Skip to main content

Книга за езика тялото - мини ревю

Най-новата книга за езика на тялото

Автор: Алън и Барбара Пийз

Издателство: Сиела

Издадена: 2009г.

Линк към Goodreads

"Най-новата книга за езика на тялото" е нехудожествена книга, която разкрива както очевидната истина, така и скритите тайни в невербалната комуникация. До сега не съм писал ревюта на нещо различно от художествена литература, но тази книга ми се стори много полезна. Ето защо искам да споделя мнението си и знанията, които получих.

Човекът е социално същество, ежедневно се срещаме с много хора - семейство, приятели, непознати и така нататък. На пръв поглед жестовете и мимиките могат да изглеждат, като нещо маловажно, но всъщност те изразяват истинските ни намерения, а не винаги човекът срещу нас мисли доброто ни. Почти всяко едно движение означава нещо. От начина, по който движим ръцете си до това как държим краката си. Със сигурност ще проумеете прочетеното и ще си кажете, че това наистина е така просто до сега не се бяхте замисляли.

Книгата е подходяща за всеки, макар че има глави, които са предназначени главно за хора в бизнес средата. Въпреки това ще усвоите много като например как да разбирате по-добре събеседника си или пък да успеете да направите по-добро впечатление. Препоръчвам ви да четете по една глава на ден. Аз правих така, за да проникна в прочетеното и да разбера възможно повече. Самите автори са професионалисти и са се доказали в тази област, затова може да се доверите на прочетеното и да усвоите един нов и важен език.

Comments

Popular posts from this blog

Месечно книжно предизвикателство

Днес ще ви представя една идея, която ми хрумна съвсем случайно - "Месечно книжно предизвикателство". Разглеждах различни книжни предизвикателства(reading challenge), които се поставят обикновено в началото на годината.Те включват определени теми или условия, при които трябва да прочетеш книга. Прииска ми се и на мен да се включа в подобно, но вече е средата на годината и някак не върви да го започна сега. Идеята за тези предизвикателства ми звучи страхотна, защото така няма да има моменти, в които няма да знаеш какво да четеш, а пък е възможно да откриеш нещо ново. Самите теми са широки по обхват и не те задължават точно към определени книги, а ти трябва да си ги избереш. Ще дам няколко примера, за да ви стане по-ясно, ако до сега не сте срещали подобно нещо: Да прочета книга с повече от 500 страници Да прочета книга от моето детство Да прочета книга, която мога да завърша за 1 ден Това са случайни примери, които открих, има много различни и забавни. Идеята, която и...

Последни книжни придобивки за 2018г. или книгите, които ще чета през 2019г.

Декември месец, като за последно, се сдобих с малко повече книги от планираното. Все си казвам, че не трябва да купувам повече от 1-2 книги месечно, но понякога не мога да се сдържа, хубавото е, че покрай Коледа използвам случая да приписвам книжни покупки за коледен подарък. Така си подарих 3 книги и още 2 ми бяха реално подарени. Освен книгите, които съм получил в този пост ще разкажа и за книжните ми планове за 2019г., за да може публикацията с най-добрите книгите от годината да бъде само за това. Първите две са книгите, които открих в BOPS. "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл ме заинтересува още когато видях, че ще я издават. Хареса ми всичко в нея. Корицата е много красива, автобиографична е и се споделя какво е да бъдеш книжар в едно шотландско градче. Всичко от горе споменатото ми допадна. Иска ми се след като завърша 12 клас известно време да поработя в книжарница, за да разбера какво е чувството, а и за да мога да пробутвам всичките ми любими книги на хора, к...

Доскоро

Не знам как да започна тази публикация, защото е най-трудната, която съм писал до сега. Отлагах я известно време, но си казах, че трябва да взема решение- дали да продължа да поддържам блога, или да спра. Началото на септември имах подобен пост и затова предполагам е добре да напиша втори като обновление. В крайна сметка реших да прекратя това мое занимание и ще обясня защо. Първо ще обясня защо пиша този пост. Нещо, което аз не харесвам у блогари, влогари и друг тип създатели на периодично съдържание е, когато те изчезнат и спрат да публикуват, каквото и да било. Разбирам ги, че за повечето (особено в България) писането или заснемането на видеа е хоби, а не начин за изкарване на пари. Нормално е да прекратят това занимание, когато нещо се случи в живота им било то липсата на време или желание. Защото като хора, които ги следват, мисля, че трябва да знаем, когато смятат да прекратят дейностите си, дори и да не обяснят защо, все пак всеки си има личен живот. Затова аз реших да...