Skip to main content

Гледай това - една любима комедия и една ненормална


Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата

Американски: 2009г.-2018г.
9 сезона - 214 епизода
The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено той. 
Епизодите са по 24мин. и във всеки се проследява живота на семейство Хек. Епизодите може да се гледа и разбъркано без да се спазва последователността, макар че аз не правя така и не го препоръчвам, защото е по-добре да се проследява живота им хронологично, за да се свикне по-бързо с героите и обстановката. Действието се развива в малък град някъде "по средата" и може да се получи добра представа за живота на американското семейство.
Това, което прави сериала изключително забавен са героите и техните премеждия. Няма как да не заобичате поне един от членовете на семейството. Всеки един от тях е различен и забавен по своему. "По средата" е подходящ за всяка възраст, защото главният образ е семейството. Майк(бащата) и Франки(майката) се сблъскват с типичните "проблеми за възрастни" свързани с постоянния недостиг на пари, отглеждането на децата и поддържане на хармонията в живота си, която е рядкост. Всеки сезон се равнява приблизително на една година от живота на сем. Хек, така проследяваме порастването на всяко от децата. Аксел(най-големият) е спортист и обича да бездейства и да се забавлява. Сю е ученолюбива и ентусиазирана за всичко около нея, но често усилията и да постигне нещо срещат провал. Брик няма приятели, но и не иска, защото си има книги. Книгите са неговата любов. Не се вписва много, много в училище и като цяло на всякъде където се общува.
В момента аз съм в края на 7 сезон, не бързам да го изгледам, защото не е такъв тип сериал. Това е едно от нещата, които винаги ми оправя настроението. Гледам го предимно вечерно-учебно време преди лягане и особено разтоварващо и отпускащо след дълъг и напрегнат ден. Освен смях и комични ситуации има и смислени и трогателни моменти, от които всеки може да извади някаква поука. Има случай даже, в който ме е карал да се замисля доста сериозно, защото подобни неща ме очакват или ми са се случили.

 The End of the F***ing world

Британски: 2017г.
1 сезон - 8 епизода
The End of the F***ing World една коренно различна комедия от всичко, което съм гледал до сега.Съмнявам се и вие да сте гледали нещо подобно. Честно казано не знам дали ми харесва или го мразя. Средно положение за това ТВ предаване няма.
Джеймс е на 17 и си пада психопат. Алиша е на същата възраст и е новото момиче в училище, импулсивна и луда тя подканва Джеймс да тръгнат на пътешествие в търсене на истинския ѝ баща. Джеймс се съгласява само за да има повече време да обмисли кой ще е най-подходящия начин да я убия.
Всичко звучи чудно, нали? Да сте попадали на подобна история? Хуморът също е нестандартен мисля, че се определя като британски черен хумор. Признавам си имаше моменти, на които се заливах от смях. Епизодите са само по 24 мин. , така че може да изгледате един и да прецените сами дали е нещо отвратително, или нещо смешно. Едно от причините, поради която го почнах беше, че е английски, а не американски. Исках да чувам британски акценти и думи, макар че псувните бяха често срещано явление и не знам доколко мога да го нарека образователно. Скоро излезе новина, че ще има втори сезон. Не знам кога ще се случи това, но е ненужно. Първият сезон е достатъчно интересен и ненормален. Няма едно нормално нещо включително и образите. Във всеки епизод се появява нова откачалка. 

Това са двата комедийни сериала, който са ми направили най-голямо впечатление. The Middle е сред любимите ми ТВ предавания като цяло, защото е едновременно забавно, но и смислено. От друга страна The End of the F***ing World не знам какво ми е. Все пак ми се искаше да го споделя с вас, за да знаете колко ненормално нещо ми е харесало. Надявам се и други хора да са го гледали до края, което би ме успокоило. 😅😅😅

Comments

Popular posts from this blog

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...