Интервю с Невяна Христова - творец на три континента

Невяна Христова е авторът на романа "Да опитомиш сокол", родена е в София, посещава много световни градове, а по настоящем живее в САЩ. Това определено е човек, който има какво да разкаже на света. Няколко дни след като прочетох книгата, реших да се свържа с Невяна Христова и да изкажа своите похвали и мнение за творбата й. Изключително съм й благодарен за отделеното време и желанието й да отговори на въпросите ми, с които да се представи пред българската публика и да подтикне повече хора към това да дадат шанс на "Да опитомиш сокол".

От къде ви хрумна идеята за „Да опитомиш сокол” и кое ви мотивира да я завършите? –Идеята си дойде сама. Започна от един кратък разказ за едно момиченце на име Джи. Наскоро се беше родила внучка ми Джемма, на която и викаме Джи. Детето в разказа ми беше много своенравно, умно и провокативно. Може би така си представям внучката като порасне. И после се замислих за другите – родителите й, брат й, сестра й и така постепенно се оформи семейството. Не мога да кажа, че нещо ме е мотивирало – просто имах много свободно време и много идеи и впечатления, които ги систематизирах.

Защо решихте да издадете книгата си в България, имайки предвид по-добрата реализация, която предлага американския пазар? – Реших да издам книгата в България, защото сам българка, макар че ръкописът е на английски. Може би някаква носталгия или патриотизъм, не знам. Американският пазар не е лесен. Противно на това, което хората си мислят, големият пазар не е особено дружелюбен. Ако успееш да го пробиеш, може да те възнагради. Както навсякъде и тук трябва някой да те „открие”.

Действието в „Да опитомиш сокол” се развива на много и различни места. Кое е любимото ви място от описаните в романа? – Нямам любимо място. Всички аз съм ги създала. Всяко място е свързано с определена случка. Била съм и съм живяла на повечето от тях и всяко едно по своему ме е обогатило.

Четейки книгата, имах чувството, че разказвате ваши лични преживявания. Това така ли е? – Това е роман. След като го написах, си дадох сметка, че всички писатели вграждат много от личните си преживявания, опит и емоции в книгите си.

Кой от героите в романа оприличавате на себе си и защо? – В нито един от героите не виждам себе си и все пак всеки един от тях е моя рожба. Така че може би по кръвен път съм свързана с всички тях. 

Какъв съвет бихте дали на хората, който искат да пишат? А какъв бихте дали на себе си, ако сега започвахте? – Не мога да дам съвет. Всеки намира своя начин на изява и не трябва непременно да е писмена форма. Аз не се смятам за писателка, аз просто разказах една история. Ако сега започна да пиша, щях да го направя по същия начин – спонтанно.

Коя е книгата, която ви е повлияла най-силно и е оставила траен отпечатък в съзнанието ви? – Нямам любима книга нито любим автор. В живота си съм прочела томове художествена и научна литература. Това натрупване просто е изкристализирало.

Романът ви е ориентиран към по-младото поколение, тези които в близките години ще градят бъдещето, коя книга бихте им препоръчали? – Романът ми е ориентиран към читателите, които и да са те. Естествено, много ме вълнува новото поколение и понеже имам пряко наблюдение върху младите хора, исках да споделя моите впечатления от живота като цяло. Не мога да препоръчам книга: всеки чете(или не чете) според собствените си интереси.

Представете си, че сте написали шедьовър, който знаете, че ще стане световен бестселър, но издателството ви съветва да го издадете с псевдоним. Какъв би бил той? – Това е интересен въпрос, защото когато обсъждахме името на автора на романа, аз излязох с идеята да бъде Франк Хенри Сенклеър IV. В крайна сметка той е реално авторът на романа. Издателството смяташе, че това много ще помогне за продажбите на книгата, тъй като в България има поклонничество към западните автори. В последния момент се отказах. Твърдо смятам да не използвам псевдоним и в бъдеще.

Ако имахте възможност да изпиете чаша чай/кафе с един писател кой ще е той? Какъв ще ви е първият въпрос към него/нея? – Насаме с писател бих била само в качеството си на журналист. Интервюто си бих започнала с: „Кое мислите е по-важно: да сте популярен писател или да сте доволен от това, което сте написали?”