Сезонът на костите
Автор: Саманта Шанън
Издателство: Сиела
Издадена: 2013г.
Страници: 502
Цена: 18лв.
Линк към Goodreads
„Сезонът на костите” е дебютният роман на Саманта Шанън. С
публикуването си успява да пожъне голям успех и дори ще бъде филмиран. Някои
хора даже я сравняват с Дж.К.Роулинг и прогнозират поредицата й да се превърне
в следващата световна сензация. На мен книгата ми попадна случайно и това,
което ме привлече беше ниската цена(беше намалена от издателството). Няколко
месеца стоеше на рафта ми, докато й дойде реда. Преди да започна със същинската
част искам да вметна колко яка е корицата. Цветовете и дизайнът, който се
различава с чуждестранния, са изключителни. Художникът е Стоян Атанасов и ако
чете това го поздравявам.
Годината е 2059-а. Обединеното кралство е завладяно от
тоталитарно общество на име Сцион, която главна цел е преследване на зрящи.
Зрящите са хора с различни дарби, които им позволяват да се свързват с
етера(невидимата част от света, обитавана от духове). Пейдж Махони е
деветнайсетгодишно момиче, което има рядката дарба да влиза в мислите на
другите и да напуска тялото си. Тя работи за организация, основана от зрящи,
докато един ден не я залавят властите. Те я отвеждат на място, което се е
считало за изчезнало. Там управляват мистериозни същества и Пейдж е поверена на
едно от тях - Лорда. За разлика от другите наставници Лорда се държи мило с
нея, но зад тази доброто се крие нещо друго. Пейдж ще даде всичко, за да
разбере мотивите на господаря си и да спечели свободата си.
Романът е написан в типичния за жанр стил –
фентъзи/антиутопия. Не открих нещо, с което да се откроява от подобни творби,
но имайки в предвид, че това е първата книга на авторката не го приемам като
минус. Предполагам, че в следващите заглавия от поредицата ще обособи начина си
на разказване и ще започне да изпъква. В началото ми хареса това, че има
графики и карта на местоположението. Много обичам подобни графични допълнения
към дадена книга. Графиките на разредите ясновидство са страшно полезни, ако ги
нямаше щеше да е много трудно да разберете цялата концепция за света.
Действието се развива на две места. Първоначално е в Лондон,
а по-късно в Шеол 1 или по-известен като
Оксфорд. Обстановката е едно от любимите ми неща. Основава се на реалността и
често се срещат истински места и забележителности от градовете. Много добре са преплетени
с измислицата. Самата среда е много интересна, защото не е потенциално бъдеще,
а света е алтернативен на нашия. Правителството на Сцион управлява още от края
на 19в. Тъй че е едновременно близък, но и различен със съвременността.
Героите са много и разнообразни. Пейдж като главна героиня е
добре изграден персонаж наблюдава се и промяна в начина и на мислене. Другият
интересен и многоцветен герой е Лорда. След Пейдж той е вторият по-важност. До
края мотивите му са неясни за читателя като авторката загатва по-малко от
мистериозния му характер. Едно от нещата, които ме разочарова са останалите
персонажи. При тях липсва дълбочина и някои ми се сториха излишни. Повечето от
героите в „Сезонът на костите” ме съмняват да се появят по нататък.
Сюжетът го определям като оригинален, но често казано не ме
впечатли много. Идеята за света е трудна за разбиране. Може да не схванете
всичко и до края. От друга страна е първа книга и с това поставя основите на
един необикновен свят. Друго нещо, което не разбрах е защо има толкова много
подраздели на ясновидството. Основните раздели са 7, но под тях има още много.
Един от тях притежава още 23 разновидности. Това ми се струва излишно и
напрягащо читателя с това да търси към кой разред спада даден герой. Като
изключим средата на романа, книгата е динамична. През цялото време има усещане
за напрежение и несигурност. Самият свят е обграден от безнадеждност и те
провокира да четеш и да се надяваш за подобрение. Финалът е претъпкан от екшън
и това ме спечели като ми показа, че книгата има потенциал.
Препоръчвам книгата първо на феновете на антиутопичния жанр,
защото е близка по усещане с други поредици от стила. Също така мисля, че ще се
хареса и на прочелите „Благословени” от Цветелина Владимирова. Имаше моменти,
които ми напомняха на нея, а и Пейдж и Ксения имат някои прилики в характерите.
Колебаех се за оценката, защото обикновено съм склонен да давам повече. Този
път обаче реших да направя обратното. Оценката ми е 4/6 като при втората книга,
ако имам подобни размисли ще дам по-високата(краят на срока е учащите ще
разберат схемата с този срок ти давам, но другия ще си взема). Втората книга
вече я започнах и ми е много интересно как ще се доразвие действието.
Comments
Post a Comment