Skip to main content

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо






От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за блог-другарчетата си :D
Кога? Подскокът ще е от 8 до 14 октомври, а на годишнината - 15, ще има фейсбук парти.

 След като схванахте идеята на събитието е време да преминаваме към моята част от него, а тя е да споделя първите си впечатления от кориците и резюмето. От както Нина ми предложи да участвам нямам търпение да прочета тази анотация. Не го направих веднага, за да мога на момент по най-емоционален и искрен начин да споделя своите първи впечатления.



 Наследницата е първата книга от поредицата. Ще започна с мнение за корицата(между другото формата на книгата не е стандартния, а се води, джобен формат). Харесват основните цветове, които са използвани за основата. Фонът отзад е е доста интригуващ. Предполагам, че това е замък, а аз обичам замъци, крепости и други подобни сгради. Това, което лично на мен не ми харесва при кориците, е присъствието на реални хора. Щеше да ме впечатли в пъти повече, ако беше нарисувана или само направена по някакъв друг начин, който е по-нестандартен. Все пак ми харесва контраста, който се е получил между момичето е фона. Също са ми интересните и азиатските символи на гърба ѝ и би ми било интересно да разбера какво означават.
 Най-накрая настъпи времето, в което ще прочета резюмето. Ще го обсъждам изречение по изречение...  
Преди много векове граф Дракула е оставил върху целия си род страшно проклятие и две дъщери от различни жени. . - добреее, това е грабващо първо изречение. Присъствието на град Дракула означава, че ще има вампири. Проклятието, колкото и често срещан мотив да е, ми харесва. Двете дъщери от различни майки също звучат интересно, вероятно ще има някакъв конфликт между тях.
Мелиса и Витория са като нощта и деня, но и двете са с непреклонен дух и с воля за победа. А победителката ще е Кралицата на здрача. - харесва ми, че са различни и че само една от тях ще стане Кралицата на нощта, каквото и да означава това.
Сега целия свят на мрака е в хватката на по-малката дъщеря - Витория, победила сестра си в смъртен двубой. - много неочаквано, не предполагах, че толкова бързо една от сестрите ще победи другата 
Тя е кралицата покорила върколаците, в мир със самодивите, сключила пакт с нинджите и превърнала се в непобедим вампир. - освен вампири има и върколаци, и самодиви. Харесва ми наличието на толкова много фантастични същества, но нинджи. Какво общо имат нинджите с всичко това?
Но собственото й сърце не се подчинява на правилата й и отдава любовта си на ловеца на вампири Филип. Филип също е поставен пред дилемата дали да изпълни дълга си, или да следва сърцето си, което копнее за Витория.- разбира се, че трябва да има и невъзможна любов, без нея накъде сме дано само е направено по-разчупено, иначе нямам нищо против.
Кралицата усеща невероятни сили у едно новородено момиченце и възлага целите си надежди, че то е новата наследница.  - това много не го разбирам, трябваше да има едно изречение, поясняващо каква е способността на тази Кралица
Но върколаците са се обединили с враговете й и подготвят нападение. Витория е готова да брани всички свои близки и наследницата, но ще се наложи да направи труден избор между любовта и дълга.
Звучи наистина напечено, в крайна сметка сюжета на първа книгата ми харесва и е нещо, което бих прочел.

 Дългът е втората книга от поредицата. Корицата е в пъти по-мрачна, може би и сюжетът е станал такъв. Дори ми изглежда като някой роман на ужасите. Като цветове обаче Наследницата ми хареса повече. Макар че тук момичето(вероятно Витория) е представено по по-интересен начин. Предполагам, че във втората част всичко ще е много по-динамично и бурно, съдейки и по гръмотевиците на заден план. Имам и чувството, че Филип е бил убит и Виктория е разтърсена от смъртта му.



36636155
  Изкуплението е третата и последна книга. Корицата отново е в същата цветова гама. Наистина може да се олицетвори с изкупление. У мен пробужда подобно настроение, сякаш Витория вече е изтощена от всичко, което и се е случило и копнее за спокойствие, а то със сигурност ще дойде, имайки предвид светлината, която извира от дълбините на корицата. 
Анотациите на втората и третата книга няма да ги чета, за да не издам нещо както на себе си, така и на вас. Като цяло впечатлението ми е, че на пръв прочит поредицата звучи интересно. Не съм я виждал по книжарниците, но ако го направя може да си я купи.( стига обаче шрифта да не е много ситен като самата книга е по-малък формат). 

Радвам се, че бях част от това събитие, фен съм на българските автори и бих помогнал по всякакъв начин за разпространяването им. Дано публикацията ми да ви е била интересна и да е породила желание у вас да се докоснете до творчеството на Гери Йо. Блог-подскока ще продължи утре при Ася от Asya's Adventures ORL.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...