Skip to main content

Интервю с Невяна Христова - творец на три континента



Невяна Христова е авторът на романа "Да опитомиш сокол", родена е в София, посещава много световни градове, а по настоящем живее в САЩ. Това определено е човек, който има какво да разкаже на света. Няколко дни след като прочетох книгата, реших да се свържа с Невяна Христова и да изкажа своите похвали и мнение за творбата й. Изключително съм й благодарен за отделеното време и желанието й да отговори на въпросите ми, с които да се представи пред българската публика и да подтикне повече хора към това да дадат шанс на "Да опитомиш сокол".

От къде ви хрумна идеята за „Да опитомиш сокол” и кое ви мотивира да я завършите?Идеята си дойде сама. Започна от един кратък разказ за едно момиченце на име Джи. Наскоро се беше родила внучка ми Джемма, на която и викаме Джи. Детето в разказа ми беше много своенравно, умно и провокативно. Може би така си представям внучката като порасне. И после се замислих за другите – родителите й, брат й, сестра й и така постепенно се оформи семейството. Не мога да кажа, че нещо ме е мотивирало – просто имах много свободно време и много идеи и впечатления, които ги систематизирах.
Защо решихте да издадете книгата си в България, имайки предвид по-добрата реализация, която предлага американския пазар? – Реших да издам книгата в България, защото сам българка, макар че ръкописът е на английски. Може би някаква носталгия или патриотизъм, не знам. Американският пазар не е лесен. Противно на това, което хората си мислят, големият пазар не е особено дружелюбен. Ако успееш да го пробиеш, може да те възнагради. Както навсякъде и тук трябва някой да те „открие”.
Действието в „Да опитомиш сокол” се развива на много и различни места. Кое е любимото ви място от описаните в романа? – Нямам любимо място. Всички аз съм ги създала. Всяко място е свързано с определена случка. Била съм и съм живяла на повечето от тях и всяко едно по своему ме е обогатило.
Четейки книгата, имах чувството, че разказвате ваши лични преживявания. Това така ли е? – Това е роман. След като го написах, си дадох сметка, че всички писатели вграждат много от личните си преживявания, опит и емоции в книгите си.
Кой от героите в романа оприличавате на себе си и защо? – В нито един от героите не виждам себе си и все пак всеки един от тях е моя рожба. Така че може би по кръвен път съм свързана с всички тях. 
Какъв съвет бихте дали на хората, който искат да пишат? А какъв бихте дали на себе си, ако сега започвахте? – Не мога да дам съвет. Всеки намира своя начин на изява и не трябва непременно да е писмена форма. Аз не се смятам за писателка, аз просто разказах една история. Ако сега започна да пиша, щях да го направя по същия начин – спонтанно.
Коя е книгата, която ви е повлияла най-силно и е оставила траен отпечатък в съзнанието ви? – Нямам любима книга нито любим автор. В живота си съм прочела томове художествена и научна литература. Това натрупване просто е изкристализирало.
Романът ви е ориентиран към по-младото поколение, тези които в близките години ще градят бъдещето, коя книга бихте им препоръчали? – Романът ми е ориентиран към читателите, които и да са те. Естествено, много ме вълнува новото поколение и понеже имам пряко наблюдение върху младите хора, исках да споделя моите впечатления от живота като цяло. Не мога да препоръчам книга: всеки чете(или не чете) според собствените си интереси.
Представете си, че сте написали шедьовър, който знаете, че ще стане световен бестселър, но издателството ви съветва да го издадете с псевдоним. Какъв би бил той? – Това е интересен въпрос, защото когато обсъждахме името на автора на романа, аз излязох с идеята да бъде Франк Хенри Сенклеър IV. В крайна сметка той е реално авторът на романа. Издателството смяташе, че това много ще помогне за продажбите на книгата, тъй като в България има поклонничество към западните автори. В последния момент се отказах. Твърдо смятам да не използвам псевдоним и в бъдеще.
Ако имахте възможност да изпиете чаша чай/кафе с един писател кой ще е той? Какъв ще ви е първият въпрос към него/нея? – Насаме с писател бих била само в качеството си на журналист. Интервюто си бих започнала с: „Кое мислите е по-важно: да сте популярен писател или да сте доволен от това, което сте написали?”


Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Enigma box - Хари Потър

Enigma box е месечна абонаментна кутия с определена тема всеки месец. За месец юли темата беше "Хари Потър", а това име ми е достатъчно, за да знам, че нещо ще ми хареса. Мога да твърдя, че имам компетентно мнение относно подобни месечни кутии с тема "Хари Потър". Това е третата, която получавам като първата беше британска "World of Wizardry box" от "Geekgear". За Enigma box мога да кажа, че са се справили блестящо.

Както всяка една кутия и в тази имаше тениска. Хареса ми, че е бяла, а щампата е оригинална, която не съм срещал до сега. Размерът отговоря, поръчах си M и ми става както другите ми тениски. Изработена е от 100% памук. Мога само да кажа, че определено ще я нося дълго време.
От предметите първите, които хванах бяха персонализираното писмо и билет за Хогуортс. Най-накрая ми пристигна дългоочакваното писмо и сега остана само да напазарувам от Диагон-али и септември да тръгвам да се уча на магия. Честно да си кажа калъфчето за карти го …

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…