Skip to main content

7 любими книги от 2017г. и планове за 2018г.


Започвам последния си пост в блога за тази година. Честно казано не съм предполагал, че ще продължа да се занимавам с блогърство повече от 3-4 месеца, ала резултатът е друг, повече от 7 месеца са изминали от първия ми пост. За мен това е голям успех.
Днес ще споделя с вас любимите ми книги през изминалата 2017г. Изборът ми не беше лесен, защото все пак целта е да са само най-добрите. Опитах се да отсея фаворитите ми според жанра или някакво сходство. След доста време разсъждаване стигнах до бройката от 5 самостоятелни и 2 поредици.  YA книгите са три, като само една е типична за жанра, а другите две са по-различни. Поста ще го разделя на три части според съдържанието:
  1. Топ 5 самостоятелни книги, които прочетох през 2017г.
  2. Любими поредици от 2017г.
  3. Планове за 2018г.
 Книгите ще бъдат подредени в случаен ред, а не според това коя ми е любима, защото е ясно, че не мога да определя само една като фаворит.

Топ 5 самостоятелни книги, които прочетох през 2017г.


  • "И дъхът стана въздух" - Пол Каланити. Този мемоар ме разтърси. Едва ли има човек, който да го прочете и да не му въздейства. Това е книгата, която ме провокира най-много, защото те кара да се замислиш много сериозно за живота и човешкия дух. Книгата е тежка и трудна и не може да таиш надежда за чудо, защото краят е ясен. След като я приключиш те остава без думи... "И дъхът стана въздух" е произведение, което едновременно препоръчвам на всеки и обратното. 

  • "Сол при солта" - Рута Сепетис. Като жанр книгата се води YA, но според мен е много повече. Героите не са тийнейджъри, които по някакъв начин търсят себеопознание или любов, или приятелстов. Всичко се развива по време на Втората световна война, всеки от тях пази тайни, защото не знае на кого да се довери. Живеят под постоянна заплаха, била тя от страна на воюващите страни или от суровите студове или нищета. Едва ли някои от нас може да си представи какво им е било. Особено трагедията с кораба Вилхелм Густлоф, която е значително по-голяма от тази с Титаник.

  •  "Задръж звездите още миг" - Кейти Хан. Книгата отново е YA, но е подходяща за хора на всякаква възраст. Романът е много идеен и оригинален. Отличава се с това, че средата е утопична, но нищо не може да е съвършено. Света, героите и всичко свързано с тях е описано подробно. Изгражда се пълна представа за всичко и няма едно нещо, което да липса. Това е поредната книга, която ме остави без дъх накрая. Все още помня всичко от нея и горещо ви я преповърчам.

  • "Предимствата да бъдеш аутсайдер" - Стивън Чбоски. Това вече е типичната YA книга, която може да не се хареса на по-възрастните читатели, но въпреки това е перфектна за по-младите. Написана е под формата на писма от първо лице. Първоначално не мислех, че ще ми хареса подобно повествование, но сбърках. Написана е достъпно и ясно с автентичния изказ на тийнейджър. Влюбих се в героите, защото са много реални и ги чувстваш като истински хора, които възприемаш като приятели. На български е изчерпана, падна голямо търсене и в крайна сметка реших да я прочета на англ.език. Има и екранизация, но книгата е в пъти по-добра. Нямам написано ревю, но ако има интерес ще го направя.

  • "Бьорнстад" - Фредрик Бакман. Очаква се продължение през 2017г., но аз я възприемам като самостоятелна книга. Всичко в тази книга е прецизно написано. Обстановката е приказна, героите макар че са много всеки един от тях е показан достатъчно добре. Няма как да не заобичате поне един от героите, защото те са истински и лесно може да се препознаете в някои от тях. "Бьорнстад" се превърна в любимата ми книга от шведския автор, а следователно и в една от любимите ми книги, която карам всеки да чете.

 Любими поредици от 2017г.

  •  "Домът на мис Перигрин за чудати деца" - Рансъм Ригс.  Една страхотна поредица, която притежава всичко необходимо да бъде прочетена. Оригинална е с интересни герои и неочаквани обрати. Съчетаването на историята със снимки е един от елементите, които ме спечели. Снимките са интересни независимо от това дали са истински или не. Филмът, който е направен по книгата няма почти нищо общо. Около половината се доближава до романа, затова не си създавайте мнението спрямо филма.

     

  • "Проклятието на Воронина" - Цветелина Владимирова. Тази поредица е едно от големите ми открития през годината. Тя успя да разбие стереотипите ми относно българските автори и ми показа, че една българска книги може да е добра, колкото бестселърите по света. Не отстъпва по нищо от другите поредици и дори е по-добра. Всяка книга става по-добра от предходната, а "Благословени" е направо шедьовър.

 Планове за 2018г.

  •  Ако искате да  видите по-подробни заглавия може да погледнете предишната публикация свързана с покупките ми през месец декември. Най-вероятно в даден момент ще прочета всяка една от книгите в списъка
  • Като цяло през следващата година искам да чета по-разнообразни книги. През тази четох главно фентъзи,YA и съвременна проза. През 2018г. искам да пробвам да прочета трилъри, исторически романи. хорър и някои класики(класики си набелязвам всяка година). С изключение на класически творби, от другите жанрове не знам от къде да започна. Ако сте фенове на трилъри, исторически или хорър книги ще ми бъде от полза вашата препоръка.
  •  Плановете свързани с блога ми са писането на повече ревюта. Освен книжни ревюта искам да успея и да публикувам мои разкази или други творби(ще оставя линкове, ако се интересувате към вече публикуваните). Имам една голяма идея, която се надявам да успея да реализирам през следващата година и да споделя с вас.

Благодаря на всички вас, които четохте публикациите ми през годината. Благодаря на хората, които ме следва и във Facebook. Това значи много за мен.
 Желая ви весело посрещане на новата година.

Comments

Popular posts from this blog

И дъхът стана въздух

„И дъхът стана въздух” е автобиографичен роман от   Пол Каланити. Той работи като неврохирург, но винаги е имал интерес към литературата. „И дъхът стана въздух” е първата му и последна за жалост книга. В нея той разказва за живота си и трудностите, през които преминава, а поводът за създаването на книгата е диагнозата, която му предписват – рак на белите дробове. Това е първият мемоар, който чета и ме грабна още от първите страници. Трудно е да се опише това произведение, защото не е от типа книги, които може да четеш спокойно лежейки на леглото или на плажа. Не е книга,   за която можеш да кажеш на приятел, че е супер яка и задължително трябва да бъде прочетена. Книгата е тежка и едва ли ще те накара да се засмееш или да очакваш щастливия край, защото той просто няма да дойде. Трудно е да е четеш и да знаеш, че всичко това е истина, че всичко това се е случило на някой и все още продължава да се случва на други хора.  От друга страна книгата ти показва ка...

Изборът на Женя - любов или справедливост

Част 3 Утрото беше мрачно, а времето създаваше тягостно настроение.Женя се беше обула, когато забеляза, че вън вали и изтича до шкафа да си вземе чадър. Слизайки по стълбите, Жени се притесняваше да не намери второ писмо пред вратата.За нейно щастие такова нямаше.При тази гледка на обикновения, мокър под си отдъхна. Помисли, си, че може би някой се е пошегувал с нея вчера. Освен това отношението на Александър към нея не се беше променило. Ако имаше любовница би трябвало да се държи по-студено или направо да я остави. Но нищо от това не беше вярно и Жени вярваше и чувстваше любовта му. Когато излезна се почуди дали да хване автобуса, за да не върви под дъжда, но не обичаше да пътува с публичен транспорт. Рейсът, който и трябваше беше почти винаги претъпкан и всеки се буташе яростно за свободните места. Затова предпочете да върви пеша. Щеше да и се отрази по-добре пък и не валеше силно. Яркото и червено палто изпъкваше на фона на мъглата, която се беше спуснала. То придава...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг - мини ревю

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Автор: Фредрик Бакман Издателство: Сиела Издадена: 2015 Дълго време отлагах момента, в който да прочета тази малка книжка от шведския феномен - Фредрик Бакман. Книжката е около 60 страници, като има и илюстрации. Чете се за около час, имайки предвид обема й. Това няма да е ревю, а по скоро ще кажа с няколко думи впечатленията си. Написана е по типичния начин за Бакман, с който успява да спечели читателите си. Имах по-високи очаквания от това, което всъщност беше. Предполагам, че причината поради която не ми хареса толкова много е липсата на някакво развити както при другите му произведения. Тази новела е много кратка и се набляга повече върху идеята и посланието, отколкото на героите, обстановката или сюжета. Не бях сигурен дали да напиша ревю, защото не ме впечатли, а и няма какво толкова да споделя. В крайна сметка го направих. Не мисля, че книгата е подходяща за първа среща с Ф. Бакман, но все пак е добре да я прочете...