Skip to main content

Гледай това - 2 препоръки за сериали, които си заслужават

Не знам дали има човек, който да обича да чете, а да не обича да гледа филмови адаптации или сериали. За това реших да споделя моите любими сериали, които бих ви препоръчал да гледате в новата рубрика "Гледай това". Ще има и втора част от този пост. Реших да го разделя на две, за да не става много дълго. За днес съм избрал само тези, които са свършили и няма да има повече сезони, защото знам, че някои хора не си падат по чакането с месеци, а по някога и години до пускането на нов епизод. Двете Тв предавания, за които ще пиша наистина си заслужават, различават са едно от друго по характер, което означава, че няма да има само един вид. Все нещо ще си харесате.

 

Zero Hour

Американски: 2013г. 

1  сезон - 13 епизода

"Съдбоносен час" както се превежда на български, е един от първите сериали, които гледах. Преди няколко години го излъчваха по FOX, от където аз го открих, а след това и изгледах за отрицателно време.
Сюжета се върти около Ханк, който е редактор на списание "Модерен скептик". Както си подсказва заглавието, той вярва само в нещата, които може да види и докаже. Един ден някой влиза с взлом в часовникарското ателие на жена му и я отвлича. Този някой се оказва световно издирван престъпник.Прибирайки се в дома си сломен, Ханк открива един странен, неработещ часовник. Той го разглобява и това, което открива е на път да промени живота му за винаги. Той поема пътешествие до различни краища на света в разрешаване на древен пъзел, който може да доведе до края на човечеството.  Междувременно малко по малко започва да разбира ужасяващата истина за себе си и за цялото си съществуване.
"Съдбоносен час" е от сериалите, които те държат напрегнат от началото до края. Само 13 епизода е, тъй че си предвидете един цял свободен ден, защото след като го започнете няма да може да правите нищо друго. Пишейки тези редове, желанието ми да го изгледам наново се пробуди и след малко ще започна. Фантастичните елементи комбинирани с наситения драматизъм те карат да настръхнеш. Всичко е една голяма загадка, която до последно стои заплетена, а всяко разкритие е по-плашещо от предходното. Освен Ханк другите герои също са много интересни някои ще ги заобичате, а другите ще ги намразите. Ще се хареса на всяка възраст, стига да харесват такъв тип.

Teen wolf 

Американски: 2011-2017

6 сезона - 100 епизода

"Teen wolf"е сериалът, който съм следил най-дълго време. Почнах го 2012г. и го гледах до последно миналата година, когато беше финалът. На български не мисля, че е преведен или поне аз не съм го засичал по никоя българска програма, но лесно може да го намерите с български субтитри, ако се нуждаете от такива. Всеки сезон е донякъде отделен, защото героите се изправят срещу нови опасности, ала това не означава, че сезоните не са свързани.
В първия сезон се разказва за това как Скот се превръща във върколак. Едно нощ той бива ухапан от нещо или някого и промените в тялото му не закъсняват. Той с помощта на най-добрия му приятел Стайлс се опитва да контролира необратимите трансформации. В същото време в училище се появява ново момиче, по което Скот си пада, но тя отново не е това, което изглежда. Прикривайки себе си от съучениците си и всички останали, Скот трябва да се научи да живее като върколак, с непрекъснато дебнещи опасности.
Всичко това е една миниатюрна част от същността на това ТВ предаване. Освен споменатите персонажи има още много, всеки от които е различен и интересен. "Teen wolf" не е точно фентъзи, а по-скоро е свръхестествен сериал. Всички същества, които присъстват имат своята предистория и произход, според мен така трябва да е, а не да се появяват същества без причина. Има много екшън и драма, от които ще останете изненадани. Друго нещо, което много ми хареса са елементите на комедия, шегите които героите си разменят ми бяха изключително забавни. Тъжните моменти също присъстват, общо взето има от всичко. За разлика от гореспоменатия сериал, този е по-подходящ за тийнейджъри, съдейки и по името. "Teen wolf" вероятно е най-любимият ми сериал или поне е в топ 2, защото първо обхваща голям период от живота на образите-гимназисти, всеки от тях се променя не само външно, но и пораства. Приятелството и семейството се показват като най-важните неща от живота им. Всеки приема безукорно другия без значение какъв е и какво може да направи. Членовете на "глутницата"(на английски е pack", затова го превеждам буквално) са готови на всичко за приятелите си. Цялата тази любов и загриженост от "Teen wolf" остави своя отпечатък у мен и може би е сериалът, който ми е въздействал най-много.

Това бяха първите ми две препоръки за сериали, които може да гледате това лято. И двата си заслужават, "Teen wolf"е по-дълъг и навлизането в средата става по-бавно, всеки сезон е интересен по своему и различен от предходния, но веднъж станали част от компанията няма да може да ги забравите. От друга страна "Zero hour" е с много по-малко епизоди и е супер динамичен, а това ще ви растърси. Хваща те от първия епизод и няма да го оставите, докато не стигнете до финала. Ако сте гледали нещо от това може да споделите мнението си в коментарите.






Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...