От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:
Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок

Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за блог-другарчетата си

Кога? Подскокът ще е от 8 до 14 октомври, а на годишнината - 15, ще има фейсбук парти.
След като схванахте идеята на събитието е време да преминаваме към моята част от него, а тя е да споделя първите си впечатления от кориците и резюмето. От както Нина ми предложи да участвам нямам търпение да прочета тази анотация. Не го направих веднага, за да мога на момент по най-емоционален и искрен начин да споделя своите първи впечатления.
Наследницата е първата книга от поредицата. Ще започна с мнение за корицата(между другото формата на книгата не е стандартния, а се води, джобен формат). Харесват основните цветове, които са използвани за основата. Фонът отзад е е доста интригуващ. Предполагам, че това е замък, а аз обичам замъци, крепости и други подобни сгради. Това, което лично на мен не ми харесва при кориците, е присъствието на реални хора. Щеше да ме впечатли в пъти повече, ако беше нарисувана или само направена по някакъв друг начин, който е по-нестандартен. Все пак ми харесва контраста, който се е получил между момичето е фона. Също са ми интересните и азиатските символи на гърба ѝ и би ми било интересно да разбера какво означават.
Най-накрая настъпи времето, в което ще прочета резюмето. Ще го обсъждам изречение по изречение...
Преди много векове граф Дракула е оставил върху целия си род страшно проклятие и две дъщери от различни жени. . - добреее, това е грабващо първо изречение. Присъствието на град Дракула означава, че ще има вампири. Проклятието, колкото и често срещан мотив да е, ми харесва. Двете дъщери от различни майки също звучат интересно, вероятно ще има някакъв конфликт между тях.
Мелиса и Витория са като нощта и деня, но и двете са с непреклонен дух и с воля за победа. А победителката ще е Кралицата на здрача. - харесва ми, че са различни и че само една от тях ще стане Кралицата на нощта, каквото и да означава това.
Сега целия свят на мрака е в хватката на по-малката дъщеря - Витория, победила сестра си в смъртен двубой. - много неочаквано, не предполагах, че толкова бързо една от сестрите ще победи другата
Тя е кралицата покорила върколаците, в мир със самодивите, сключила пакт с нинджите и превърнала се в непобедим вампир. - освен вампири има и върколаци, и самодиви. Харесва ми наличието на толкова много фантастични същества, но нинджи. Какво общо имат нинджите с всичко това?
Но собственото й сърце не се подчинява на правилата й и отдава любовта си на ловеца на вампири Филип. Филип също е поставен пред дилемата дали да изпълни дълга си, или да следва сърцето си, което копнее за Витория.- разбира се, че трябва да има и невъзможна любов, без нея накъде сме дано само е направено по-разчупено, иначе нямам нищо против.
Кралицата усеща невероятни сили у едно новородено момиченце и възлага целите си надежди, че то е новата наследница. - това много не го разбирам, трябваше да има едно изречение, поясняващо каква е способността на тази Кралица
Но върколаците са се обединили с враговете й и подготвят нападение. Витория е готова да брани всички свои близки и наследницата, но ще се наложи да направи труден избор между любовта и дълга.
Звучи наистина напечено, в крайна сметка сюжета на първа книгата ми харесва и е нещо, което бих прочел.
Дългът е втората книга от поредицата. Корицата е в пъти по-мрачна, може би и сюжетът е станал такъв. Дори ми изглежда като някой роман на ужасите. Като цветове обаче Наследницата ми хареса повече. Макар че тук момичето(вероятно Витория) е представено по по-интересен начин. Предполагам, че във втората част всичко ще е много по-динамично и бурно, съдейки и по гръмотевиците на заден план. Имам и чувството, че Филип е бил убит и Виктория е разтърсена от смъртта му.
Изкуплението е третата и последна книга. Корицата отново е в същата цветова гама. Наистина може да се олицетвори с изкупление. У мен пробужда подобно настроение, сякаш Витория вече е изтощена от всичко, което и се е случило и копнее за спокойствие, а то със сигурност ще дойде, имайки предвид светлината, която извира от дълбините на корицата.
Анотациите на втората и третата книга няма да ги чета, за да не издам нещо както на себе си, така и на вас. Като цяло впечатлението ми е, че на пръв прочит поредицата звучи интересно. Не съм я виждал по книжарниците, но ако го направя може да си я купи.( стига обаче шрифта да не е много ситен като самата книга е по-малък формат).
Радвам се, че бях част от това събитие, фен съм на българските автори и бих помогнал по всякакъв начин за разпространяването им. Дано публикацията ми да ви е била интересна и да е породила желание у вас да се докоснете до творчеството на Гери Йо. Блог-подскока ще продължи утре при Ася от Asya's Adventures ORL.
Comments
Post a Comment