 |
Хартиени градове
Автор: Джон Грийн
Издателство за България: Егмонт
Издадена: 2009 год.
Линк към goodreads
„Хартиени градове” ту ме разочароваше, ту ме впечатляваше. До
последно не знаех дали ми харесва или не. Тук ще вметна, че е възможно имената
на героите да не съм ги написал правилно, защото четох книгата на английски
език. Извинявам се, ако го намирате за дразнещо.
Романът проследява живота на Куентин, който от малък е пленен
от приятелката си Марго. Двамата са израснали заедно, но с течение на времето
са се дистанцирали. Една вечер Марго влизам през прозореца на Кю и го моли да я
последва, за да прекарат една незабравима нощ в пакости и разплата. Въпреки
лудата нощ, Марго изчезва на следващия ден, но не безследно. Куентин решава, че на всяка цена трябва да
открие своята любима Марго.
Книгата е написана в същия стил, който се наблюдава при „Къде
си, Аляска?”. Това е едно от любимите ми неща за Джон Грийн. Лекият начина, по
който може да заинтригува тийнейджърите. Жанрът е YA и от гледна точка на стила си приличаше на другите му
творби, но това е една от хубавите страни на произведението. Заглавието е
интересно, защото не знаех за така наречените „хартиени градове”. Въпреки това
непрекъснато правех сравнения с „Къде си, Аляска?” и стигнах до извода, че
романът можеше да се нарече буквално „Къде си, Марго?”
Този път сме във Флорида. Обстановката беше типична за
подобно повествование, включваща училище, места за събиране и забавление. Няма
много подробности относно средата, но това не беше проблем за мен.
Началото беше неясно, но все пак успя да ме грабне. Прологът,
който се развива в детството на Куентин и Марго ми беше много интересен,
въпреки че не беше много важен в последствие.
Първата нощ беше описана много подробно. Това е плюс, защото успях да
съпреживея подробно, приключението на героите. Един от любимите ми моменти беше
партито по случай завършването. Едновременно беше забавно, но и имаше
разговори, задълбаващи в отношенията между героите.
Героите бяха едно от нещата, от които не останах особено
доволен. В началото сметнах Кю за по различен главен образ, който не е лудо
влюбен в момиче, което е идеално в неговите очи о почти не познава. В последствие
се оказа обратното. Нямаше никакви открояващи се черти или интереси. За сметка
на това второстепенните персонажи като Бен, Радар и Лейси ми бяха по забавни и
интересни. Бен, Радар и Кю бяха чудесно трио, което ме забавляваше, но Кю не
правеше нещо различно, с изключение на това да мисли за Марго и да превръща
изчезването и във всеобща трагедия. Идва и реда на Марго, която така и не успях
да разбера. При положение, че е пълнолетна и се предполага, че трябва да е
зряла тя с нищо не го показа. Държанието й беше нелогично и дори не мога да я
определя като триизмерен образ. Нереалистична е и може би абсурдна.
Сюжета – това беше елемента, които ме спираше от това да
разбера дали ми харесва книгата или не. Началото започна супер. Първата част с
дължина около 60 страници ме впечатли. Имаше непрекъснато действие и триковете
бяха неочаквани. Втората част, която е и най-дълга около 140 страници беше скучна. Действието беше мудно, не се
случваше нищо вълнуващо, защото Куентин мислеше единствено за Марго и как да
разбере къде е. Все пак краят на тази част ми хареса. Третата част ми стана
любима. Идеята за пътуването беше оригинална, обичам подобни пътувания.
Компанията беше забавна и нямаше нещо, което да не ми се понрави.
Вчера изгледах и филма, който е направен по книгата. Разбира
се, беше по-зле от книгата, но имаше елементи, които ми харесаха. Един от тях
беше Анджела(приятелката на Радар), която беше заедно с тях през пътуването и
дори имаше по-главна роля, отколкото в книгата. От друга страна имаше много
липсващи моменти, важни за основния сюжет. Краят на филма, ако не сте чели книгата
едва ли ще разберете нещо.
Краят на „Хартиени градове” не ми хареса и не съвпадна с
очакванията ми. Имаше идеи, които ме
накараха да се замисля като тази, че въображението разкрива повече за този,
които си въобразява, а не за човека които въобразяваме. В крайна сметка книгата
успя да ме провокира по няколко въпроса. Oценката ми е 4/6. Ще си
направя заключение за автора след като прочета още една негова книга. Набелязал
съм си най-новата му, която излезна този месец – “Turtles All the Way Down”.
Comments
Post a Comment