Skip to main content

Светлината, която не виждаме - Антъни Доер



 

Светлината, която не виждаме

Автор: Антъни Доер

Издателство: Сиела

Издадена: 2014г.

Цена: 16,90лв.

Страници: 413

Линк към Goodreads

„Светлината, която не виждаме” беше последната книга, която прочетох през 2017г. Книгата е отличена като най-добър исторически роман за 2014г. на Goodreads. Също така е спечелила награда „Пулицър” за 2015г. След тези постижения реших, че може би си струва и я зачетох през декември. 

Романът проследява живота на двама души по време на Втората световна война. Мари-Лор е отраснала в Париж заедно с баща си. Когато е на шест години тя губи зрението си, без каквато и да била надежда да го възвърне. С разрастването на войната тя и баща й бягат на по-безопасно място в градчето Сен Мало при чичото на Мари-Лор, където тя става част от Съпротивата. Вернер живее в беден германски град в сиропиталище със сестра си Юта. Един ден Вернер открива старо радио и така се заражда интереса му към радиото и вълните. Именно това негово влечение го измъква от бъдещето му на миньор и му предлага нещо, на пръв поглед, по-добро.

Писането на Антъни Доер ме впечатли истински. Стилът му е оригинален и неповторим. Много достъпно пише и докосващо читателя. Имаше лека поетичност в начина, по който описваше света. Отразяваше всяко от сетивата като започнем от мириса на храна, шума на океана или допира по стената. Подробно се описва времето и мястото, за да може да се създаде максимална представа за историческия период и това се случва. Друг елемент, който ми се стори интересен е наблягането на физико-технични детайли свързан с радиото и това как функционира. В тези моменти много не разбирах какво чета, защото няма предмет, който да ненавиждам повече от физиката.
Историята започва от началото на Втората световна война и приключва с нея(като изключим епилога). Този период от време достатъчно красноречиво загатва какво да очакваме за напред и че няма да е приятно. Разглежда се обстановката и в двата лагера – Франция и Германия. Градовете, в който се намират героите са реално-исторически и това ми хареса много. Сен Мало е описан толкова красиво, че у мен се зароди желание някои ден да го посетя.

Главните герои са двама, но има много второстепенни. Всичко до един се променят под напора на войната. Мари-Лор е много силен герой. Въпреки че е сляпа, тя не показва никаква слабост. Постепенно израства и плахото момиченце в началото се превръща в една смела личност. Тя не може да гледа, но за сметка на това може да вижда. Проумява света в пъти повече от човек със зрение. С времето Вернер пораства също. В детството си е  амбициозно и любознателно дете, което израства бедно на щастливо. Приемането му в бляскавата академия е основата за постигането на мечтите му. Въпреки това той успява да открие истината зад булото на режима. И Мари-Лор, и Вернер са зрели за възрастта си, което ги отличава от повечето персонажи на техните години.

Началото на „Светлина, която не виждаме” е хаотично и тягостно. Има едно прехвърляне във времето, което е объркващо и може да срещнете трудности в проследяването на сюжета. Относно тягостното настроение то не се променя, защото дори мимолетната радост за героите не може да ви зарадва напълно на фона на ужаса. Сюжета проследява почти целия живот на героите, ако очаквате много действия тук няма да ги откриете, по-напрегнатите сцени са около две. Това, което не ми хареса е предпоследната глава. Според мен беше недоразвита. Всяка от сцените вътре можеше да се удължи поне с още една страница.

Книгата е много подходяща за хората, които харесват „Сол при солта”. Обстановката е същата, а героите са на близка възраст. Оценката ми е 5/6. Романът е много поучителен и ни напомня за пореден път колко лошо нещо е една война и как може да разруши хиляди животи. Също така се разкрива идеята за хората с увреждания. Макар че Мари-Лор е лишена от способността да вижда света, тя не е безинтересна или глупава, а точно обратно. Това ме наведе на мисълта, че хората с някакви физически увреждания разбират много по-добре живота от нас, които сме на пръв поглед непокътнати.

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …