Skip to main content

Интервю с Невяна Христова - творец на три континента



Невяна Христова е авторът на романа "Да опитомиш сокол", родена е в София, посещава много световни градове, а по настоящем живее в САЩ. Това определено е човек, който има какво да разкаже на света. Няколко дни след като прочетох книгата, реших да се свържа с Невяна Христова и да изкажа своите похвали и мнение за творбата й. Изключително съм й благодарен за отделеното време и желанието й да отговори на въпросите ми, с които да се представи пред българската публика и да подтикне повече хора към това да дадат шанс на "Да опитомиш сокол".

От къде ви хрумна идеята за „Да опитомиш сокол” и кое ви мотивира да я завършите?Идеята си дойде сама. Започна от един кратък разказ за едно момиченце на име Джи. Наскоро се беше родила внучка ми Джемма, на която и викаме Джи. Детето в разказа ми беше много своенравно, умно и провокативно. Може би така си представям внучката като порасне. И после се замислих за другите – родителите й, брат й, сестра й и така постепенно се оформи семейството. Не мога да кажа, че нещо ме е мотивирало – просто имах много свободно време и много идеи и впечатления, които ги систематизирах.
Защо решихте да издадете книгата си в България, имайки предвид по-добрата реализация, която предлага американския пазар? – Реших да издам книгата в България, защото сам българка, макар че ръкописът е на английски. Може би някаква носталгия или патриотизъм, не знам. Американският пазар не е лесен. Противно на това, което хората си мислят, големият пазар не е особено дружелюбен. Ако успееш да го пробиеш, може да те възнагради. Както навсякъде и тук трябва някой да те „открие”.
Действието в „Да опитомиш сокол” се развива на много и различни места. Кое е любимото ви място от описаните в романа? – Нямам любимо място. Всички аз съм ги създала. Всяко място е свързано с определена случка. Била съм и съм живяла на повечето от тях и всяко едно по своему ме е обогатило.
Четейки книгата, имах чувството, че разказвате ваши лични преживявания. Това така ли е? – Това е роман. След като го написах, си дадох сметка, че всички писатели вграждат много от личните си преживявания, опит и емоции в книгите си.
Кой от героите в романа оприличавате на себе си и защо? – В нито един от героите не виждам себе си и все пак всеки един от тях е моя рожба. Така че може би по кръвен път съм свързана с всички тях. 
Какъв съвет бихте дали на хората, който искат да пишат? А какъв бихте дали на себе си, ако сега започвахте? – Не мога да дам съвет. Всеки намира своя начин на изява и не трябва непременно да е писмена форма. Аз не се смятам за писателка, аз просто разказах една история. Ако сега започна да пиша, щях да го направя по същия начин – спонтанно.
Коя е книгата, която ви е повлияла най-силно и е оставила траен отпечатък в съзнанието ви? – Нямам любима книга нито любим автор. В живота си съм прочела томове художествена и научна литература. Това натрупване просто е изкристализирало.
Романът ви е ориентиран към по-младото поколение, тези които в близките години ще градят бъдещето, коя книга бихте им препоръчали? – Романът ми е ориентиран към читателите, които и да са те. Естествено, много ме вълнува новото поколение и понеже имам пряко наблюдение върху младите хора, исках да споделя моите впечатления от живота като цяло. Не мога да препоръчам книга: всеки чете(или не чете) според собствените си интереси.
Представете си, че сте написали шедьовър, който знаете, че ще стане световен бестселър, но издателството ви съветва да го издадете с псевдоним. Какъв би бил той? – Това е интересен въпрос, защото когато обсъждахме името на автора на романа, аз излязох с идеята да бъде Франк Хенри Сенклеър IV. В крайна сметка той е реално авторът на романа. Издателството смяташе, че това много ще помогне за продажбите на книгата, тъй като в България има поклонничество към западните автори. В последния момент се отказах. Твърдо смятам да не използвам псевдоним и в бъдеще.
Ако имахте възможност да изпиете чаша чай/кафе с един писател кой ще е той? Какъв ще ви е първият въпрос към него/нея? – Насаме с писател бих била само в качеството си на журналист. Интервюто си бих започнала с: „Кое мислите е по-важно: да сте популярен писател или да сте доволен от това, което сте написали?”


Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …