Skip to main content

Книга за езика тялото - мини ревю

Най-новата книга за езика на тялото

Автор: Алън и Барбара Пийз

Издателство: Сиела

Издадена: 2009г.

Линк към Goodreads

"Най-новата книга за езика на тялото" е нехудожествена книга, която разкрива както очевидната истина, така и скритите тайни в невербалната комуникация. До сега не съм писал ревюта на нещо различно от художествена литература, но тази книга ми се стори много полезна. Ето защо искам да споделя мнението си и знанията, които получих.

Човекът е социално същество, ежедневно се срещаме с много хора - семейство, приятели, непознати и така нататък. На пръв поглед жестовете и мимиките могат да изглеждат, като нещо маловажно, но всъщност те изразяват истинските ни намерения, а не винаги човекът срещу нас мисли доброто ни. Почти всяко едно движение означава нещо. От начина, по който движим ръцете си до това как държим краката си. Със сигурност ще проумеете прочетеното и ще си кажете, че това наистина е така просто до сега не се бяхте замисляли.

Книгата е подходяща за всеки, макар че има глави, които са предназначени главно за хора в бизнес средата. Въпреки това ще усвоите много като например как да разбирате по-добре събеседника си или пък да успеете да направите по-добро впечатление. Препоръчвам ви да четете по една глава на ден. Аз правих така, за да проникна в прочетеното и да разбера възможно повече. Самите автори са професионалисти и са се доказали в тази област, затова може да се доверите на прочетеното и да усвоите един нов и важен език.

Labels:

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...
Post a Comment
Read more

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...
Post a Comment
Read more

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...
Post a Comment
Read more