Skip to main content

Признанията на един книжен блогър


Днес ще направя Признанията на един книжен блогър Tag. Бях тагнат от Кали от A Court of Books and Magic, за което и благодаря. Тагът се състои от някои много интересни въпроси, които с радост ще отговоря.

Коя книга най-скоро не довърши?
Рядко не завършвам книги, но все пак има няколко, които съм започнал без да довърша. Понеже беше отдавна и не съм сигурен коя е по-скоро, ще кажа The Picture of Dorian Gray. Прочетох около 50стр., но нещо ме отказа. Мисля, че все някога ще я прочета, защото е класика. Вероятно просто сега не й е времето, въпреки че много харесах стила на Оскар Уайлд. Това, което ме отблъсна беше обстановката и Дориан, за който знам в какво ще се превърне.

Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Честно казано много не разбирам въпроса, но от това което е отговорила Кали, предполагам, че става въпрос за романтични книги. Не съм чел романтика, а и едва ли ще го направя,защото не е моят жанр. Въпреки това обичам любовни елементи в някои YA романи или фентъзи, стига това да не е най-важното.

Коя книга би хвърлил в морето?
Не бих изхвърлил книга нито в морето, нито в боклука. Това обаче не ми пречи да се питам, защо някои книги съществуват. "Бремето на кръвта" от Дейвид Далглиш ми се ще да не я бях чел. Героите бяха глупави, а действията им под всякаква критика. Имайки в предвид, че това е поредица не мога да си представя на кой човек би му харесала.

Коя книга си чел най-много?
По принцип не прочитам книги или по-скоро не съм изпитвал желание. Книгата, която съм чел няколко пъти от детството ми до сега е "Малкият принц". Едва ли има човек, който да не я е чел, защото това е книга, в която всеки пък може да откриваш нещо ново

Коя книга не би искал да получиш като подарък?
Като подарък не бих искал да получа книга, която е от поредица и не е първа. Не бих искал нехудожествена книга по тема, която не ме интересува. Това са ми двата основни критерии при получаване на книга.  

Без коя книга не можеш да живееш?
Нямам конкретна книга, защото обичам книгите като цяло(тук май всички правещи този таг отговарят така). Все пак за да отговоря ще кажа поредицата "Хари Потър", без нея живота ми би бил по-различен.

Коя книга те накара да плачеш най-много?
Книга не ме е разплаквала, но това не означава, че не ми е въздействала или трогнала. Последната, постигнала този ефект, е "Далечна светлина" на Софи Лагуна. Много емоционална и запомняща се книга, която определено ще остави следа и у вас.

Коя корица не харесваш най-много?
Типът корици, които не харесвам са тези с лица или тела на хора. Подобни корици съм виждал на романтичните книги и затова нямам и такива, за да посоча най-малко приятната ми. От книгите, които съм си купил тази, която харесвам най-малко е на "Малкият приятел" от Дона Тарт. 

Това беше моите отговори на въпросите от тази таг. Аз отбелязвам Нина от Wanderbook и всеки друг, на когото му е харесала идеята.
 









Comments

Popular posts from this blog

Няма да получите омразата ми - мини ревю

Няма да получите омразата ми Автор: Антоан Лейри Издателство: Сиела Издадена: 2016 Страници: 79 Цена: 10лв Линк към Goodreads  „Няма да получите омразата ми” е една малка книжка с голяма истина. Книгата разказва историята на едно парижко семейство след атентата от 13 ноември 2015г. Тогава авторът губи съпругата си и остава сам с едногодишния си син. Това го провокира да напише книгата си, която проповядва доброта в едни порочни времена. Честно казано не осъзнавах същността на този атентат, а и на подобните като него. Като повече хора и аз го възприемах като нещо далечно, което няма да се случи на нас и близките ни. „Няма да получите омразата ми” ме накара да се позамисля и да проумея колко ужасно нещо, не знам дали това е достатъчно силна дума, за да се опише подобно нещастие, е един такъв атентат. Историята на Антоан Лейри е една, но не и единствена. Със сигурност има още хиляди хора, които са загубили семейство или приятели. Въпреки че я проч...

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В ...

1 година Martis' writing - 1 година блогърство

1 година Martis' writing. Не усетих колко бързо измина тази 1 година. Дори не съм очаквал, че ще празнувам подобно нещо, но ето че се случва. Не знам от къде да започна този пост, затова може да е малко несвързан. Просто е трудно да повярва, че 1 година пиша без прекъсване и без да съм се отказал. Ще започна с това как се зароди идеята ми да си основа блог. Беше краят на февруари 2017г. Попаднах на конкурс за творческо писане на английски език организиран от един сайт. Винаги съм си мечтал да пиша и да създавам истории и реших да участвам. Темата върху, която писах беше Imperfect love. След като няколко дни разсъждавах върху сюжета, накрая го сътворих и започнах да пиша разказа си с името Evanescent meeting(мимолетна среща). В продължение на една седмица не правих нищо друго освен да пиша на български и след това да превеждам на английски и от тетрадка в електронен формат. След като приключих бях доволен от това, което бях написал. Публикувах си разказа и се надявах да спечеля...