Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 2


Сутринта Женя се беше събудила още преди алармата на часовника и да позвъни.През нощта не успя да спи, защото в главата и се въртяха тревоги.Първото нещо, което направи след като се стана беше да се измие, а след това да се облече и приготви за работа.Чак след половин час беше готова.Тя видя часовника, показващ 8:10ч., имаше 20мин. Преди да тръгне затова реши да закуси.Сложи две филии пълнозърнест хляб в тостера, за да се препекат,През това време извади два портокала от хладилника и ги мушна в сокоизтисквачката.Изцеди си една чаша фреш, извади тостовете и седна на масата.Включи телевизора, за да види дали случайно няма нещо интересно в сутрешните блокове.На екрана стоеше лицето на слаб мъж, с тъмна разрошена коса, прошарена от бели кичури.Мъжът крещеше не репортерката, която видимо се притесняваше от възможността да пострада от изблика на мъжа.
-Тези, тези хора убиха дъщеря ми – викаше той – Ще ги намеря и ще ги накарам да си платят, за дето …
Жени спря телевизора.Нямаше желание още от сутринта да се напряга с лоши новини.Съжаляваше всеки път, когато слушаше новините, който бяха 90% лоши.Закуси на спокойствие и след 20мин. Тръгна за работа.Докато слизаше по стълбите забеляза, че някакъв човек се отдалечава от входната врата с тичане.Изведнъж съзря, че на земята точно под вратата има плик адресиран до Женя с големи червени букви.Наведе се и вдигна плика.Огледа го внимателно, но никъде не видя подател.Единствено нейното име беше на него.Отвори вратата и се забърза да види кой е  човекът, който го е мушнал.На петдесет метра от нея мъж влезна в такси от страната на шофьорското място.
-Хей, почакайте – извика Жени.Мъжът не се обърна, а запали колата и потегли.
Тогава тя отвори плика и вътре намери лист, прегънат на две.Разтвори го и прочете:
„Стой далеч от Александър, ако цениш живота си”
Почеркът беше чист и прав.Буквите бяха четливи и заострени.Жени беше смаяна.Мислите и прескачаха бурно в главата и  и се разбиваха една в друга, оставяйки само притеснения, върху който да гадае.Лицето и беше хомогенно, беше объркано, беше безпомощно да овладее положението, защото то беше неясно.Жени се чудеше кой би могъл да остави това писмо.Почеркът беше красив и спретнат, неотговарящ на мъж, още по-малко на таксиджия.Пък и защо му е на някакъв таксиметров шофьор да е заплашва.Може би той просто е посредник или това е някаква шега.Трябваше да се обади на Александър, но би звучало абсурно.Тогава тя изтръпна, ами ако Алекс имаше друга приятелка, която искаше да се отърве от нея.Това беше най-логичното обяснение според Жени и всъщност обяснява твърде честите дежурства на Александър.Тогава телефонът и извибрира и го погледна, за да види, че е получила съобщение от Александър.
„Добро утро, мила, тази вечер ще се реванширам”
Жени беше едновременно ядосана и объркана, но е обля и притеснение, когато видя, че часа е 8:50 и тя закъсняваше за работа.Веднага тръгна към местоработата си като леко притичваше.В 9:10 беше в офиса, ала първия човек, който срещна беше шефа си.
-Закъснявате Женя, да не се е случило нещо? – попита той.Мъжът беше с черен костюм и почти без коса.Възрастта му се издаваше от набръчканото му лица и сухия глас.
-Не господин Георгиев, извинете за закъснението – отговори жената.
-Добре тогава, приятна работа – пожела й господин Георгиев.
Женя никога не закъсняваше и изпълняваше работата си в определените срокове, затова и беше харесвана и уважаване от началника си.Днешните й задължения не бяха много, но все пак Женя ги вършеше неестествено бавно.Притеснения от анонимното писмо е бяха обгърнали като вихрушка, пречейки и да вижда ясно и да се фокусира върху осчетоводяването.
На обяд отчаяно се нуждаеше да поговори със Соня.Двете се засякоха в стола, докато Жени си взимаше ризото със зеленчуци.
-Как си Жени?Как прекарахте с Алекс снощи? – запита Соня.
-Щеше ми да знам как съм – отвърна тя.
-Како се е случило? – изуми се Соня
-Нека да седнем и ще ти разкажа всичко.
Момичетата седнаха и Жени започна да разказва като се стараеше да не пропусне нещо, когато приключи Соня е гледаше също толкова двуяко.
-Не помня някога да съм била по-объркана – продума Женя.
-Ще говориш ли с Алекс за това ?- пита Соня
-Не знам, даже не съм му писала от сутринта
-Ами номера на таксите видя ли го ? – почуди се Соня.
-Права си, как може да не се сетя да погледна
-Нищо, нямало е как да мислиш разумно, след като са те заплашили да стоиш далеч от човека, който обичаш.Чудя се как са разбра ли къде живееш.Имам предвид, ако Алекс има друга едва ли й е говорил за теб, още по-малко да и каже адреса ти и да рискува да разбереш.
Женя не отговори просто гледаше замислено и си играеше с вилицата си.
-Реших го, ще отида във фирмата за таксита и ще разпитам – оповести Жени.
-Звучи като единственото нещо, което може да направиш като изключим да говориш с Алекс.
-Само че какво ще кажа. – почуди се Женя – А и в коя от всичките трябва да отида.
-Никаква идея.Защо не разпиташ съседите ти?Може някой да е видял шофьора.
-Съмняваме, но не пречи да питам – съгласи се Жени – Между другото обедната ни почивка свършва, време е да вървим.
Когато свърши работа Женя позвъня на Александър.
-Хей,какво правиш? – пита тя                                          
-Купувам храна от китайския ресторант.Какво ще кажеш да сме у нас тази вечер?
-Звучи супер – там ще те чакам.
-Искаш ли да ти взема нещо? – попита Алекс.
-Не, разчитам на твоя избор – отвърна Жени и затвори телефона.
Жени си поръча такси, за да може да е закара до жилището на Александър, а и се надяваше да научи нещо от шофьора.Когато таксито пристигна тя седна на предната седалка.
-Добър ден.Карайте към улица „Оборище” 47.
-Добре – прие шофьора.
Жени се обърна и го огледа внимателно.Беше с гъста кафява коса и диамантообразно лице .Ръцете му бяха кокалести и стискаха здраво волана.Мъжът се обърна и е загледа подозрително.
-Съжалявам, заприличахте ми на един приятел – излъга Жени.-Колко агенции за таксита има в града знаете ли?
-Не съм сигурен.Най-много пет. – отговори кратко той.
-Търся един човек, но не знам от къде да започна търсенето си?
Таксиджията не отговори.
-Вие какво бихте ме посъветвали д направя, за да го открия, сигурно ви е колега.
-Не знам – отвърна шофьора.
Жени се оказа с опитите си да измъкне нещо от човека.През целия път и двамата не продумаха.Когато Женя пристигна, Александър тъкмо паркираше своята „тойота корола” пред блока.Женя даде дължимата сума на таксито и тръгна да целуне Александър.Той е прегърна, а Жени усети как напрежението и изветрява.
-Взел съм от любимото ти оризово фиде – каза Александър
-Знаех си, че ще направиш правилния избор и без да ти казвам – засмя се Жени.
Двамата се качиха в апартамента на Александър, който беше с тъмни тапети и доста разхвърлян.Жени го определяше като типичното мъжко „бърлога”. Александър сложи яденето на малката масичка пред дивана и се настаниха пред телевизора, прегърнати.
-Имам една идея – поде Алекс.
И тя е?
-Искаш ли в петък след работа да идем на една вила на 30км от града е ?
-Звучи като привлекателна оферта – усмихна се Жени
-Значи си съгласна.
-Може да се каже – потвърди Жени.
След като приключиха с яденето постояха още няколко часа преди Женя да обяви:
-Аз ще трябва да тръгвам.
-Няма ли да останеш да спиш тук – пита Алекс с изражение на нещастно дете.
-Не съм взела нищо, съжалявам.Утре, ако искаш може да стане само ми кажи по-рано.
-Всъщност утре няма да може да се видим.Сестра ми си дойде в понеделник от Швейцария и и обещах да се видим утре. – обясни той.
-Щом е за нея няма проблем.Кога ще мога да се запозная с нея?
-Не знам, но ще се постарая да е още тази седмица.
-Добре ще чакам – оповести Жени.
Женя го целуна и се запъти към вратата, но Александър е спря.
-Накъде? Не те пускам сама, ще те закарам – каза той и е погали нежно по главата.
Докато пътуваха тя се сети за писмото, но не посмя да му каже.Времето с него е накара да забрави тревогите си и да утвърди любовта си към него.

Част 3

Comments

Popular posts from this blog

Изтръгнати от корен - приказка за пораснали деца

Книжни придобивки през юли - най-много от цялата година

От началото на годината до сега не съм си набавял толкова много книги, колкото този месец - цели 9. За някои хора може тази бройка да е нищо, но за мен е много, защото средно на месец си купувам около 3 книги. Това е поради две причини, първата от която е, че не искам да имам огромни купчини с непрочетени книги, а втората е да не харча много пари. Едва ли в следващите месеци ще превиша тази бройка, но да видим.
Юлските ми книги може да се разделят на 4 групи - подарени по случай рожденият ми ден(вече съм пълнолетен и трябва да внимавам какво правя), закупени от промоцията на издателство "Еднорог", книги намалени на 5лв. и други. Въпреки многото книги четенето не ми върви. В началото на месеца прочетох две книги, едната ме остави в "книжен махмурлук"(по-надолу ще разберете коя), след нея започнах да чета "Тютюн" на Димитър Димов, който е от задължителната литература за 12 клас. Прочел съм първата част, но има някои работи, които не ми харесват и ту ме гра…

Здрач - без вампирска романтика, а с маиско пророчество за края на света