Skip to main content

Книжни покупки през март

Здравейте, за разлика от предходните два месеца този си купих няколко книги, главно от промоцията на Сиела по случай 3 март. Бях на книга разстояние от това да си прочета всичките ми непрочетени книги, но при вида на -50% няма как да не се изкушиш. Първоначалният ми списък се състоеше от 9 книги, но нямаше как да си позволя толкова много и в крайна сметка се сдобих с 4,а последната петата си набавих днес.

"Няма да поучите омразата ми" от Антоан Лейри. Тази книга беше първата ми сигурна в списъка и не съжалявам изобщо. Имам и публикувано мини ревю, в което може да прочетете повече. Книгата е много емоционална и въздействаща. Отнася се до актуални събития, които са променили живота на хиляди хора.

"Аз още броя дните" от Георги Бърдаров. Поредният български автор, който ме изуми с творбата си. Чувствам се като пълен идиот, че преди смятах българските автори за обикновени."Аз още броя дните" е поредната въздействаща книга, която прочетох този месец. Канех и се от доста време и все пак не бях готов за това, с което се сблъсках. Планирам да пусна ревюто си на 2 април.




"Къщата на езерното дъно" - Джош Малерман. Завърших книгата днес(27.03) и ме остави със смесени чувства към към романа и автора. Това е първият ми допир до Джош Малерман, за който срещам често различни мнения. Историята беше интересна, но краят все едно е бързал да я предаде за печат.





"Тъмно, почти нощ"  - Йоанна Батор. Това е последната ми покупка от промоцията на Сиела, за която нямам никакви очаквания. Спечели ме това, че авторката е от Полша, а не съм чел до сега полски автор. Също така сюжета ми се струва интересен и се надявам да ми хареса, въпреки че някъде прочетох, че имало сцени с грубо сексуално насилие.Това е една от планираните ми книга за април. Ако сте я чели, ще ми бъде от полза да споделите мнението си.



"Ние срещу всички" - Фредрик Бакман. Най-новата книга на един от любимите ми автори. От няколко дни ходя всеки ден в книжарницата и гледам дали са я получили. След "Бьорнстад" не знам какво още да очаквам. До края на седмицата вероятно ще започна с "Ние срещу всички", защото нямам търпение да се завърна към Града на мечките. 






Това бяха моите книжни придобивки през месец март. Всички са на издателство "Сиела". Април месец ще ми се наложи да съм по-внимателен с покупките си, въпреки че вече имам една неотложна. За сметката на това прочетох разнообразни книги и ще успея да публикувам различни ревюта.

Comments

Popular posts from this blog

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата:

Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост.
Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научим и повече за…

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да напиша …