Skip to main content

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните

Автор: Георги Бърдаров

Издателство: Сиела

Издадена: 2016г.

Страници: 182

Цена: 14лв.

Линк към Goodreads




„Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди. 

Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война. 

Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя дните” не може да бъде сбъркан с друга книга. Авторът е преподавател в Софийския университет и познанията му си личат в романа. Почти всичко е по действителен случай и достоверността на събитията е потвърдена. Изказът му е истински и дори брутален, с което подчертава ужаса на войната. На някои хора това може да не им се понрави, защото е много натоварващо. На моменти ми се налагаше да прекъсна с четенето за няколко минути просто, за да мога да си поема дъх и да осмисля случилото се.  Нещо което ме изуми беше скоростта, с която навлязох в историята. Бях прочел около 15стр., а имах чувството, че съм прочел 115. Изключително бързо се навлиза в историята и с всяка следваща страница, усещате тежестта на обсадата. 

Обстановката е безмилостно реална. Действието се развива в Сараево на 19 май. Градът е описан като едно сурово място, в което животът бавно се топи. Хората са измъчвани от глад и страх, а изход няма. Шокиращото в описанията е, че това наистина се е случило. Един град е бил обграден от снайперисти и дори излизането на терасата за глътка въздух може да се окаже последното нещо, което си опитал. От друга страна се представя и Сараево преди обсадата, като един обикновен град, в който хората са имали спокойствие. Имаше един много хубав цитат, който не мога да го намеря, затова ще се опитам да го перифразирам – човек е най-щастлив, когато животът му е спокоен и монотонен. За това и мечтаят всички от Сараево.

Главните герои са Давос и Айда и разказвача(прототип на автора) и преводача Зоран. Айда е мюсюлманка, израснала в строго семейство, което спазва традициите на религията си. Ето защо и първоначално семейството й не одобрява взаимоотношенията и с Давор. Въпреки това от както са се запознали на 4 годишна възраст те са неразделни. Това води и до зараждане на любовта между тях. За малкото страници успяваме да разберем достатъчно, за да съпреживеем действията на героите. Чрез множество ретроспекции са разказани случки от детството им и са показани отношенията им със семействата им. Това което е различното е, че и двамата ни герои са реални. По света са по-известни като „Сараевските Ромео и Жулиета”, но докато при героите на Шекспир историята е по-романтична, тук е човешка и истинска.


Сюжетните линии са две, като първата проследява няколкото часа подготовка на двамата влюбени за бягството им от Сараево. Втората е разказвачът, който събира материали за книгата си свързана с обсадата на в Босна. Той интервюира различни свидетели на войната, като се опитва да се доближи до истината. Но това което открива показва колко жестоки и първични са човешките същества. Преводачът му Зоран е спътникът му, който се оказва, че знае много повече от колкото споделя.
В тази книга усетих нещо парадоксално. Когато чета друга книга, потапяйки се в историята нещо в мен започва да вярва, че това се е случило дори и да е фантастично. При „Аз още броя дните” си повтарях, че това не е реално, това е авторска измислица. Идеше ми да хвърля книгата на другия край на стаята и да я оставя там, за да не чета за ужаса и покварата на човечеството. Желанието ми за знание обаче надделя и аз я завърших. Жалко е, че дори им подобни актуални събития. В подобни моменти не знаеш дали човещината все още е жива и дали не сме твърде слепи за истината.


Не знам на кой да препоръчам книгата, защото не е нещо приятно. Ако сте готови да прочетете история, която е въплъщение на ужаса то тогава го направете. Причината поради която ще дам 5/6 е, че може би съм твърде млад и не искам да проумявам подобни злодеяние. Искам да вярвам, че доброто и справедливостта ще тържествуват над света.

 


 




Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …