Skip to main content

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми

Автор: Антоан Лейри

Издателство: Сиела

Издадена: 2016

Страници: 79

Цена: 10лв

Линк към Goodreads 


„Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена.

Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я прочетох, имам чувството, че продължавам да не мога да си представя реалната ситуация. И как е възможно един човек да отнема живота на хиляди в името на не знам си какво. 

Това е една от книгите, които ще помня дълго, защото е пример за милост. Въпреки че авторът е загубил жената на живота си, той не мрази никои, защото така той ще бъде нещо повече от животните, които са инициирали тази жестокост. Препоръчвам ви тази книга, защото има какво да ви покаже, а и се чете за час. Оценката ми е…


Labels:

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Месечно книжно предизвикателство

Днес ще ви представя една идея, която ми хрумна съвсем случайно - "Месечно книжно предизвикателство". Разглеждах различни книжни предизвикателства(reading challenge), които се поставят обикновено в началото на годината.Те включват определени теми или условия, при които трябва да прочетеш книга. Прииска ми се и на мен да се включа в подобно, но вече е средата на годината и някак не върви да го започна сега. Идеята за тези предизвикателства ми звучи страхотна, защото така няма да има моменти, в които няма да знаеш какво да четеш, а пък е възможно да откриеш нещо ново. Самите теми са широки по обхват и не те задължават точно към определени книги, а ти трябва да си ги избереш. Ще дам няколко примера, за да ви стане по-ясно, ако до сега не сте срещали подобно нещо: Да прочета книга с повече от 500 страници Да прочета книга от моето детство Да прочета книга, която мога да завърша за 1 ден Това са случайни примери, които открих, има много различни и забавни. Идеята, която и...
Post a Comment
Read more

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това. Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, к...
Post a Comment
Read more

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...
Post a Comment
Read more