Skip to main content

Благословени - краят на една незабравима поредица

 

Благословени книга трета от поредицата „Проклятието на Воронина”

Автор: Цветелина Владимирова

Издателство: Orange Books

Издадена: 2017г.

Цена: 11,90

Страници: 475


Дългоочакваният край на поредицата най-накрая настъпи, държейки под напрежение читатели до последната страница. Книгата те грабва от началото и не те пуска до края. Отлагах известно време приключването, защото не исках да свършва, но петък вечерта я подхванах и резултатът е налице. Възможно е да има спойлери от „Пазители”, затова ако не сте прочели втората книга се върнете, когато го направите. Ревю на "Пазители"

След като Двореца пленява Ксения, тя става затворник в подземието, чакаща смъртната си присъда. На пръв поглед няма надежда, а и с всеки изминал ден отслабва под натиска на охранителите и отровата, с която е тъпчат. Тогава се появява един от благословените. Той й обещава спасение, но каква цена и дали това не е поредното мъчение от страна на Тайния кръг. Ксения най-накрая ще научи цялата истина за произхода си и ще трябва да се изправи срещу цялото общество в името на истината. 


С всяка следваща книга се наблюдава градация в начина на писане на Цветелина Владимирова. Всичко е балансирано – напрегнати преживявания, спокойни моменти. Хареса ми, че след изключително динамичните сцени има по няколко глави, в които всичко е по-спокойно и забавено. Така може да си отдъхне човек, защото не се знае дали може да поеме всичкото напрежение. Описателните сцени така са изградени, че създават чувството, че наистина си там. Също така се разказва от няколко гледни точки. В предишните книги това не се случваше много често, но тук виждаме света през призмата на Зоя, Игор и Юри и така ги опознаваме по-добре.

Обстановката е два вида според това от гледната точка на кой герой е. Игор и Зоя са в България тъй че се намират на същите познати софийски улици и забележителности. Ксения се намира в затвора на Двореца, който е разположен в близост до Москва. Двореца е много детайлно описан. Звучеше ми все едно е реално съществуващо място, което не знам дали е така. Въпреки че създаваше тягостно настроение, даваше и представа за аристократичност.

Сред героите има нови попълнения, като Маркус,  Адриен и  още няколко. Те са с дълбока същност и притежават както лоши, така и добри черти. Всички нови образи са реалистични с изключение на Раиса, но пък има нужда от някой като нея, на който да си изкараш яда. Вече познатите ни герои също има какво да ни покажат. Всеки един от тях се разгръща, като запазва основните си черти в характера. Това поражда и някои изненади, но какво по-добре от нещо неочаквано. Един от геройте, който много ми се издигна в очите е Зоя. Тя е един от най-забавните персонажи, за които съм чел. Една от сцените с нея ме накара да избухна в смях. Не мисля, че друга книга ме е карала да се смея с глас така. Маркус е другият герой, който много харесах, поради мистичността, която го обграждаше. Имаше силен характер, подложен на вътрешна борба и терзания. 

Сюжетът е ясен и няма новости по главната сюжетна линия. Действията са логични,  но и някак си неочаквани. Не липсваха обрати, непрекъснато се изненадвах. Възникват и много тайни, които и получават отговор. Появяват се нови неизвестности и до последно се разбират нови неща. Съществува непрекъснато напрежение още от началото като постепенно променя формата си. Екшън сцените са описани невероятно подробно. Трепнеш в очакване до последно и се молиш всичко да премине благополучно, а когато нещо се обърка ти идва да се хвърлиш от някъде. Любимата ми част е средата, като има конкретен момент, който ще ви спестя.
След края има епилог, който го очаквах, но не ми беше минавало на ум за това, което е в него. На 100% ще ви изуми, а краят на края ще зарадва много някой. Все пак е важно да го има епилога, защото не си представях по друг начин завършека на тази поредица, а и мога да твърдя, че ми хареса как приключи. Много емоционален и е една от най-важните сцени в цялата трилогия. 

Оценката ми е 6/6, като смятам тази книга за най-добра от цялата поредица.  До сега очаквах „Благословени”, а от сега нататък ще очаквам следващата творба на Цветелина Владимирова. 

Източник на изображенията

Labels:

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...
Post a Comment
Read more

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...
Post a Comment
Read more

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...
Post a Comment
Read more