Skip to main content

Интервю с Невяна Христова - творец на три континента



Невяна Христова е авторът на романа "Да опитомиш сокол", родена е в София, посещава много световни градове, а по настоящем живее в САЩ. Това определено е човек, който има какво да разкаже на света. Няколко дни след като прочетох книгата, реших да се свържа с Невяна Христова и да изкажа своите похвали и мнение за творбата й. Изключително съм й благодарен за отделеното време и желанието й да отговори на въпросите ми, с които да се представи пред българската публика и да подтикне повече хора към това да дадат шанс на "Да опитомиш сокол".

От къде ви хрумна идеята за „Да опитомиш сокол” и кое ви мотивира да я завършите?Идеята си дойде сама. Започна от един кратък разказ за едно момиченце на име Джи. Наскоро се беше родила внучка ми Джемма, на която и викаме Джи. Детето в разказа ми беше много своенравно, умно и провокативно. Може би така си представям внучката като порасне. И после се замислих за другите – родителите й, брат й, сестра й и така постепенно се оформи семейството. Не мога да кажа, че нещо ме е мотивирало – просто имах много свободно време и много идеи и впечатления, които ги систематизирах.
Защо решихте да издадете книгата си в България, имайки предвид по-добрата реализация, която предлага американския пазар? – Реших да издам книгата в България, защото сам българка, макар че ръкописът е на английски. Може би някаква носталгия или патриотизъм, не знам. Американският пазар не е лесен. Противно на това, което хората си мислят, големият пазар не е особено дружелюбен. Ако успееш да го пробиеш, може да те възнагради. Както навсякъде и тук трябва някой да те „открие”.
Действието в „Да опитомиш сокол” се развива на много и различни места. Кое е любимото ви място от описаните в романа? – Нямам любимо място. Всички аз съм ги създала. Всяко място е свързано с определена случка. Била съм и съм живяла на повечето от тях и всяко едно по своему ме е обогатило.
Четейки книгата, имах чувството, че разказвате ваши лични преживявания. Това така ли е? – Това е роман. След като го написах, си дадох сметка, че всички писатели вграждат много от личните си преживявания, опит и емоции в книгите си.
Кой от героите в романа оприличавате на себе си и защо? – В нито един от героите не виждам себе си и все пак всеки един от тях е моя рожба. Така че може би по кръвен път съм свързана с всички тях. 
Какъв съвет бихте дали на хората, който искат да пишат? А какъв бихте дали на себе си, ако сега започвахте? – Не мога да дам съвет. Всеки намира своя начин на изява и не трябва непременно да е писмена форма. Аз не се смятам за писателка, аз просто разказах една история. Ако сега започна да пиша, щях да го направя по същия начин – спонтанно.
Коя е книгата, която ви е повлияла най-силно и е оставила траен отпечатък в съзнанието ви? – Нямам любима книга нито любим автор. В живота си съм прочела томове художествена и научна литература. Това натрупване просто е изкристализирало.
Романът ви е ориентиран към по-младото поколение, тези които в близките години ще градят бъдещето, коя книга бихте им препоръчали? – Романът ми е ориентиран към читателите, които и да са те. Естествено, много ме вълнува новото поколение и понеже имам пряко наблюдение върху младите хора, исках да споделя моите впечатления от живота като цяло. Не мога да препоръчам книга: всеки чете(или не чете) според собствените си интереси.
Представете си, че сте написали шедьовър, който знаете, че ще стане световен бестселър, но издателството ви съветва да го издадете с псевдоним. Какъв би бил той? – Това е интересен въпрос, защото когато обсъждахме името на автора на романа, аз излязох с идеята да бъде Франк Хенри Сенклеър IV. В крайна сметка той е реално авторът на романа. Издателството смяташе, че това много ще помогне за продажбите на книгата, тъй като в България има поклонничество към западните автори. В последния момент се отказах. Твърдо смятам да не използвам псевдоним и в бъдеще.
Ако имахте възможност да изпиете чаша чай/кафе с един писател кой ще е той? Какъв ще ви е първият въпрос към него/нея? – Насаме с писател бих била само в качеството си на журналист. Интервюто си бих започнала с: „Кое мислите е по-важно: да сте популярен писател или да сте доволен от това, което сте написали?”


Comments

Popular posts from this blog

Довиждане февруари

Чудех се какъв пост да напиша тази седмица, за да не прекъсвам традицията ми всяка седмица да публикувам по веднъж. В крайна сметка се спрях на нещо като обобщение на прочетените от мен книги през февруари и написаните ревюта. Доволен съм от трите книги, които прочетох през месеца. Ако ме следите вероятно знаете кои са, но с няколко думи ще споделя впечатленията си от всяка. Прочетено "Сезонът на костите" от Саманта Шанън -  дълго врем тази поредицаме очакваше на рафта, докато не остана едно от малкото неща там. Оценката ми за тази книга е 4/6. Романът ми стори твърде объркващ и сложен с много герои без ясна цел. Въпреки това след като започнах "Орденът на ясновидците" разбрах, че всичко от първата книга е необходимо, за да се издигне основата на една невероятна поредица.  "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън - едно от най-добрите продължения, които съм чел. Много динамична с много изненади, детайлно описана обстановка с интригуващи

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен.  В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с