Skip to main content

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните

Автор: Георги Бърдаров

Издателство: Сиела

Издадена: 2016г.

Страници: 182

Цена: 14лв.

Линк към Goodreads




„Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди. 

Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война. 

Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя дните” не може да бъде сбъркан с друга книга. Авторът е преподавател в Софийския университет и познанията му си личат в романа. Почти всичко е по действителен случай и достоверността на събитията е потвърдена. Изказът му е истински и дори брутален, с което подчертава ужаса на войната. На някои хора това може да не им се понрави, защото е много натоварващо. На моменти ми се налагаше да прекъсна с четенето за няколко минути просто, за да мога да си поема дъх и да осмисля случилото се.  Нещо което ме изуми беше скоростта, с която навлязох в историята. Бях прочел около 15стр., а имах чувството, че съм прочел 115. Изключително бързо се навлиза в историята и с всяка следваща страница, усещате тежестта на обсадата. 

Обстановката е безмилостно реална. Действието се развива в Сараево на 19 май. Градът е описан като едно сурово място, в което животът бавно се топи. Хората са измъчвани от глад и страх, а изход няма. Шокиращото в описанията е, че това наистина се е случило. Един град е бил обграден от снайперисти и дори излизането на терасата за глътка въздух може да се окаже последното нещо, което си опитал. От друга страна се представя и Сараево преди обсадата, като един обикновен град, в който хората са имали спокойствие. Имаше един много хубав цитат, който не мога да го намеря, затова ще се опитам да го перифразирам – човек е най-щастлив, когато животът му е спокоен и монотонен. За това и мечтаят всички от Сараево.

Главните герои са Давос и Айда и разказвача(прототип на автора) и преводача Зоран. Айда е мюсюлманка, израснала в строго семейство, което спазва традициите на религията си. Ето защо и първоначално семейството й не одобрява взаимоотношенията и с Давор. Въпреки това от както са се запознали на 4 годишна възраст те са неразделни. Това води и до зараждане на любовта между тях. За малкото страници успяваме да разберем достатъчно, за да съпреживеем действията на героите. Чрез множество ретроспекции са разказани случки от детството им и са показани отношенията им със семействата им. Това което е различното е, че и двамата ни герои са реални. По света са по-известни като „Сараевските Ромео и Жулиета”, но докато при героите на Шекспир историята е по-романтична, тук е човешка и истинска.


Сюжетните линии са две, като първата проследява няколкото часа подготовка на двамата влюбени за бягството им от Сараево. Втората е разказвачът, който събира материали за книгата си свързана с обсадата на в Босна. Той интервюира различни свидетели на войната, като се опитва да се доближи до истината. Но това което открива показва колко жестоки и първични са човешките същества. Преводачът му Зоран е спътникът му, който се оказва, че знае много повече от колкото споделя.
В тази книга усетих нещо парадоксално. Когато чета друга книга, потапяйки се в историята нещо в мен започва да вярва, че това се е случило дори и да е фантастично. При „Аз още броя дните” си повтарях, че това не е реално, това е авторска измислица. Идеше ми да хвърля книгата на другия край на стаята и да я оставя там, за да не чета за ужаса и покварата на човечеството. Желанието ми за знание обаче надделя и аз я завърших. Жалко е, че дори им подобни актуални събития. В подобни моменти не знаеш дали човещината все още е жива и дали не сме твърде слепи за истината.


Не знам на кой да препоръчам книгата, защото не е нещо приятно. Ако сте готови да прочетете история, която е въплъщение на ужаса то тогава го направете. Причината поради която ще дам 5/6 е, че може би съм твърде млад и не искам да проумявам подобни злодеяние. Искам да вярвам, че доброто и справедливостта ще тържествуват над света.

 


 




Comments

Popular posts from this blog

Mid year freak out book tag

Първата половина от 2018г. вече е към края си. Затова реших да направя този книжен таг, с който да споделя някои от прочетените от мен заглавия.Доволен съм от книги, които прочетох, изпълних едно от желанията си - да чета съвременни български автори. Имам и още няколко, които съм сигурен че ще постигна. Този таг от видях от някои чуждестранни книжни блогъри и влогъри, които са го правили предишни години. От българските за тази година го засякох при Криси от Diagnosis: Abroad. От моя страна искам да отбележа Нина от Wanderbook, Кали от A Court of Books and Magic и Вичи от Vichi's Magic Place In The Big Amazing World

Най-добрата книга, която си прочел до сега за 2018г. Изборът не е никак лесен, защото прочетох разнообразни книги, някои от които ми харесаха страшно много. Най-добрата книга за 2018г. до сега, която прочетох е "Ние срещу всички" от Фредрик Бакман. Може да сте забелязали, че много обичам творчеството на Бакман особено последните му две книги. Най-доброто продъ…

Love&Gelato - идеалната книга за летните дни

В дворците на Кносос- митът за Тезей с древногръцка история