Skip to main content

Благословени - краят на една незабравима поредица

 

Благословени книга трета от поредицата „Проклятието на Воронина”

Автор: Цветелина Владимирова

Издателство: Orange Books

Издадена: 2017г.

Цена: 11,90

Страници: 475


Дългоочакваният край на поредицата най-накрая настъпи, държейки под напрежение читатели до последната страница. Книгата те грабва от началото и не те пуска до края. Отлагах известно време приключването, защото не исках да свършва, но петък вечерта я подхванах и резултатът е налице. Възможно е да има спойлери от „Пазители”, затова ако не сте прочели втората книга се върнете, когато го направите. Ревю на "Пазители"

След като Двореца пленява Ксения, тя става затворник в подземието, чакаща смъртната си присъда. На пръв поглед няма надежда, а и с всеки изминал ден отслабва под натиска на охранителите и отровата, с която е тъпчат. Тогава се появява един от благословените. Той й обещава спасение, но каква цена и дали това не е поредното мъчение от страна на Тайния кръг. Ксения най-накрая ще научи цялата истина за произхода си и ще трябва да се изправи срещу цялото общество в името на истината. 


С всяка следваща книга се наблюдава градация в начина на писане на Цветелина Владимирова. Всичко е балансирано – напрегнати преживявания, спокойни моменти. Хареса ми, че след изключително динамичните сцени има по няколко глави, в които всичко е по-спокойно и забавено. Така може да си отдъхне човек, защото не се знае дали може да поеме всичкото напрежение. Описателните сцени така са изградени, че създават чувството, че наистина си там. Също така се разказва от няколко гледни точки. В предишните книги това не се случваше много често, но тук виждаме света през призмата на Зоя, Игор и Юри и така ги опознаваме по-добре.

Обстановката е два вида според това от гледната точка на кой герой е. Игор и Зоя са в България тъй че се намират на същите познати софийски улици и забележителности. Ксения се намира в затвора на Двореца, който е разположен в близост до Москва. Двореца е много детайлно описан. Звучеше ми все едно е реално съществуващо място, което не знам дали е така. Въпреки че създаваше тягостно настроение, даваше и представа за аристократичност.

Сред героите има нови попълнения, като Маркус,  Адриен и  още няколко. Те са с дълбока същност и притежават както лоши, така и добри черти. Всички нови образи са реалистични с изключение на Раиса, но пък има нужда от някой като нея, на който да си изкараш яда. Вече познатите ни герои също има какво да ни покажат. Всеки един от тях се разгръща, като запазва основните си черти в характера. Това поражда и някои изненади, но какво по-добре от нещо неочаквано. Един от геройте, който много ми се издигна в очите е Зоя. Тя е един от най-забавните персонажи, за които съм чел. Една от сцените с нея ме накара да избухна в смях. Не мисля, че друга книга ме е карала да се смея с глас така. Маркус е другият герой, който много харесах, поради мистичността, която го обграждаше. Имаше силен характер, подложен на вътрешна борба и терзания. 

Сюжетът е ясен и няма новости по главната сюжетна линия. Действията са логични,  но и някак си неочаквани. Не липсваха обрати, непрекъснато се изненадвах. Възникват и много тайни, които и получават отговор. Появяват се нови неизвестности и до последно се разбират нови неща. Съществува непрекъснато напрежение още от началото като постепенно променя формата си. Екшън сцените са описани невероятно подробно. Трепнеш в очакване до последно и се молиш всичко да премине благополучно, а когато нещо се обърка ти идва да се хвърлиш от някъде. Любимата ми част е средата, като има конкретен момент, който ще ви спестя.
След края има епилог, който го очаквах, но не ми беше минавало на ум за това, което е в него. На 100% ще ви изуми, а краят на края ще зарадва много някой. Все пак е важно да го има епилога, защото не си представях по друг начин завършека на тази поредица, а и мога да твърдя, че ми хареса как приключи. Много емоционален и е една от най-важните сцени в цялата трилогия. 

Оценката ми е 6/6, като смятам тази книга за най-добра от цялата поредица.  До сега очаквах „Благословени”, а от сега нататък ще очаквам следващата творба на Цветелина Владимирова. 

Comments

Popular posts from this blog

Прочетено през август

Август е зад гърба ни, а с него и горещите летни дни, в които може да не правим абсолютно нищо. Успях да прочета разнообразни книги, за което съм доволен. Искаше се ми се да прочета с една, две повече, но имаше дни, в които четенето не ми вървеше по една или друга причина. Все пак месеца ми беше разнообразен от към жанрове, макар че нямаше книги, които да се наредят сред любимите ми.

Първата книга, която прочетох беше "Железният светилник" от Димитър Талев. Тя е част от задължителната литература за 12 клас. Прочетох я сравнително бързо, което ме изненада, защото предполагах, че няма да ми хареса.  В крайна сметка не е никак зле. Историята е написана много достъпно, сюжета е лесен за проследяване и запомняне. Главните герои са интересни и добре изградени. Хареса ми, че се акцентира върху семейството и родовите ценности, макар и в един напълно различен от сегашния свят. Действието се развива по времето на османското робство, но темите, които се засягат са свързани с национал…

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога.
За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В началото…

Гледай това - една любима комедия и една ненормална

Ето и втората част с моите препоръки за сериали, които да гледате. В първата част ви разказах за един тийнейджър със свръхестествени способности и приятелите му и една мистерия, от която те побиват тръпки. Може да прочетете повече тук. За днешните две препоръки реших да заложа на комедии. Всеки обича да гледа нещо, което да го разсмее неконтролируемо, макар че не знам до колко ще е в моя полза, ако ви разказвам за втората.

The Middle - По средата Американски: 2009г.-2018г. 9 сезона - 214 епизода The Middle е най-любимата ми комедия. Гледал съм и други по телевизията, както всеки знае има изобилие от подобни предавания, но определено това ме спечели. В България се излъчва по BTV Comedy, откъдето аз го открих, но предпочитам да го гледам на английски, защото е много подходящ за изучаващи език - говори се ясно и лексиката, която се използва е често срещана в ежедневието. От друга страна това е американски английски, който се различава от британския и не е полезно да се слуша единствено …