Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

 Част 1 

Женя вървеше уверено по павираната улица.През януари беше навършила 26г, а младостта и сияеше от нея.Лицето е беше меко и чисто.Очите и кафявееха изпълнени с потенциал.Ходеше грациозно с изправено тяло и лека походка, галеща асфалта.Тропот на токчетата и възбуждаха любопитство около минувачите.
Точно в 9:00 часа влезе в сградата на фирмата, в която работеше.Женя се надяваше най-късно другата година да са е повишили до поста главен счетоводител.При отварянето на вратата е лъхна течението, което се заигра с косата на младата жена.Тя отмести къдравия си дъбов кичур от лицето и го върна назад, където му беше мястото.
-Добро утро на всички – поздрави Женя и се усмихна.
-Добро утро и на теб – отвърнаха някой от нейните колеги.
Момичето се запъти към компютъра си, но се зърна в огледалото и изглади бурните вълни по полата си.Седна на стола си и видя, че е чакат фактури и платежни документи, които трябваше да е осчетоводила до обяд.След няколко часа на съсредоточено дебитиране и кредитиране, Женя получи съобщение от приятеля си, с който вече една година бяха неразделни.
„Пиши ми, ако искаш да обядваме заедно”
Женя се поколеба, защото знаеше, че няма да има много време, имайки предвид, че е понеделник и работата беше почти двойна, затова му отказа, като му предложи да се видят довечера.
„Окей, съгласен съм, звънни ми като свършиш”  отговори той.
Жената се зарадва, заради мисълта, че ще го види довечера.Отдаде се няколко секунди на размисли преди да се завърне към работата си.През половин часовата си обедна почивка, Жени обядва витаминозна салата и парче риба, както обикновено.С нея беше и Соня една от най-близките и приятелки, която също подпираше внимателно обяда си.След като привършиха яденето си Соня поде:
-Вчера вечерта си преглеждах студентските записки и така се смях на моменти – каза тя, готова да избухне в смях.
-Какво толкова смешно откри?- полюбопитства Жени
-Ами при увеличаване на основния капитал от общи резерви съм сложила сметка 111(общи резерви - сметката трябва да бъде в дебита, защото се намаля) в кредита.И това е само едно не малкото ми творения – смеейки се разказа Соня.
Женя също се разсмя.Харесваше това чувство за самоирония у приятелката си, за разлика от нея, Женя би се ядосала и възмутила от грешките си.Беше твърде старателна и прецизна, за да греши.
Двете момичета си побъбриха още малко и се върнаха в офиса, за да получат следобедните си задължения.В 6ч. Женя излезе от работното си място и веднага позвъня на приятеля си – Александър.След няколко секунди той вдигна.
-Ало, свърши ли миличка? – попита мъжа.
-Да, мил.Къде ще се чакаме ?- попита пита Женя.
-Ако искаш на нашето място
-Добре супер тръгвам към винарната- каза жената.
-Окей, хайде чао, че шофирам.
-Чао, скъпи. – отвърна Женя и затвори.
Тя се запъти към тяхното любимо място.Усмивката на лицето и беше в унисон с отразяващото се залязващо слънце по стъклените сграда.Тази лека заигравка по лицето и разпращаше топлина и любов, който рефлектираха в  в стъклените панели и се връщаха в нея, за да направят живота и безупречен.
След десет минути сви зад ъгъла насреща я чакаше млад мъж облечен с тъмно син костюм.Когато Женя се приближи той я прегърна през кръста, докато тя го целуна нежно, усещайки кафявите му очи жадуващи за нея.Над тях светеше надпис гласящ „Vino de la Casa”(винарска къща), а в левия ъгъл две чаши наполовина пълни, обгърнати една в друга премигваха.
-Как си мила? – попита Алекс.
-Добре, като изключим, че съм капнала от умора.- отвърна тя като въздъхна.
Двамата хванати за ръце влезнаха в испанския винен бар. Винарната беше сравнително малка, но за сметка на това беше уютна.От седемте маси три бяха, разположени до прозорците, а останалите се спотайваха под бледата светлина на лампите. Столовете и масите бяха дървени, ала по тях се наблюдаваха изящна дърворезба. По ръбовете на масите бяха издълбани различни верижки от цветя.
Женя и Алекс седнаха в ъгъла един срещу друг.Тиха испанска музика витаеше из въздуха.Между тях на масата имаше стъклена ваза обрисувана с жълти и червени триъгълници, а в нея стоеше една червена роза.След секунда до тях долетя сервитьора, който беше облечен със син панталон и син елек над бяла риза.
-Добре дошли – поздрави той и подаде две менюта.
-Няма нужда – каза Александър – Готови сме с поръчката си.Искаме една бутилка червено Темпранийо, една порция сушени домати и чорисо.Сложете ги в едно плато направо.
-Добре господине, желаете ли да ви оставя едното меню?
-Не, не желаем – обяви леко изнервено Александър.
Момчето взе и двете менюта и се запъти към кухнята.
-Струваш ми се изнервен, нещо да не е станало? – запита Жени.
-Не мила, не се притеснявай, просто съм изморен, а не обичам да ми се задават ненужни въпроси – отвърна спокойно той.
-Значи да се постарая да не ти задавам тъпи въпроси ? – попита Жени.
-Знаеш, че за теб това не важи скъпа – каза Алекс и се надигна от мястото си, за да е целуне.
През това време сервитьорът донесе две чаши и бутилка от желаното вино.Момчето се смути леко, защото не можеше да налее вино в чашите им, докато Александър се беше изправил.Женя забеляза объркването му и побутна партньора си.
-Благодаря ви, ние ще си сипем – усмихвайки се обясни Жени, а Александър изгледа явно сервитьора.След това взе бутилката и наля в чашата на Женя.
-Толкова стига ли ви госпожице? – попита той артистично.
-За сега е достатъчно господине? – каза тя кискайки се.
Отпивайки Жени усети черешовия вкус с нотка на черен пипер.Този вкус е върна една година назад, когато се запознаха с Александър на същото това място.Онзи ден Женя беше дошла, за да купи някакво хубаво испанско вино.В същия този момент Алекс беше дошъл, защото жадуваше за чаша вино и спокойствие.Жени беше привлякла вниманието му със своята колебливост кое вино ще е най-подходящо за рождения ден на брат й .Александър беше решил да и окаже помощ, като и предложи – любимото си вино – Темпранийо.Той я беше поканил да седне и да изпие една чаша с него, за да се увери в качеството на препоръката му. Жени се беше съгласила и така прекараха час в сладки приказки, преди тя да хукне към дома на брат и, за да не закъснее.Няколко дни по-късно двамата се уговориха да се срещнат отново във „Vino de la Casa” и така започна тяхната любовна афера.
Тогава телефона на Алекс започна да звъни, вибрирайки върху масата.Той бързо го грабна и се взра в екрана.
-Съжалявам мила, но трябва да дигна.Може да има някакъв проблем с новия софтуер.
-Няма проблем – отвърна Жени.
Тя му вярваше, защото знаеше, че работи здраво, а когато не е на работа се опитваше да не мисли за това, а да оказва така желаното от Женя внимание.Александър беше управител на един от отделите в телекомуникационна компания.Веднъж седмично му се налагаше да бъде дежурен и да се грижи за стабилността на системите.
През това време сервитьора донесе останалата част от поръчката им.И сушените домати, и чоризото бяха подредени в кръг върху красива порцеланова чиния с червени флорални мотиви.Жени взе вилицата, за да си бодне парче домат, ала пристигането на Алекс е спря.
-Ще трябва да вървя, изникнало е нещо спешно- каза той.Като бръкна в джоба си и остави 30лв. на масата. – Вземи ги да платиш сметката и извинявай, че се получи така.
-Нищо, случва се – отвърна Жени видимо разстроена.
-Искаш ли да ти оставя и пари за такси – запита мъжът.
-Не, аз имам не се притеснявай.
-Ще се реванширам – обеща Александър и тръгна към изхода.
Женя постоя още десетина минути, но настроението и се беше скапало,  затова предпочете да се прибере по-скоро.Плати сметката и позвъня на едно такси.След няколко минути то пристигна пред входа.Жени влезна и седна на задните седалки.
-Добър вечер – поздрави шофьора с плътен и дрезгав глас вероятно придобит от тютюнопушене.
-Добър вечер – отвърна Женя – Карайте към ул. „цар Симеон” номер 1.
Улиците бяха осветени от ярката светлина на уличните лампи.Безлунното небе беше гладко, превзето от сиви облаци. Движението беше активно и препълнено главно с коли, затова и се чуваха непрекъснато клаксони, които те пробождаха в главата като с игла.Отвсякъде примигваха фарове на автомобили и различни неонови надписи.Когато пристигнаха на необходимото място, таксито бавно спря, а Жени попита:
-Колко ви дължа ?
-4лв. – отговори шофьора, а тя му подаде парите.
- Лека вечер – пожела Женя и без да получи отговор затвори вратата.
Качи се в двустайния си апартамент в 20:30ч..Жилището и беше чисто и подредено.Нямаше разхвърляни дрехи или излишни вещи.В центъра имаше стъклена маса с четири стола.От дясно на тях в единия ъгъл имаше диван с две места, а срещу него телевизор.В другия край на стаята беше разположена кухнята.Имаше печка между два шкафа, хладилник и мивка от двете страни на шкафовете.Осветлението беше ярко, това придаваше откритост на помещението и го правеше да изглежда по-голямо.Първото нещо, което стори Женя беше да се измие и освежи.След това седна пред телевизора и затърси нещо, което да гледа.Спря се ма „Гласът на България”. В продължение на един час слушаше музикалните изпълнения, но явно беше твърде уморена и реши да си легне по-рано от обичайното.

Източник на снимката
Част 2

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…