Skip to main content

5 книги, които искам да прочета до края на годината



Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам.

Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, че искам да я прочета, първо, защото е YA класика, а това е жанр, който ми е интересен и ми харесва. Чел съм "Къде си, Аляска?" и "Хартиени градове" и искам да прочета още една книга от един от най-видните представители на тийнейджърската литература. Останалите му книги не ми допадат, а и многократно съм чувал, че "Вината в нашите звезди" е най-добрата му книга. Така, че до края на месеца вероятно ще съм я прочел.

Полулош на Сали Грийн(в момента осъзнах, че фамилиите са им един и същи, слОчаенос?) е книга, която си купих още лятото и все оставаше на заден план. Надявам се, през декември да съм в настроение за започване на нова поредица. Очаквам тази книга да ми хареса и да прочета останалите след това. За щастие, цялата поредица е издадена, а и ще ми дойде добре да разнообразя след книгите, които прочетох напоследък с нещо магично.


"Под бадемовото дърво" на Лора Маквей е роман, който привлече вниманието още с появата си на пазара, но така и не съм се наканвал да си купя. Ала вече го имам и чака да бъде прочетен. Първоначално ме привлече корицата, а след това и резюмето. Разказва се за бягство и война. Такъв тип книги са ми интересни, а и тази е по-различно, защото главната героиня е бежанка от Афганистан. По необясними причини по Коледа чета книги за война. Миналата година краят на декември четох "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер. Сега горе-долу се очертава същото, дано си намеря нещо по-подходящо за празниците.

На къде без някой български автор? Денят на Инвикта от Николай Пеев е една от книгите, която искам да си купя в най-скоро време, за да не се изчерпа тиража. Книгата ме спечели с това, че е от български автор и е фантастика, повече не ми трябва да знам. Не е голяма около 250стр., което означава, че ще мога да я прочета бързо, стига да ме грабне. Ако до края на месеца не я намеря в някоя книжарница, ще ми се наложи да си я поръчам.

Конкретна пета книга нямам. Някоя от книгите от декемврийския BOPS може да е или ако намеря някаква интересна Коледна книга. Отворен съм за предложения, ако имате такива.
Това е от мен за сега. Надявам се до края на ноември да се появя с още една публикация, ако ли не Ви пожелавам едни прекрасни есенни дни.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...