A torch against the night - продължението на "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир

A torch against the night(Факла срещу нощта)

Сабаа Тахир

Издателство: HarperVoyager

Издадена: 2016

Страници: 457

Линк към Goodreads

A torch against the night или както предполагам, че може да се преведе на български „Факла срещу мрака” е втората книга от поредицата на Сабаа Тахир „Въглен в пепелта”. За българския пазар е преведена само първата, за жалост издаването на поредицата в България е преустановено. На мен „Въглен в пепелта” ми хареса страшно много и затова реших да продължа с четенето на поредицата в оригинал. Този път ревюто ще бъде разделено на две части като втората ще съдържа спойлери. Понеже имаше хора, които проявиха интерес към продължението още когато направих ревю на предходната, затова най-отдолу ще споделя как се развиха действията в A torch against the night. И още едно вмъкване за цената, ако имате въпроси от къде съм я поръчал и на каква цена ми пишете, понеже от различните сайтове цената варира.

След като като Лайя и Елиас се измъкват от крепостта Блекклиф и успяват успешно да избягат от града се отправят към затвора, където лежи братът на Лайя. В момента в който напускат Сера, избухват множество бунтове на Книжовниците, а управлението на новия император Маркус е неподсигурено, поради множеството родове, които са против властването му. Хелене е тази, която трябва да му помогне, а и да залови Елиас, който е издирван пристъпник. По пътя си към Кауф(затвора) Лайя и Елиас се изправят срещу много изпитания и неочаквани срещи. Въпреки старанието им за бързо действие има вероятност да не стигнат на време и да открият Дарин мъртъв. 

Както разбрахте четох книгата на английски и често срещах непознати думи. Въпреки това успях да се върна към историята и да живея заедно с Лайя и Елиас. Много ми харесва начина, по който Сабаа Тахир описва различни чувства и усещания. Книгата те кара да се потопиш в един екзотичен свят с необикновени за нас неща. Новото в повествованието е това, че вече се разказва и от гледната точка на Хелене. В началото мислите ми бяха „Ооо не разказване през гледната точка на трети човек”, понеже не съм фен на честата смяна на погледа. В последствие обаче свикнаха и даже ми хареса, защото така се проследяват и преследваните и преследвача в случая Хелене. Вече познатите ни пустини и митични същества продължават да са в центъра на света. Разликата е, че самата история става по-мрачна и напрегната. Героите ни минават през различни места докато стигнат до Кауф, който е най-пазеният и опасен затвор в империята. Светът се разкрива като едно огромно фантастично място, в който има какво да се види. Авторката е създала една невероятна и различна среда.

As long as there is life there is hope

Главните ни герои вече са трима, като всеки един се откроява с нещо. Лайя израства в едно смело момиче, готова да се бори за справедливост и за тези, които обича. Започва да се проявява като лидер и водач, което намеква какво да очакваме от нея в продължението. Освен това ще разберем и някои отговори от „Въглен в пепелта”; определено ми хареса промяна на Лайя. Елиас от друга страна се сблъсква с ново изпитание, което му оказва огромна тежест. През цялата книга се страхуваш и не знаеш какво ще му се случи и това е героят, за когото въпросът „Дали ще оживее?” е най-подходящ. Хелене, която не харесвах кой знае колко от преди, ме изненада. При нея се наблюдават много силни вътрешни борби между любовта и верността. Запознаваме се и със семейството й, което има важна роля в новия й живот като Blood Shrike. Второстепенните персонажи също са много интригуващи и пъстри. В частта със спойлери ще кажа повече за тях.

Основната цел на двамата бегълци е да освободят Дарин. Лайя и Елиас са готови на всяка цена да го сторят, защото така ще получат и ценен съюзник. Той е единственият, който е разгадал тайната на ятаганите, използваните от Маските. Свободата му може да означава свобода за всички. Избухналите бунтове са знак за недоволството на народа. Харесва ми идеята за потенциална революция, а и се наблюдават заплахи от всички страни. Освен спасяването на Дарин, другият проблем е все по-честата поява на Nightbringer, което не означава нищо добро, въпреки че намеренията му са неясни. Като цяло романът е динамичен с изключение на моментите след измъкването им от града. Имаше някои много напрегнати сцени с неочаквани обрати и невинни жертви. Преди финала се разиграва спиращ дъха екшън. Все пак краят(последните 3 глави) ми хареса, защото бяха спокойни.

 

Много ме е яд, че поредицата няма да се доиздаде, защото има потенциал, а и се радва на огромен успех в други държави. Ако умеете и ви харесва да четете на английски език, то ви препоръчвам да продължите поредицата. Причината, заради която ще дам по ниската оценка е, че „Въглен в пепелта” ми хареса повече. „A torch against the night” е по скоро преход към трета, която имам чувството, че ще е епична. Третата „A reaper at the gate” предстои да излезе до лятото и определено ще я прочета. Оценката ми е... 

↓

↓

↓

Какво се случи в „A torch againt the night” – със спойлери

Ще спомена само основните събития, за да не става много дълго. Ако имате някакви конкретни въпроси може да ме питате.

Малко преди да напуснат града Лайя и Елиас се сблъскват с Комендантката. Разиграва се двубой между Карис и Елиас, от който излиза победил Елиас. Въпреки че успява да нокаутира майка си, той пощадява живота й като се разминава само с рана. Само че раната не е обикновена. Оръжието на Комендатката е било отровено, с вещество, което убива постепенно до няколко месеца и е невъзможно спасение. Все пак Елиас не се предава и мажейки се с лечебен мехлем, успява да се стабилизира от честите припадъци, но не и да оздравее. С наближаването на смъртта той се принася в място, което е мост между отвъдното и реалността. Там се среща със Soul Catcher( Ловец на духове), чиято работа е да съпровожда духовете до другата страна.

По пътя към Кауф неочаквано Лайя и Елиас забелязват, че са следени от Кийнан и Изи. Елиас и Кийнан не се разбират, но е нужно да се спогодят, за да постигнат общата си цел. Четиримата се отправят към събора на племената, където Елиас иска помощ от Афя(мистериозната танцьорка от първата книга). Афя и Мама Рила измислят план, с който да преведат групата до Кауф. Въпреки амбициозния им проект и зараждане на революция Мама Рила е заловена и вероятно убита. След като напредват с месец, Елиас разбира от Ловеца на духове, че му остават 2 месеца и няма да стигне на време, ако пътува с групата. Затова той ги напуска и се отправя сам. Стигайки в затвора, той бива заловен от Warden, който е безмилостния и извратен управител на затвора. Въпреки изтезанията Елиас устоява и накрая се измъква с брата на Лайя

През това време Лайя, Кийнан и Изи са нападнати от патрул Маски и Изи е убита. Афя и каравана й решават да оставят Лайя и Кийнан и така те двамата продължават без подкрепа. По пътя двамата имат възможност да се сближат и любовта припламва между тях. Точно когато всичко е идеално между взаимоотношенията им се оказва, че Кийнан не е съществувал никога. Нещото, което се крие под Кийнан е Nightbringer, а мотивът му е бил да вземе медальона на Лайя, който е изграден от звезда и е оръжието, което може да го срази

Хелене се сблъсква с омразата на Марк и минава през много изпитание, за да се стабилизира на поста си. При среща с авгурите тя разбира, че е факлата срещу мрака, която трябва да се прероди. Прераждането се случва чак когато умре човек, който тя обича. Това не е Елиас, а се оказва семейството й, което е избито от Императора. Накрая тя наистина се променя.

Източник на изображение и от Pinterest