи, защото любовта е това, което ни прави щастливи. Нямаше ли обаче до края на живота си съвестта й да я гризе, че е оставила един човек да печели и успява за сметка на нещастието на другите. Ще възтържествува ли справедливостта или злото ще победи доброто. В такива случай няма правилен избор и в двата Жени ще изгуби. Сама трябва да реши дали иска да се отдаде на любовта, за която жадува или да се бори за справедливост, за която всеки мечтае. Това беше изборът на Женя – любов или справедливост.
-Ще ми помогнеш ли да разобличим приятеля ти? – попита мъжът.
Благодаря ви, че прочетохте разказа ми. Ще се радвам да споделите вашето мнение или да кажете какво бихте избрали на мястото на Женя. Ако ви е харесала историята може да ме последвате в страницата ми във facebook


Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…