Няма да получите омразата ми

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми

Автор: Антоан Лейри

Издателство: Сиела

Издадена: 2016

Страници: 79

Цена: 10лв

Линк към Goodreads

„Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена.

Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я прочетох, имам чувството, че продължавам да не мога да си представя реалната ситуация. И как е възможно един човек да отнема живота на хиляди в името на не знам си какво.

Това е една от книгите, които ще помня дълго, защото е пример за милост. Въпреки че авторът е загубил жената на живота си, той не мрази никои, защото така той ще бъде нещо повече от животните, които са инициирали тази жестокост. Препоръчвам ви тази книга, защото има какво да ви покаже, а и се чете за час. Оценката ми е…

Comments

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...

5 книги, които искам да прочета до края на годината

Привет на всички, от много време не съм писал нови постове, но желанието ми да споделя нещо се оказва по-голямо от физическата ми издържливост. Въпреки че нямам много време да пиша в блога, желанието ми да го правя, като че ли се утроило спрямо преди. Осъзнах колко много обичам да пиша и да споделям мнението си за каквото и да било, но няма да се отклонявам много от темата, защото днес, ще ви разкажа за 5 книги, които искам да прочета до края на 2018г. От началото на месеца се каня да напиша тази публикация, наскоро видях, че Амаиро е направила именно това и си казах, че не мога повече да отлагам. Първата книга, която вероятно още утре ще започна(18.11) е "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Съмнявам се да има човек, който да не я е чувал или чел, или гледал филма. Въпреки че съм гледал половината от филма и знам края, реших да я прочета. Преди време нямах такова намерение, даже в някой пост бях споделил, че едва ли ще я прочета, но нещата се промениха. Реших, ...

Martis' writing

Search This Blog