Skip to main content

Признанията на един книжен блогър


Днес ще направя Признанията на един книжен блогър Tag. Бях тагнат от Кали от A Court of Books and Magic, за което и благодаря. Тагът се състои от някои много интересни въпроси, които с радост ще отговоря.

Коя книга най-скоро не довърши?
Рядко не завършвам книги, но все пак има няколко, които съм започнал без да довърша. Понеже беше отдавна и не съм сигурен коя е по-скоро, ще кажа The Picture of Dorian Gray. Прочетох около 50стр., но нещо ме отказа. Мисля, че все някога ще я прочета, защото е класика. Вероятно просто сега не й е времето, въпреки че много харесах стила на Оскар Уайлд. Това, което ме отблъсна беше обстановката и Дориан, за който знам в какво ще се превърне.

Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Честно казано много не разбирам въпроса, но от това което е отговорила Кали, предполагам, че става въпрос за романтични книги. Не съм чел романтика, а и едва ли ще го направя,защото не е моят жанр. Въпреки това обичам любовни елементи в някои YA романи или фентъзи, стига това да не е най-важното.

Коя книга би хвърлил в морето?
Не бих изхвърлил книга нито в морето, нито в боклука. Това обаче не ми пречи да се питам, защо някои книги съществуват. "Бремето на кръвта" от Дейвид Далглиш ми се ще да не я бях чел. Героите бяха глупави, а действията им под всякаква критика. Имайки в предвид, че това е поредица не мога да си представя на кой човек би му харесала.

Коя книга си чел най-много?
По принцип не прочитам книги или по-скоро не съм изпитвал желание. Книгата, която съм чел няколко пъти от детството ми до сега е "Малкият принц". Едва ли има човек, който да не я е чел, защото това е книга, в която всеки пък може да откриваш нещо ново

Коя книга не би искал да получиш като подарък?
Като подарък не бих искал да получа книга, която е от поредица и не е първа. Не бих искал нехудожествена книга по тема, която не ме интересува. Това са ми двата основни критерии при получаване на книга.  

Без коя книга не можеш да живееш?
Нямам конкретна книга, защото обичам книгите като цяло(тук май всички правещи този таг отговарят така). Все пак за да отговоря ще кажа поредицата "Хари Потър", без нея живота ми би бил по-различен.

Коя книга те накара да плачеш най-много?
Книга не ме е разплаквала, но това не означава, че не ми е въздействала или трогнала. Последната, постигнала този ефект, е "Далечна светлина" на Софи Лагуна. Много емоционална и запомняща се книга, която определено ще остави следа и у вас.

Коя корица не харесваш най-много?
Типът корици, които не харесвам са тези с лица или тела на хора. Подобни корици съм виждал на романтичните книги и затова нямам и такива, за да посоча най-малко приятната ми. От книгите, които съм си купил тази, която харесвам най-малко е на "Малкият приятел" от Дона Тарт. 

Това беше моите отговори на въпросите от тази таг. Аз отбелязвам Нина от Wanderbook и всеки друг, на когото му е харесала идеята.
 









Comments

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В

Първо впечатление за поредицата "Кралицата на здрача" от Гери Йо

От доста време не съм публикувал нищо в блога, но тази седмица се завръщам с нещо, което не съм правил до сега. Нина от Wanderbook ме покани да участвам в това блог събитие, чиято цел е да отпразнуваме годишнината от издаването на книгите на Гери Йо. Ще ви цитирам точно каква е същността на инициативата: Какво е събитието? Blog hop! Или както аз обичам да му викам - блог-подскок :D Какво е това? Поредица от постове на дадена тема, като всеки блог препраща към следващия. Например на първия ден блог А публикува интервю и прилага линк към блог Б, където на другия ден ще им пост. Каква е темата? Годишнината (всъщност 4 години), откакто авторката Гери Йо / Gergana Mitrikova спря да бъде графоман и стана автор (по нейни думи). Тя се чудеше как да отпразнува и аз се съгласих да ѝ помогна. Постовете ще бъдат за поредицата ѝ "Кралицата на здрача", за бъдещи планове и интервюта. А освен да разберем повече за творчеството ѝ, докато подскачаме насам-натам, ще научи