Няма да получите омразата ми

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми

Автор: Антоан Лейри

Издателство: Сиела

Издадена: 2016

Страници: 79

Цена: 10лв

Линк към Goodreads

„Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена.

Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я прочетох, имам чувството, че продължавам да не мога да си представя реалната ситуация. И как е възможно един човек да отнема живота на хиляди в името на не знам си какво.

Това е една от книгите, които ще помня дълго, защото е пример за милост. Въпреки че авторът е загубил жената на живота си, той не мрази никои, защото така той ще бъде нещо повече от животните, които са инициирали тази жестокост. Препоръчвам ви тази книга, защото има какво да ви покаже, а и се чете за час. Оценката ми е…

Comments

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди. Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война. Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен. В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В

Martis' writing

Search This Blog