Skip to main content

В дворците на Кносос- митът за Тезей с древногръцка история


В дворците на Кносос

Автор: Никос Казандзакис

Издателство: Сиела

Страници: 349

Цена: 20лв.



Чудех се дали да напиша това ревю, или не. „В дворците на Кносос” е една от книгите, които си поръчах от намалението на Сиела по повод 24 май. Имах желание да прочета нещо от Никос Казандзакис , за когото често срещам похвали и положителни мнения. Той е един от най-известните и четени гръцки автори на XX век, а аз като човек, който е влюбен в страната, няма как да не изявя интерес. Проучих творчеството му и разбрах, че „В дворците на Кносос” е по-младежка книга и затова се спрях на нея. 


Историята се развива по времето, когато Крит е водещото средище в Средиземноморието, но бавно залязва, защото царят вече е стар, а и няма мъжки наследник. Един странник се появява в царския двор и предвещава настъпването на кардинални промени.



Image result for Knossos
Едно от нещата, които ми хареса е обстановката. Тя е много добре описана и сцените, в които се описва двореца или времето ми бяха най-приятните. Авторът набляга на това да предаде природните картини. Често се срещат моменти, описващи изгрева или залеза, морето и вятъра също не са изключение, ако не друго то природните описания в книгата са на ниво. Беше ми много интересно да чета за античната архитектура и да си я представям, вярвам че авторът е компетентен по тази тема и описаното от него се доближава максимално до истината.
 

Най-трудно ми беше да реша дали ми харесва начина му на писане. Струваше ми се неестествен и имам две предположения за това. Първото е, че просто романът е по-стар, а аз съм свикнал на по-различен изказ. Второто е, че е възможно да има проблем в превода. До колкото знам гръцкият не е лесен език за научаване камо ли за превеждане. Това не го отчитам за огромен минус, а по скоро причина да пробвам с още някое негово произведение. Все пак самото издание много ми хареса, защото е с илюстрации свързани с определена случка и стилът на изображението е античен.


Героите са много и различни. Първоначално си мислех, че Тезей ще е главният герой, но има и други, които са също толкова важни. Всеки от образите оказва своя принос за развитието на сюжета. Тезей е идеализиран и е представен като смел, умен и изобретателен. Не харесвам такъв тип герои, но го приемам защото е митичен образ, а повечето от тях са такива. В другата крайност е царят на Крит, които е зъл и коварен, тук авторът е постигнал целта си да подразни читателя с този персонаж. Неговите дъщери също са важни – Ариадна(по-малката) и Федра. До тук споменатите герои те са най-интересни, защото не са нито напълно лоши, нито светици. Една от друга са доста различни и връзката между тях е интересна за проследяване. Една от слугините на Ариадна – Клио и брат й Хари са поредните централни образи. Те са деца, но в последствие този факт се забравя и започват да извършват различни неща, които не са характерни за деца. Едни от последните важни персонажи са Дедал и Икар – не се набляга много на Дедал, а повече на изобретенията му, докато Икар е приятел с Хари и двамата са неразделни. Това, което ми хареса, че двамата са различни един от друг и това се вижда в представите им за живота. Героите може да ви се струват много, но всеки един от тях е важен за действието по някакъв начин, а дали са интригуващи и запомнящи е друг въпрос.



Да пътуваш, да виждаш нови страни и хора, да не се заседиш никъде, това ще рече щастие. Човешката душа не е мида, та да се залепи о някоя канара, а птица и иска да лети
 
Сюжетът е построен върху мита за Тезей и минотавъра. Обичам да чета романи преплетени с някаква митология като например поредицата за „Пърси Джаксън”. Имайки предвид мита краят е очевиден, но все пак имах интерес към книгата, заради страничните събития. За жалост те не бяха толкова интересни колкото очаквах. По-голямата част от „В дворците на Кносос” ми беше скучна и монотонна. На около 120стр. ми се прииска да я оставя, но си казах, че трябва да я завърша. Повечето събития се предраматизираха без да има нужда. Диалозите между героите ми бяха отегчителни, защото знаех каква ще е тяхната реакция. Всичко е много наивно и предсказуемо. Например: някои си помисля нещо и в следващото изречение се случва или след едно реплика даден герой се променя и вижда цялата истина и смисъл в нещо. Само една сцена към края ми хареса и ми стана интересно за няколко страници, но като цяло единствената ми причина да чета беше, за да я завърша. 

„В дворците на Кносос” ме разочарова като книга, но може би не е за моята възраст. Смятам, че е най-подходяща за деца до 13г. или пък да се чете от родител на дете преди лягане. Любопитен съм да зачета още нещо от Никос Казандзакис, което е за възрастни и в най-скоро време ще му дам още един шанс. Не знам коя от всичките му творби да избера, затова ако имате мнение относно творчеството му може да ми препоръчате нещо. Колебаех се каква оценка да дам 2 или 3, но това което надделя е изданието, което много ми харесва, а и съм склонен да давам по-високата оценка. Оценката ми е …




Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …