Skip to main content

Изборът на Женя - любов или справедливост

 Част 1 

Женя вървеше уверено по павираната улица.През януари беше навършила 26г, а младостта и сияеше от нея.Лицето е беше меко и чисто.Очите и кафявееха изпълнени с потенциал.Ходеше грациозно с изправено тяло и лека походка, галеща асфалта.Тропот на токчетата и възбуждаха любопитство около минувачите.
Точно в 9:00 часа влезе в сградата на фирмата, в която работеше.Женя се надяваше най-късно другата година да са е повишили до поста главен счетоводител.При отварянето на вратата е лъхна течението, което се заигра с косата на младата жена.Тя отмести къдравия си дъбов кичур от лицето и го върна назад, където му беше мястото.
-Добро утро на всички – поздрави Женя и се усмихна.
-Добро утро и на теб – отвърнаха някой от нейните колеги.
Момичето се запъти към компютъра си, но се зърна в огледалото и изглади бурните вълни по полата си.Седна на стола си и видя, че е чакат фактури и платежни документи, които трябваше да е осчетоводила до обяд.След няколко часа на съсредоточено дебитиране и кредитиране, Женя получи съобщение от приятеля си, с който вече една година бяха неразделни.
„Пиши ми, ако искаш да обядваме заедно”
Женя се поколеба, защото знаеше, че няма да има много време, имайки предвид, че е понеделник и работата беше почти двойна, затова му отказа, като му предложи да се видят довечера.
„Окей, съгласен съм, звънни ми като свършиш”  отговори той.
Жената се зарадва, заради мисълта, че ще го види довечера.Отдаде се няколко секунди на размисли преди да се завърне към работата си.През половин часовата си обедна почивка, Жени обядва витаминозна салата и парче риба, както обикновено.С нея беше и Соня една от най-близките и приятелки, която също подпираше внимателно обяда си.След като привършиха яденето си Соня поде:
-Вчера вечерта си преглеждах студентските записки и така се смях на моменти – каза тя, готова да избухне в смях.
-Какво толкова смешно откри?- полюбопитства Жени
-Ами при увеличаване на основния капитал от общи резерви съм сложила сметка 111(общи резерви - сметката трябва да бъде в дебита, защото се намаля) в кредита.И това е само едно не малкото ми творения – смеейки се разказа Соня.
Женя също се разсмя.Харесваше това чувство за самоирония у приятелката си, за разлика от нея, Женя би се ядосала и възмутила от грешките си.Беше твърде старателна и прецизна, за да греши.
Двете момичета си побъбриха още малко и се върнаха в офиса, за да получат следобедните си задължения.В 6ч. Женя излезе от работното си място и веднага позвъня на приятеля си – Александър.След няколко секунди той вдигна.
-Ало, свърши ли миличка? – попита мъжа.
-Да, мил.Къде ще се чакаме ?- попита пита Женя.
-Ако искаш на нашето място
-Добре супер тръгвам към винарната- каза жената.
-Окей, хайде чао, че шофирам.
-Чао, скъпи. – отвърна Женя и затвори.
Тя се запъти към тяхното любимо място.Усмивката на лицето и беше в унисон с отразяващото се залязващо слънце по стъклените сграда.Тази лека заигравка по лицето и разпращаше топлина и любов, който рефлектираха в  в стъклените панели и се връщаха в нея, за да направят живота и безупречен.
След десет минути сви зад ъгъла насреща я чакаше млад мъж облечен с тъмно син костюм.Когато Женя се приближи той я прегърна през кръста, докато тя го целуна нежно, усещайки кафявите му очи жадуващи за нея.Над тях светеше надпис гласящ „Vino de la Casa”(винарска къща), а в левия ъгъл две чаши наполовина пълни, обгърнати една в друга премигваха.
-Как си мила? – попита Алекс.
-Добре, като изключим, че съм капнала от умора.- отвърна тя като въздъхна.
Двамата хванати за ръце влезнаха в испанския винен бар. Винарната беше сравнително малка, но за сметка на това беше уютна.От седемте маси три бяха, разположени до прозорците, а останалите се спотайваха под бледата светлина на лампите. Столовете и масите бяха дървени, ала по тях се наблюдаваха изящна дърворезба. По ръбовете на масите бяха издълбани различни верижки от цветя.
Женя и Алекс седнаха в ъгъла един срещу друг.Тиха испанска музика витаеше из въздуха.Между тях на масата имаше стъклена ваза обрисувана с жълти и червени триъгълници, а в нея стоеше една червена роза.След секунда до тях долетя сервитьора, който беше облечен със син панталон и син елек над бяла риза.
-Добре дошли – поздрави той и подаде две менюта.
-Няма нужда – каза Александър – Готови сме с поръчката си.Искаме една бутилка червено Темпранийо, една порция сушени домати и чорисо.Сложете ги в едно плато направо.
-Добре господине, желаете ли да ви оставя едното меню?
-Не, не желаем – обяви леко изнервено Александър.
Момчето взе и двете менюта и се запъти към кухнята.
-Струваш ми се изнервен, нещо да не е станало? – запита Жени.
-Не мила, не се притеснявай, просто съм изморен, а не обичам да ми се задават ненужни въпроси – отвърна спокойно той.
-Значи да се постарая да не ти задавам тъпи въпроси ? – попита Жени.
-Знаеш, че за теб това не важи скъпа – каза Алекс и се надигна от мястото си, за да е целуне.
През това време сервитьорът донесе две чаши и бутилка от желаното вино.Момчето се смути леко, защото не можеше да налее вино в чашите им, докато Александър се беше изправил.Женя забеляза объркването му и побутна партньора си.
-Благодаря ви, ние ще си сипем – усмихвайки се обясни Жени, а Александър изгледа явно сервитьора.След това взе бутилката и наля в чашата на Женя.
-Толкова стига ли ви госпожице? – попита той артистично.
-За сега е достатъчно господине? – каза тя кискайки се.
Отпивайки Жени усети черешовия вкус с нотка на черен пипер.Този вкус е върна една година назад, когато се запознаха с Александър на същото това място.Онзи ден Женя беше дошла, за да купи някакво хубаво испанско вино.В същия този момент Алекс беше дошъл, защото жадуваше за чаша вино и спокойствие.Жени беше привлякла вниманието му със своята колебливост кое вино ще е най-подходящо за рождения ден на брат й .Александър беше решил да и окаже помощ, като и предложи – любимото си вино – Темпранийо.Той я беше поканил да седне и да изпие една чаша с него, за да се увери в качеството на препоръката му. Жени се беше съгласила и така прекараха час в сладки приказки, преди тя да хукне към дома на брат и, за да не закъснее.Няколко дни по-късно двамата се уговориха да се срещнат отново във „Vino de la Casa” и така започна тяхната любовна афера.
Тогава телефона на Алекс започна да звъни, вибрирайки върху масата.Той бързо го грабна и се взра в екрана.
-Съжалявам мила, но трябва да дигна.Може да има някакъв проблем с новия софтуер.
-Няма проблем – отвърна Жени.
Тя му вярваше, защото знаеше, че работи здраво, а когато не е на работа се опитваше да не мисли за това, а да оказва така желаното от Женя внимание.Александър беше управител на един от отделите в телекомуникационна компания.Веднъж седмично му се налагаше да бъде дежурен и да се грижи за стабилността на системите.
През това време сервитьора донесе останалата част от поръчката им.И сушените домати, и чоризото бяха подредени в кръг върху красива порцеланова чиния с червени флорални мотиви.Жени взе вилицата, за да си бодне парче домат, ала пристигането на Алекс е спря.
-Ще трябва да вървя, изникнало е нещо спешно- каза той.Като бръкна в джоба си и остави 30лв. на масата. – Вземи ги да платиш сметката и извинявай, че се получи така.
-Нищо, случва се – отвърна Жени видимо разстроена.
-Искаш ли да ти оставя и пари за такси – запита мъжът.
-Не, аз имам не се притеснявай.
-Ще се реванширам – обеща Александър и тръгна към изхода.
Женя постоя още десетина минути, но настроението и се беше скапало,  затова предпочете да се прибере по-скоро.Плати сметката и позвъня на едно такси.След няколко минути то пристигна пред входа.Жени влезна и седна на задните седалки.
-Добър вечер – поздрави шофьора с плътен и дрезгав глас вероятно придобит от тютюнопушене.
-Добър вечер – отвърна Женя – Карайте към ул. „цар Симеон” номер 1.
Улиците бяха осветени от ярката светлина на уличните лампи.Безлунното небе беше гладко, превзето от сиви облаци. Движението беше активно и препълнено главно с коли, затова и се чуваха непрекъснато клаксони, които те пробождаха в главата като с игла.Отвсякъде примигваха фарове на автомобили и различни неонови надписи.Когато пристигнаха на необходимото място, таксито бавно спря, а Жени попита:
-Колко ви дължа ?
-4лв. – отговори шофьора, а тя му подаде парите.
- Лека вечер – пожела Женя и без да получи отговор затвори вратата.
Качи се в двустайния си апартамент в 20:30ч..Жилището и беше чисто и подредено.Нямаше разхвърляни дрехи или излишни вещи.В центъра имаше стъклена маса с четири стола.От дясно на тях в единия ъгъл имаше диван с две места, а срещу него телевизор.В другия край на стаята беше разположена кухнята.Имаше печка между два шкафа, хладилник и мивка от двете страни на шкафовете.Осветлението беше ярко, това придаваше откритост на помещението и го правеше да изглежда по-голямо.Първото нещо, което стори Женя беше да се измие и освежи.След това седна пред телевизора и затърси нещо, което да гледа.Спря се ма „Гласът на България”. В продължение на един час слушаше музикалните изпълнения, но явно беше твърде уморена и реши да си легне по-рано от обичайното.

Източник на снимката
Част 2

Comments

Popular posts from this blog

Изтръгнати от корен - приказка за пораснали деца

Книжни придобивки през юли - най-много от цялата година

От началото на годината до сега не съм си набавял толкова много книги, колкото този месец - цели 9. За някои хора може тази бройка да е нищо, но за мен е много, защото средно на месец си купувам около 3 книги. Това е поради две причини, първата от която е, че не искам да имам огромни купчини с непрочетени книги, а втората е да не харча много пари. Едва ли в следващите месеци ще превиша тази бройка, но да видим.
Юлските ми книги може да се разделят на 4 групи - подарени по случай рожденият ми ден(вече съм пълнолетен и трябва да внимавам какво правя), закупени от промоцията на издателство "Еднорог", книги намалени на 5лв. и други. Въпреки многото книги четенето не ми върви. В началото на месеца прочетох две книги, едната ме остави в "книжен махмурлук"(по-надолу ще разберете коя), след нея започнах да чета "Тютюн" на Димитър Димов, който е от задължителната литература за 12 клас. Прочел съм първата част, но има някои работи, които не ми харесват и ту ме гра…

Здрач - без вампирска романтика, а с маиско пророчество за края на света