Skip to main content

В дворците на Кносос- митът за Тезей с древногръцка история


В дворците на Кносос

Автор: Никос Казандзакис

Издателство: Сиела

Страници: 349

Цена: 20лв.



Чудех се дали да напиша това ревю, или не. „В дворците на Кносос” е една от книгите, които си поръчах от намалението на Сиела по повод 24 май. Имах желание да прочета нещо от Никос Казандзакис , за когото често срещам похвали и положителни мнения. Той е един от най-известните и четени гръцки автори на XX век, а аз като човек, който е влюбен в страната, няма как да не изявя интерес. Проучих творчеството му и разбрах, че „В дворците на Кносос” е по-младежка книга и затова се спрях на нея. 


Историята се развива по времето, когато Крит е водещото средище в Средиземноморието, но бавно залязва, защото царят вече е стар, а и няма мъжки наследник. Един странник се появява в царския двор и предвещава настъпването на кардинални промени.



Image result for Knossos
Едно от нещата, които ми хареса е обстановката. Тя е много добре описана и сцените, в които се описва двореца или времето ми бяха най-приятните. Авторът набляга на това да предаде природните картини. Често се срещат моменти, описващи изгрева или залеза, морето и вятъра също не са изключение, ако не друго то природните описания в книгата са на ниво. Беше ми много интересно да чета за античната архитектура и да си я представям, вярвам че авторът е компетентен по тази тема и описаното от него се доближава максимално до истината.
 

Най-трудно ми беше да реша дали ми харесва начина му на писане. Струваше ми се неестествен и имам две предположения за това. Първото е, че просто романът е по-стар, а аз съм свикнал на по-различен изказ. Второто е, че е възможно да има проблем в превода. До колкото знам гръцкият не е лесен език за научаване камо ли за превеждане. Това не го отчитам за огромен минус, а по скоро причина да пробвам с още някое негово произведение. Все пак самото издание много ми хареса, защото е с илюстрации свързани с определена случка и стилът на изображението е античен.


Героите са много и различни. Първоначално си мислех, че Тезей ще е главният герой, но има и други, които са също толкова важни. Всеки от образите оказва своя принос за развитието на сюжета. Тезей е идеализиран и е представен като смел, умен и изобретателен. Не харесвам такъв тип герои, но го приемам защото е митичен образ, а повечето от тях са такива. В другата крайност е царят на Крит, които е зъл и коварен, тук авторът е постигнал целта си да подразни читателя с този персонаж. Неговите дъщери също са важни – Ариадна(по-малката) и Федра. До тук споменатите герои те са най-интересни, защото не са нито напълно лоши, нито светици. Една от друга са доста различни и връзката между тях е интересна за проследяване. Една от слугините на Ариадна – Клио и брат й Хари са поредните централни образи. Те са деца, но в последствие този факт се забравя и започват да извършват различни неща, които не са характерни за деца. Едни от последните важни персонажи са Дедал и Икар – не се набляга много на Дедал, а повече на изобретенията му, докато Икар е приятел с Хари и двамата са неразделни. Това, което ми хареса, че двамата са различни един от друг и това се вижда в представите им за живота. Героите може да ви се струват много, но всеки един от тях е важен за действието по някакъв начин, а дали са интригуващи и запомнящи е друг въпрос.



Да пътуваш, да виждаш нови страни и хора, да не се заседиш никъде, това ще рече щастие. Човешката душа не е мида, та да се залепи о някоя канара, а птица и иска да лети
 
Сюжетът е построен върху мита за Тезей и минотавъра. Обичам да чета романи преплетени с някаква митология като например поредицата за „Пърси Джаксън”. Имайки предвид мита краят е очевиден, но все пак имах интерес към книгата, заради страничните събития. За жалост те не бяха толкова интересни колкото очаквах. По-голямата част от „В дворците на Кносос” ми беше скучна и монотонна. На около 120стр. ми се прииска да я оставя, но си казах, че трябва да я завърша. Повечето събития се предраматизираха без да има нужда. Диалозите между героите ми бяха отегчителни, защото знаех каква ще е тяхната реакция. Всичко е много наивно и предсказуемо. Например: някои си помисля нещо и в следващото изречение се случва или след едно реплика даден герой се променя и вижда цялата истина и смисъл в нещо. Само една сцена към края ми хареса и ми стана интересно за няколко страници, но като цяло единствената ми причина да чета беше, за да я завърша. 

„В дворците на Кносос” ме разочарова като книга, но може би не е за моята възраст. Смятам, че е най-подходяща за деца до 13г. или пък да се чете от родител на дете преди лягане. Любопитен съм да зачета още нещо от Никос Казандзакис, което е за възрастни и в най-скоро време ще му дам още един шанс. Не знам коя от всичките му творби да избера, затова ако имате мнение относно творчеството му може да ми препоръчате нещо. Колебаех се каква оценка да дам 2 или 3, но това което надделя е изданието, което много ми харесва, а и съм склонен да давам по-високата оценка. Оценката ми е …




Comments

Popular posts from this blog

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам.

Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, че искам …

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …

Благословени - краят на една незабравима поредица