Skip to main content

3 книги, които искам да прочета до края на годината


Остава по-малко от месец и половина до края на 2017г., затова реших днес да споделя с вас книгите, които искам да прочета до края на месец декември. Избрах трите, които искам да прочета най-много до края на годината, въпреки че имам още няколко в купчината.

Първата, която чакам повече от месец, е "Благословени" от Цветелина Владимирова. Очаква се да излезе до края на месец, като аз се подсигурих и си поръчах лимитирания BOPS на тема "Благословени". Не знам защо се забави публикуването с един месец, но се надявам да си е струвало чакането. След динамичния край на втората книга очаквам с нетърпение момента, в който ще разбера бъдещето на героите.

Втората книга или по-точно сборник с разкази са на Джоан Роулинг свързани с Хогуортс и света от "Хари Потър". Тази книга се каня да я чета още от лятото, но все не стигам до нея. Не защото няма да ми хареса ами по-скоро, защото се чете за няколко часа и остава на заден план като нещо краткотрайно. Възнамерявам да я прочета преди и след "Благословени" в зависимост от това кога пристигне BOPS.

"Светлината, която не виждаме" е третата книга, която смятам да прочета. Книгата е носител на награда "Пулицър" за 2015г. и е печелила най-добра книга според Goodreads за 2014г. Поръчах си я при последната промоция на издателство Сиела, като преди това на няколко пъти я бях забелязвал на различни места. Искам да я прочета, защото скоро не съм чел подобни исторически романи, а се вълнувам от историята.

Това бяха моите топ 3 книги, които искам да прочета до края на тази година. Ще ми е интересно да чуя вашето мнение относно моите книги или тези, които са във вашия списък.



Labels:

Comments

  1. Гергана Васева18 November 2017 at 20:17

    Все нови. Което е и интересно и мъничко странно. За мен, тъй като аз не издържам дълго време без някой роман писан по-назад във времето (XX-XIX...в.). Пък и се изненадвам, че са само две.

    Но все пак. Ще следя за мнение за книгите. Надявам се да успееш да ги прочетеш, да не потънат в морето от хиляди книги.

    ReplyDelete
  2. Martis' writing18 November 2017 at 20:51

    Благодаря за коментара ти. Честно казано обичам класиките, въпреки че не чета често. Предпочитам произведенията на английските класици да ги чета в оригинал, а това малко ме затруднява поради по-старата лексика, която се използва. Ако искаш може да поговорим по-подробно.

    ReplyDelete
  3. Илияна Симеонова20 November 2017 at 19:19

    И аз чакам с нетърпение „Благословени” и съм почти сигурна, че книгата ще бъде просто невероятна и за това вече буквално ме сърдят ръцете да я докопам. 😀
    П.П. Да се организираме и да отиде в печатницата да си вземем предварителни няколко копия тайно тайно 😂😂😂😂 е естествено ще оставим пари, заради труда на прекрасната Ц.В.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Martis' writing21 November 2017 at 21:16

      Само кажи къде и кога и съм там. 😂😂😂

      Delete

Post a Comment

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...
Post a Comment
Read more

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...
Post a Comment
Read more

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...
Post a Comment
Read more