Автор: Дмитрий Глуховски
Издадена: 2007/2017 в България
Издателство: Сиела
Страници: 433
Цена: 15,90лв.
Линк към Goodreads
Завърших „Здрач” на 28 юни, но пиша това ревю две седмици
по-късно, защото първоначално не знаех дали ми харесва или не. Имах други
очаквания за тази книга. Прочитайки анотацията, предполагах, че това ще е една
много динамична книга, в която отряд от хора ще се разследват апокалиптичните
събития и маиските предсказания, а в същото време ще се борят с чудовище,
бродещо из московските улици. Де факто познах, че ще има само маиски
пророчества. Все пак не останах разочарован, а по скоро прочетеното не беше
достатъчно задоволително.
Дмитрий работи като преводач на различни документи от
английски на руски. Професията му не е особено доходоносна и едвам успява да
покрива разходите си. Един ден в преводаческото бюро в отчаянието си за пари,
приема една нестандартна поръчка с много по-голямо заплащане от до сегашните.
Проблема е, че е на испански, но той решава да рискува. Превеждайки мистериозния
дневник, той бива въвлечен в една испанска експедиция на полуостров Юкатан, с
неясна цел. Нещо му подсказва, че прочетеното не е измислица, а е нещо, което
ще го промени за винаги. В същото време природни бедствия нанасят катастрофални
поражения по целия свят.
Най-любимият ми елемент от „Здрач” е начинът, по който е
написана. Дмитрий Глуховски определено може и знае как да пише. Изказът му е
открояващ се сред другите. Влага много смисъл в написаното, което аз обичам.
Често има моменти „лирически отклонения”, в който авторът споделя, своите мисли
за определени въпроси. В това има философки разсъждения, който предават на
книгата живот. Жанрът на книгата е фентъзи( магически реализъм) и мистерия.
Мистерията е основна част от сюжета и те държи на тръни през цялото време. Този
роман съдържаше едни от най-страшно описаните сцени. Може само на мен да ми са
се сторили така, но докато четох някои глави пулсът ми се беше ускорил.
Глуховски създава безпокойствие у читателя от абсолютно битови моменти, за мен
това е истински ужас. Точно тези моменти са ми от любимите, защото ми повлияха
доста, а като цяло книгата е изключително въздействаща.
Действието се развива предимно в Москва и паралелно с това в
мексиканските джунгли. Обектите, които се споменават в Москва са истински и
мога да кажа, че описанията на средата ми харесаха. Ако сте били в Москва или
ви предстои да ходите то „Здрач” ще ви бъде интересна, за да опознаете улиците
предварително. Усещането е предимно песимистично, имайки предвид че е
апокалиптична книга е нормално. Аз четох
книгата в дните, когато валеше всеки ден и това допринесе за пълното потапяне в
историята, защото действието се развива през зимата, когато е мрачно и вали.
Заключението е, че е подходяща за дъжд.
Героите или по-правилното Героят ми хареса. Няма почти
никакви други важни герои с изключения на Дмитрий, всички други се появяват за
малко и се явяват като връзка между преводача и испанския дневник. Образите,
които се споменават в дневника не ги считам за част от основната сюжетна линия.
Нито ме впечатлиха, нито са запомнящи си. Така че остава само Дмитрий, той от
друга страна е много жив персонаж. Няма идеализиране както при някои други
водещи герой, недостатъците му си личат съвсем явно. Наблюдава се промяна в
характера му и с времето започва да се двоуми дали е взел правилните решения. Един
интересен факт, който прочетох някъде е, че името на героят и на автора са едни
и същи – Дмитрий Глуховски. В книгата се споменават само първото име и бащиното
име на преводача(в Русия презимето е по-важно от фамилията). Може този факт да
означава, че героят от книгата е прототип на автора.
Comments
Post a Comment