В дворците на Кносос
Автор: Никос Казандзакис
Издателство: Сиела
Страници: 349
Цена: 20лв.
Чудех се дали да напиша това ревю, или не. „В дворците на
Кносос” е една от книгите, които си поръчах от намалението на Сиела по повод 24
май. Имах желание да прочета нещо от Никос Казандзакис , за когото често срещам
похвали и положителни мнения. Той е един от най-известните и четени гръцки
автори на XX век, а аз като човек, който е влюбен в страната, няма как да не
изявя интерес. Проучих творчеството му и разбрах, че „В дворците на Кносос” е
по-младежка книга и затова се спрях на нея.
Историята се развива по времето, когато Крит е водещото
средище в Средиземноморието, но бавно залязва, защото царят вече е стар, а и
няма мъжки наследник. Един странник се появява в царския двор и предвещава
настъпването на кардинални промени.
Едно от нещата, които ми хареса е обстановката. Тя е много
добре описана и сцените, в които се описва двореца или времето ми бяха
най-приятните. Авторът набляга на това да предаде природните картини. Често се
срещат моменти, описващи изгрева или залеза, морето и вятъра също не са
изключение, ако не друго то природните описания в книгата са на ниво. Беше ми
много интересно да чета за античната архитектура и да си я представям, вярвам
че авторът е компетентен по тази тема и описаното от него се доближава
максимално до истината.
Най-трудно ми беше да реша дали ми харесва начина му на
писане. Струваше ми се неестествен и имам две предположения за това. Първото е,
че просто романът е по-стар, а аз съм свикнал на по-различен изказ. Второто е,
че е възможно да има проблем в превода. До колкото знам гръцкият не е лесен
език за научаване камо ли за превеждане. Това не го отчитам за огромен минус, а
по скоро причина да пробвам с още някое негово произведение. Все пак самото
издание много ми хареса, защото е с илюстрации свързани с определена случка и
стилът на изображението е античен.
Героите са много и различни. Първоначално си мислех, че Тезей
ще е главният герой, но има и други, които са също толкова важни. Всеки от
образите оказва своя принос за развитието на сюжета. Тезей е идеализиран и е
представен като смел, умен и изобретателен. Не харесвам такъв тип герои, но го
приемам защото е митичен образ, а повечето от тях са такива. В другата крайност
е царят на Крит, които е зъл и коварен, тук авторът е постигнал целта си да
подразни читателя с този персонаж. Неговите дъщери също са важни –
Ариадна(по-малката) и Федра. До тук споменатите герои те са най-интересни,
защото не са нито напълно лоши, нито светици. Една от друга са доста различни и
връзката между тях е интересна за проследяване. Една от слугините на Ариадна –
Клио и брат й Хари са поредните централни образи. Те са деца, но в последствие
този факт се забравя и започват да извършват различни неща, които не са
характерни за деца. Едни от последните важни персонажи са Дедал и Икар – не се
набляга много на Дедал, а повече на изобретенията му, докато Икар е приятел с
Хари и двамата са неразделни. Това, което ми хареса, че двамата са различни
един от друг и това се вижда в представите им за живота. Героите може да ви се
струват много, но всеки един от тях е важен за действието по някакъв начин, а дали са интригуващи и запомнящи е друг въпрос.
Да пътуваш, да виждаш нови страни и хора, да не се заседиш никъде, това ще рече щастие. Човешката душа не е мида, та да се залепи о някоя канара, а птица и иска да лети
Сюжетът е построен върху мита за Тезей и минотавъра. Обичам
да чета романи преплетени с някаква митология като например поредицата за
„Пърси Джаксън”. Имайки предвид мита краят е очевиден, но все пак имах интерес
към книгата, заради страничните събития. За жалост те не бяха толкова интересни
колкото очаквах. По-голямата част от „В дворците на Кносос” ми беше скучна и
монотонна. На около 120стр. ми се прииска да я оставя, но си казах, че трябва
да я завърша. Повечето събития се предраматизираха без да има нужда. Диалозите
между героите ми бяха отегчителни, защото знаех каква ще е тяхната реакция.
Всичко е много наивно и предсказуемо. Например: някои си помисля нещо и в
следващото изречение се случва или след едно реплика даден герой се променя и
вижда цялата истина и смисъл в нещо. Само една сцена към края ми хареса и ми
стана интересно за няколко страници, но като цяло единствената ми причина да
чета беше, за да я завърша.
Comments
Post a Comment