Skip to main content

Какво прочетох през изминалите два месеца?


Image result for autumn
През последните два месеца минах през много неща, но сега съм напълно удовлетворен от всичко, което постигнах. Първото нещо, с което искам да се похваля е, че си взех изпита по английска език на ниво C1. Това беше, да не кажа, най-важният изпит в живота ми до сега и факта, че го минах ме прави невероятно щастлив. Също така минах два курса по основи на дигиталния маркетинг, единият е организиран от Google и е изцяло безплатен, а след преминаването му получавате и сертификат. Имайки предвид всички тези извънкласни дейности, нямах почти никакво време за четене, но все пак успях да прочета 2 книги през септември и 2 през октомври

Първата беше The Song Rising - третата книга от поредицата "Сезонът на костите" на Саманта Шанън. Говорил съм за предходните две много пъти. Беше ми много любопитно как авторката ще доразвие "Орденът на ясновидците", която беше WOW. Дали авторката оправда очакванията? 100-процентово, да. Едно от най-динамичните продължения, които съм чел. Началото е супер силно и през цялата книга се случва нещо и трепериш от напрежение, защото не знаеш нито на кого да вярваш, нито какво да очакваш. Героите са невероятни, едни от най-интересните второстепенни персонажи са част от тази книга, харесах всички и не мога дори да посоча фаворит. Въпреки това начина, по който завърши е доста несигурен. Саманта Шанън разраства все повече света на Сцион и се притеснявам дали няма да се изгуби в него. Очаквам с нетърпение 4 книга, която се очаква да излезе през 2019г., освен ако няма някакво забавяне, което вече се е случило веднъж. Ако искате да направя ревю ще се постарая да намеря време и да напиша такова.

Image result for the astonishing color of after 

The Astonishing Colour of After от Emily X.R. Pan е вторият роман, който прочетох през септември. Публикуван е тази година и прочетох хубави коментари за него. Видях го в една книжарница в София и реших да си го купя спонтанно. Резултат обаче са противоречиви чувства. От една страна начинът, по който се изказва авторката ми допадна, а в обстановката се влюбих, защото действието се развива в Тайван, а аз обичам да чета за по-различни локации. Сюжетът беше замислен много добре, идеята определено е оригинална и не е типична за YA жанр. Въпреки това изпълнението на моменти куцаше. Не знам защо, но авторката беше набутала втора типична YA сюжетна линия свързана с любов и чудене дали се харесват или не. Това ми стана досадно, защото главното действие постоянно се редуваше с ретроспекции. Ако се беше придържала към основната идея, щеше да се получи много по-добре.





"Дюи, котето от малката провинциална библиотека, което трогна света" от Вики Майрън и Брет Уитър е книга, която започнах още през септември, но я оставих на около 50 страница, защото не ми хареса. През октомври реших да я довърша, защото много български читатели я обичат и исках да я завърша, за да мога да изкажа и своето мнение. В крайна сметка не ме докосна толкова много, колкото е докоснала другите. Към края книгата наистина беше трогателна и ми въздейства, но първата половина не ми беше интересна. Главите описващи околността и щата ми бяха досадни, защото не беше нещо, което не се случва на всякъде в Америка според повечето книги(малки градчета с невероятно сплотена общност, които преминават през трудностите в живота заедно).




Image result for нещата които синът ми трябва да знае за света

"Нещата, които синът ми трябва да знае за света" от Фредрик Бакман. Няма да съм аз, ако не прочета книга на Бакман веднага след излизането. Даже се възползвах и от предложението на Сиела за предварителна поръчка с подарък. Книгата я прочетох за един ден, малко по-различна е, защото е нехудожествена литература, но все пак ми хареса. Стилът му е неповторим, а хуморът му ме е карал да се смея с глас. Скоро книга не ме е разсмивала толкова много. Препоръчвам Ви я, ако искате да прочетете нещо по-различно и забавно. Обеден съм, че ще ви повдигне настроението и ще ви накара да се усмихнете.







Какво чета в момента? - "Повелителка на реките" от Филипа Грегъри. Много ми е интересна и ми се иска да ми се отдаде възможност тази събота и неделя да напредна. За сега съм на 250 страница и определено ми харесва, надявам се, това да продължи и до края.




Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …